Темата коментира за БНР професор Едуардо Троконис – депутат в Конгреса на Венецуела в продължение на три мандата (1979–1994 г.), сега преподавател по Международно публично право в университета "Карлос Трети" в Мадрид.
Професор Троконис, каква според Вас е стратегическата цел на американските удари срещу плавателни съдове в Карибско море и Тихия океан? Свежда ли се всичко до борбата срещу наркотрафика или има по-широки геополитически мотиви?
"Аз поддържам становището, че с оглед на провала на международното право, трябва засега да се доверим на официалните изявления на Съединените щати. В момента САЩ извършват мобилизация в съответствие с нормите на международното право, тъй като се намират в международни води, в Mare Liberum (свободно море – б.а.), както е казал великият Хюго Гроций, един от бащите на международното публично право. Въпреки това, основният мотив изглежда ясен - борба срещу наркотрафика, борба срещу тероризма, които са обявени за международни престъпления. Тези действия трябва да осигурят сигурността не само на Съединените щати, но и на цяла Америка, и всички трябва да вземем това предвид. Няма никакво съмнение, че правителството на Венецуела е узурпирало властта. Мадуро не уважава основната норма, върху която се гради легитимността на правителствата в Западния свят – това е изборният вот, свободно изразената воля на народа."
Доколко ефективни са тези военни действия за реалното ограничаване на производството и трафика на наркотици, особено във Венецуела?
"Според мен тези военни действия са ефективни. Те показват на диктаторския режим във Венецуела, че той представлява повече организирана корпорация, отколкото легитимно правителство или тирания. Тази корпорация се е изправила пред международната общност като организация, която цели извършването на най-големи беззакония и престъпления. Тези деяния наистина влизат в остър сблъсък с основните човешки права, които, между другото, са основният стълб на съвременното международно публично право. Ние сме длъжни да защитим правата на човека и гражданина. Трябва да защитим живота, свободата и демокрацията, която е повече от политическа система – тя е начин, който прави възможно мирното съжителство в международната общност."
Върховният комисар на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк отбеляза, че има сериозни индикации за нарушения на международното хуманитарно право и за екзекуции без присъда от страна на Съединените щати. Смятате ли, че има основание за тези твърдения?
"По мое мнение, за съжаление, трябва да констатираме… и аз се занимавам с този въпрос, както знаете, аз съм професор по международно публично право и международни отношения. Бях такъв в моята страна, избягах оттам и сега съм в изгнание и заемам позиция в университета "Карлос Трети" в Мадрид, който спокойно може да бъде наречен храм на човешките права. Мисля, че ако има някой, който да нарушава международните норми, то това е Венецуела. Освен това, ООН на няколко пъти е изразявала становища относно човешките права като цяло, но има и доклади, които гротескно представят случващото се във Венецуела. Там институционалната структура е изцяло унищожена. Там има преследвания, арести и няма свобода на словото. Така че намесата на Съединените щати е възможна, тъй като е застрашена тяхната сигурност от управлението на популистки, диктаторски правителства и фактически тирании и диктатури, какъвто е случаят с Мадуро във Венецуела, както и това, което се случва в Куба и Никарагуа."
Американското издание TheAtlantic твърди, че Вашингтон обсъжда контролирано оттегляне на Николас Мадуро в замяна на гаранции за сигурност за него и обкръжението му. Доколко е реалистичен подобен сценарий?
"Аз написах и публикувах книга, озаглавена "Многостранна интервенция", защото според френската доктрина е възможно прилагането на правото на намеса в съответствие с правните норми. Това дава възможност на една държава да предприеме действия, за да постигне основната цел на международното право. А тази цел, посочена от Ханс Келзен, е само една – мирът. В тази моя книга аз се опитах да докажа, че при ситуации от такъв калибър може да бъде оправдано всяко действие от страна на дадена държава и международните организации, за да се намесят, коригират и въведат ред. Смятам, че до момента Съединените щати се придържат към правото, а ако предприемат стъпка отвъд това, става дума ни повече, ни по-малко за борба с организирана престъпност, която днес представлява правителството на Венецуела. На всички е известна е постоянната намеса на различни държави с правителства, които не са демократични – помислете за Иран, помислете за институциите, които съществуват в Китай, където също не се спазват човешките права. Смятам, че досега Съединените щати са се опитвали да водят диалог, търсили са преговори, но това е било на практика невъзможно. Трябва да припомним предишните опити, включително търсенето на посредничеството на Норвегия, както и преди това известните разговори, проведени в Доминиканската република, без никакъв положителен резултат."
