Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Докато в Бразилия се подготвяха последните глави за климатичната конференция, генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заяви, че много често цитираната цел от намаляване с 1,5 градуса на температурата на Земята няма да бъде постигната. На срещата на върха в Брюксел в края на октомври глобалното затопляне също беше тема, но така и не беше постигнато общо становище за конференция в Бразилия. До компромис се стигна в последния момент - броени дни преди КОП30- след 18 часа преговори министрите на околната среда от ЕС постигнаха предварително споразумение за разводнена цел за 2040 г., като одобриха 90% намаление на емисиите спрямо нивата от 1990 г.
Преди да отпътува за Бразилия Киван Риахи от Международния институт за приложни системни анализи в Лаксенбург сподели, че не очаква пробив на КОП30.
"Конференцията се провежда в трудни времена - светът е поляризиран, доверието между държавите се изпарява и все по-трудно се постигат компромиси. Затова не очаквам пробив в Бразилия.
Много важни ще са обсъжданията по програмите за националните климатични цели. Преди 10 години в Париж беше договорено, че всяка държава сама ще определя своите климатични цели и от това, което е известно към момента, е пределно ясно, че сме далече от намаляване на глобалното затопляне с градус и половина.
За съжаление, нито Китай, нито Индия, нито Европейският съюз дават надежда, че се стремят към постигането на парижките цели. Надявам се, че ЕС ще остане водеща сила и няма да се откаже от амбициозната цел, която сме си поставили. Не на последно място, това би демотивирало Китай и Индия да следват Европа. Особено Индия, за която климатичната политика изглежда не е приоритет".
- Защо ЕС, или по-точно министрите на околната среда, стигнаха толкова трудно до общо решение преди срещата в Белем, броени дни преди делегациите да отпътуват за Бразилия?
- ЕК винаги е много добре подготвена, има ясна стратегия, но тя подлежи на одобрение от страните членки. А както знаете, в европейските столици има различни виждания за зелената политика на ЕС и постигането на общо решение винаги е било трудна задача.
Доскоро европейските държави бяха силно ангажирани с климатичните цели. Отдавам тяхното смекчаване сега на множеството кризи, през които преминава Европа. Други теми изместиха фокуса не само на европейските правителства, но и на гражданите.
- Вие сам споменахте, че липсата на амбициозна цел в Европа демотивира глобални замърсители като Индия и Китай. Как ще се отрази решението на министрите на околната среда, с което Европейският съюз се представя в Белем?
- В интерес на истината, не съм краен песимист за конференцията в Бразилия. Може би накрая тя ще се окаже крайъгълен камък в борбата с климатичните промени. Все пак, въпреки очакванията, Брюксел успя да постигне общо решение, което представя на КОП30, а дори само това е достатъчно силен сигнал към останалия свят, че не бива да обръщаме гръб на глобалното затопляне.
- Европейската цел за 2040 година беше смекчена заради настояването на Франция, Германия и Австрия, но и на "обичайния заподозрян" Орбан. Така или иначе - в Европа се забелязва сериозен отпор срещу Зелената сделка, която Урсула Фон Дер Лайен прокламира през първия си мандат като бъдещето на Европа. Все повече страни членки се стремят към отпадане на тромавата регулаторна рамка, при това не само в климатичната политика. И основният аргумент е икономиката - висока инфлация, слаб растеж, а в много държави дори рецесия. Изключват ли се взаимно опазването на климата и икономическият ръст, д-р Риахи?
- Всички икономически анализи са единодушни, че устойчив икономически растеж може да бъде постигнат само в условията на разумна климатична политика. Това е отправната точка на ЕС. Сегашните икономически трудности, които изпитва Европа, се дължат на различни фактори, но един от най-важните е, че десетилетия наред залагахме на енергоемки индустрии. Европа се превърна в заложник на изкопаемите горива.
Ако бяхме инвестирали по-рано във възобновяема енергия, сега щяхме значително да сме напреднали с постигането на парижки цели. Но има и друг аспект - да разчиташ днес на изкопаеми горива за индустрията просто не се рентира. Абсолютно е възможно едновременно да развиваш икономиката и да опазваш климата.
