Това по думите му е показателен пример за това как когато нещо е спешно в Народното събрание, обикновено е грешно. Според него законът, който допуска акт на държавен орган да не подлежи на съдебен контрол, е противоконституционен. Затова ще е интересно да се проследи реакцията на президента, който може да наложи вето.
В същото време темата за санкциите по закона „Магнитски“ отново излезе на дневен ред, след като лидерът на ДПС Делян Пеевски обяви, че ще обжалва американските санкции срещу него. Според д-р Славев обаче това е малко вероятно да доведе до резултат, тъй като в САЩ подобни решения са изцяло в правомощията на президентската администрация и не подлежат на съдебен контрол по същество.
Той припомни, че в други европейски държави санкционирани лица са получили ефективни присъди за корупция, докато у нас няма нито един подобен случай.
„България не успя да даде институционален отговор. Службите твърдят, че нямат законови механизми, но това не означава, че такива не могат да бъдат създадени“, коментира Славев.
Политологът коментира, че за бюджет 2026, който предизвика напрежение, правителството действа без ясна стратегия и без реален диалог с обществото.
„Увеличаване на доходите се прави само там, където има електорална възвращаемост. Това е дисфункционално и ще се отрази на икономическия растеж“, посочи той и допълни, че се усеща сериозно социално напрежение както сред бизнеса, така и сред гражданите.
Според него зимните месеци традиционно са най-сложни за властта и е възможно още през пролетта, в навечерието на президентските избори, да се стигне до силни обществени динамики.
В контекста на започналия преди 36-години преход в България след падането на комунизма на 10 ноември 1989 г. д-р Славев коментира, че най-голямото постижение на страната ни е членството в ЕС.
„Това е единствената политическа и икономическа общност, която дава възможност за изравняване на стандартите между държавите“, казва той.
Според него това постижение е не само институционален успех, но и резултат от усилията на цяло общество, което е преминало през болезнен и криминализиран преход.
„Демокрацията обаче не е еднократно завоевание. Тя трябва да се защитава и усъвършенства всеки ден – особено сега, когато светът преживява регрес на демократичните ценности“, допълва политологът.
Подчерта още, че 36 години по-късно, въпреки че България е част от НАТО и ЕС, все още търси своя модел на устойчиво управление и доверие между институциите и гражданите. Според него пътят към модерната демокрация продължава, а всяка криза е тест доколко сме я усвоили.