Действията на Вашингтон не са насочени само към Венецуела. Имаше санкции срещу колумбийския президент Густаво Петро и коментари от Доналд Тръмп за изпращане на войски срещу картелите в Мексико. Виждате ли общ мотив, различен от официално заявената борба срещу наркотрафика, който да обединява тези действия в региона?
"Смятам, че случаят с Петро е печален. Признавам, че току-що се връщам от Богота и ви уверявам, че дишах въздух на известна свобода, но след това бях дълбоко разочарован, защото ако някой знае какво означава партизанската война, атаката срещу институциите на демократичната държава, това е колумбийският президент. Защото той самият е бил партизанин и благодарение на уважението към демократичните ценности успя да се върне и дори да постигне победа като президент на републиката. Това е доказателство, че чрез демокрацията е възможно да се коригират грешки, възможно е да се стартират програми с висок социален смисъл.
За съжаление, сега Петро е загубил равновесие. Смятам, че е допуснал изключително сериозна грешка, защото той знае, че най-голямата сила на наркотиците е била именно в Меделин, в сърцето на Колумбия, и се е разпространила отвъд границата, засягайки страните около нея, в частност Венецуела. Революционните въоръжени сили на Колумбия (ФАРК - б.а.) имат ниша, имат бази, имат дейности, които се изпълняват във Венецуела. Те контролират и експлоатират абсолютно безогледно Минната дъга на Ориноко във Венецуела."
Държавните лидери, които посочих, са представители на лявата идеология. Смятате ли, че е възможна сериозна промяна в политическата посока в Мексико и тези държави от Южна Америка – Венецуела, Колумбия, Бразилия?
"Аз вярвам, че демократичната система, аз съм пълноценен демократ, позволява дискусия и подобряване на политическите ситуации. Не се съмнявам, че старите политически партии във Венецуела ще имат възможност да се възстановят, защото въпреки че са допускали отклонения, те са имали много постижения. Но да стигнеш до измамата в степента, в която са го направили в Куба, Фидел Кастро, това наистина достига абсолютно осъдителни и наказуеми крайности. В Куба има 60 или повече години революционен процес, няма нито една мярка, която да е в полза на кубинското общество, те живеят в най-абсолютна мизерия.
Кислородът, който дойде сякаш по чудо в Куба, беше предоставен изцяло от Чавес на Кастро. Чавес предаде суверенитета на Венецуела без нито един изстрел, защото истината е, че центърът на властта и решенията не е във Венецуела, той е повече в Хавана, отколкото в Каракас. В момента, миналата година на 24 юли, Едмундо Гонсалес беше избран с огромно мнозинство, въпреки неблагоприятните условия за опозицията. Той е президентът на венецуелците, защото те му дадоха победата с убедително мнозинство. Всичко показва, че ние ще се върнем към демократичната система. Това е системата, която ни гарантира да живеем в свобода и която ни гарантира, с огромните материални ресурси, които Венецуела притежава, да можем да рационализираме тяхната експлоатация в полза на програми, които обхващат политическите, социалните и икономическите планове.
Венецуела се готви да поеме изключителна отговорност. Мисля, че ще завършим тази трудна опозиционна задача, с толкова много жертви по пътя, с повече от една трета от венецуелското население, изгонено извън родината. Както казваше един венецуелски писател, Рафаел Каденас, венецуелците сме навсякъде – повече от девет милиона, разпръснати по целия свят. Една страна, която само преди тридесет години беше пример за изключително развитие, където въпреки недостатъците бяхме построили много за образованието, много за физическата инфраструктура на страната, много за диверсификация на икономиката ни. Образованието - умножиха се университетите. Аз трябваше да напусна града си, за да уча. Сега имаме университети, много гимназии, много училища. И е добре да помним, че това е ключът към постигане на стабилно, устойчиво развитие в бъдещето на всяка страна: образованието е от основно значение."