Да не говорим, че според най-новите икономически анализи ще платим много по-висока цена, ако се откажем от парижките климатични цели. Така че би било политическо късогледство да загърбим мерките срещу глобалното затопляне, защото сметката рано или късно ще дойде.
- Сметката ще дойде, но след 15-20 години, а зелените инвестиции трябва да се направят сега, при опразнена хазна.
- Така е, но пък вече преживяваме тежки климатични катастрофи, нали? Затова твърдя, че инвестициите днес ще се изплатят в бъдеще. Малка, но богата държава като Австрия в момента харчи по около 2 милиарда евро годишно за щети, предизвикани от климатичните промени. Тази сума ще нараства, ако не предприемем мерки. Австрия може да си го позволи, но не всички държави в Европа са икономически толкова силни. Сумите са големи, защото вървим след събитията, а не инвестираме превантивно.
Инвестициите в алтернативни енергоизточници имат и други предимства, например енергийна сигурност. Знаете, доставките на нефт и газ от Русия бяха прекъснати, не всички в ЕС успяха бързо да ги заместят. Но междувременно преминаването към възобновяеми енергоизточници се оказа, че може да компенсира немалка част от отпадналия внос на твърди горива. Освен това алтернативните източници на енергия ни правят независими от колебанията на пазара.
- Големият липсващ в Бразилия е Доналд Тръмп, който оттегли Съединените щати от Парижкото споразумение за климата. Какво влияние оказва отричането на климатичните промени от президента на най-силната икономика в света?
- Тръмп се опитва наистина с всички средства да омаловажи климатичните промени. Неговата роля е деструктивна, но въпреки това: Американският президент може би забавя зеления преход, но дори той не може да го спре. Тръмп извади Съединените щати от Парижкото споразумение, но останалите държави продължават преговорите.
Дори в собствената си страна Тръмп не може да спре прехода към зелена енергия. Каква ирония само: в републиканския Тексас, сърцето на американската петролна индустрия, има повече фотоволтаични инсталации, отколкото в демократична Калифорния. Републиканците се опитват да променят законите, така че да затруднят инвестициите във възобновяеми енергоносители, но те остават все така инвестиции в бъдещето и ще продължат.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Не съм метеоролог" - по този начин Патрик Поян, ръководителят на френския петролен концерн "Тотал", отклони въпрос на Франс прес относно нарасналата сила на тропическите бури, която учените свързват с глобалното затоплане.
Поян е сред малкото високопоставени представители на големи енергийни компании, които присъстваха на 30-тата климатична конференция на ООН, провеждаща се в Белем - насред амазонските гори на Бразилия. Там ги няма и лидерите на двете най-големи световни икономики - Доналд Тръмп и Си Дзинпин.
На два пъти през седмицата протестиращи от местните индиански общности прекъсваха обичайния дневен ред заради желанието им да вземат по-активна роля в дискусиите. Някои от официалните представители подкрепят тяхната кауза. Константин Мравов разговаря с такъв човек - Селма Юар от френския клон на международната организация "Оксфам".
"Намирам се в Белем и е страхотно да си тук. За някои от участниците е много важно справедливостта да бъде в основата на преговорите и атмосферата е страхотна, като присъстват хора от местните индиански и други общности, а всички те настояват за социална справедливост".
- Видяхме протести на местните общности, включително опит да щурмуват сградата на конференцията. Чухме и критики, че в този беден район на Амазония на практика е построен цял нов град за нея, при положение че няма финансиране за важни обществени услуги. Не спират и критиките, че ангажиментите на правителствата не са достатъчно амбициозни за справяне с кризата. Поне отвън атмосферата не изглежда толкова приповдигната.
- Недоволство предизвиква факта, че много от обсъжданията са при затворени врати. Индианските общности, които са сред най-засегнатите от климатичната криза, искат да бъдат чути. Бразилският президент Лула нарече КОП30 "конференцията на истината". За да е така, ние трябва да бъдем честни кой е отговорен за кризата. За нас, в "Оксфам" това са супербогатите. Имаме доклад, който показва неравенствата в отговорността за климатичните промени.
Най-богатият 1 процент от хората произвежда над два пъти повече въглеродни емисии от по-бедната половина от човечеството. А тук, в Белем нашата цел е да дадем глас именно на местните общности.
