Диана Андреева: В българската култура трудът е определящ – той е уникален, без заместител

Какво се случва с бюджета за култура, образование и социални политики през следващата година? Ще има ли възможност за реализиране на политики с ясна цел в тези сфери или ще се наглася според обстоятелствата? Ще има ли съгласуване на този бюджет с дългосрочните стратегии за развитие на тези сектори, доколкото и ако ги има? На тези въпроси в "Нашият ден" отговаря Диана Андреева от Обсерватория за икономика на културата.

Културни дейци изразиха своето несъгласие с проектобюджета за 2026 година в  отворено писмо до председателя на Народното събрание, ресорната парламентарна комисия, министър-председателя, министрите на финансите и културата и обществените медии. Основните искания на инициаторите на писмото са:

• Увеличение на работните заплати в сектора:

• Да не са по-малки от 3000 лв.
• Да се изравнят възнагражденията с тези в бранша "Образование".

• Увеличаване на бюджета за култура до 1% от БВП.
• Повишаване на Единния разходен стандарт за 2026 г. с 20%.
• Спешно предприемане на законови промени, които да гарантират изпълнението на Правителствената програма, т. 13.2.19., касаеща увеличаване на всички доходи и възнаграждения.
• Осезаемо и устойчиво увеличение на бюджета за култура през 2026 г., за да спре унижението, на което са подложени всички, работещи в сектора.
• Ясна държавна политика за опазване и развитие на професионалните общински оркестри, професионалните общински фолклорни ансамбли и Камерна опера – Благоевград.
• Гарантиран от държавата минимален размер на възнагражденията на работещите в общинските оркестри, фолклорни ансамбли и театри/опери, постигнат в браншовите колективни трудови договори.
• Ясно регламентиране на средствата за култура в държавния бюджет и в бюджетите на общините.
• Осигуряване на справедливо и прозрачно финансиране на всички културни институти и организации.

От КТ "Подкрепа" настояват за гаранции за основните работни заплати в музикално-сценичните изкуства и театрите, както и за достойни възнаграждения за работещите в Българското национално радио, Българската национална филмотека и Държавна агенция "Архиви".

Андреева подчертава, че все още официално няма бюджета на Министерството на културата, разбит по програми. Има първоначален вариант, в който можем да коментираме възможни допускания. Наблюдава се увеличение на бюджета в група "Култура", която включва Министерството на културата, държавните средства, делегирани на общините, обществените медии (БНР, БНТ, БТА, СЕМ, ДА "Архиви"). Увеличението в рамките на групата е около 51 млн. лв., пояснява Андреева.

По думите на експерта в последно време дори експерти икономисти са си позволили неточно в публичното си говорене да смесват понятията публичен сектор и държавна администрация.

"Българските преподаватели, учители, лекари, културни дейци, журналисти в обществените медии не са администрация. Това много ясно трябва да се знае. Един негатив се изговори, откакто Министерството на финансите качи на страницата си за публична дискусия двете тела на бюджета – дали трябва да нарастват възнагражденията", заявява Андреева. Тя изтъква, че в една европейска държава, в която културните дейности и ценности би следвало да бъдат фундамент, не може културните дейци да имат недостойни възнаграждения за труда си.

България все още изостава чувствително, що се отнася до възнаграждението в обществените медии, в системата на Министерството на културата и най-вече в общинските културни институции.

"В рамките на така предложения бюджет плюс актуализирана средносрочна бюджетна прогноза не виждам увеличение, което може да промени картината, описана в справедливите искания по отношения на възнагражденията", категорична е Андреева.  

Дебатът за увеличение на социалните осигуровки и данък дивидент не е основа за развитие на публичните системи, а само би утежнил сектора, по думите на Андреева.

"В българската култура трудът е определящ – той е уникален, без заместител. Това важи и за обществените медии – трудът следва да се защитава. Журналистическият труд също е творчески труд", изтъква още веднъж Андреева.

Експертът говори за традиционното неравно разпределение на културния бюджет – по ресори и териториално. Проблем е доколко сценичните изкуства и филмовата индустрия успяват 100 % да разходват публичните си финанси. Същевременно културното наследство е изведено като приоритет, но с 10 пъти по-малка субсидия, отколкото големите програми НФК, съвременно изкуство, кино.

Ресурсът, като дейност и финансиране, е концентриран почти изцяло в София. Варна, Бургас и Пловдив също са добре интегрирани. Големият проблем е в рамките на всички останали общини – областни и малки.

Според Андреева е нужно много по-внимателно отношение към българската култура с цел постигане на дългогодишните мечти за развитие в градивна посока.  

Утре Обсерваторията за икономика на културата заедно с различни титли на ЮНЕСКО в рамките на страната ще представи стратегически документи, свързани с глобалния доклад на ЮНЕСКО за културни политики. Това е добра основа за очертаване на толкова липсващата национална стратегия, дългосрочна визия и хоризонтални партньорства, по думите на Андреева.

"Абсолютен първи приоритет на страните в ЮНЕСКО са културните права", заявява тя.