- И по какъв начин я преследвате?
- Като настояваме за механизъм за справедлив преход отвъд изкопаемите горива, в който най-важни са хората, а не технологичните решения. Искаме в процеса на намаляването на емисиите най-уязвимите хора по света и работещите да бъдат защитени, а не самите (зелени) политики да им вредят.
- Виждате ли достатъчно политическа воля за такъв преход?
- На думи, да. Президентът Лула каза, че срещата е в Белем, в сърцето на Амазония, за да могат местните общности да присъстват и да бъдат взети предвид. Но после следват делата. Видяхме силен сигнал от Г77 - обединение на развиващи се страни - и Китай, които във вторник поискаха нов механизъм за справедлив преход. Големите икономики към момента не подкрепят идеята, надяваме се това да се промени.
- Разбира се, говорим за отделяне на немалко допълнителни средства, които да смекчат икономическите ефекти от декарбонизирането на икономиките за по-бедните страни. Аргументът на представители на Великобритания, Европейския съюз и други от т.нар. Глобален Север, е, че това може да се случи и в съществуващите правни рамки, а нов механизъм ще е бюрократично бреме.
В сряда излезе доклад на организацията Climate Action Update, според който при сегашните ангажименти за намаляване на емисиите в края на века средните температури ще са нарастнали с 2,6 градуса спрямо прединдустриалните времена. Ние вече виждаме по целия свят как промените в климата усилват природните бедствия. Какво означава тази прогноза?
- Означава, че сме далеч от целта на Парижкото споразумение да ограничим затоплянето до градус и половина. Ще ви върна на въпроса за отговорността. От "Оксфам" изчислихме, че ако всеки човек на планетата произвежда толкова въглеродни емисии, колкото единия процент най-богати, ще прехвърлим тези градус и половина за по-малко от 3 месеца. Те изгарят планетата и крадат бъдещето ни със своя начин на живот и със своите инвестиции.
- Като споменахте инвестиции, тази седмица видяхме и един позитивен доклад, свързан с нарастващата употреба и значение на възобновяемите енергийни източници през 10-те години след конференцията в Париж. Този процес провокира и мнения, че може би сме близо до световен пик на въглеродните емисии в атмосферата, след който те постепенно ще спадат. Дали обаче такова положително развитие е сигурно?
- Със сигурност има напредък. Преди това споменахте прогнозата за 2,6 градуса затопляне в края на века. Преди Парижкото споразумение говорехме за 4 градуса. Нарастващата употреба на възобновяеми източници със сигурност е помогнала. Очаква се емисиите да нарастват до 2030 и след това да намаляват. Това са добри новини, но трябва да сме още по-амбициозни.
Защото трябва да направим всичко по силите си да ограничим затоплянето не до 2,6 градуса, а до градус и половина. Реално, ние не говорим за малки деления на термометъра, а за катастрофално въздействие върху живота на милиони. За да станем по-амбициозни, трябва да се съсредоточим върху супер-богатите и големите компании. Причината е, че те имат и нужните средства за промяна.
Не можеш да очакваш от бедните хора да променят начина си на живот. Това е невъзможно, защото те нямат финансовите средства да го сторят. Следва да започнем от начина на живот на най-богатите и от конкретни компании, които да променят политиките си. Възобновяемите източници станаха по-изгодни и печеливши, но това не е достатъчно, защото печалбите от изкопаемите горива остават огромни.
Само през 2022 година говорим за 583 милиарда долара нетна печалба. Същевременно компания като "Шел" намали средствата за инвестиции в нисковъглеродни производства с 37 процента. "Бритиш Петролиум" също имат рекордни печалби, а намалиха плановете за нисковъглеродни инвестиции със 73 процента.
Това са най-големите замърсители, кръстниците на климатичната криза и намаляването на техните инвестиции ни кара да не вярваме, че частният сектор сам ще се пребори с климатичната криза. Имаме нужда правителствата чрез регулации да подсигурят ограничаването на глобалното затопляне.
- "Икономическите неравенства също са глобална криза и тя трябва да се адресира по същия начин като климатичните промени". Това е един от изводите в доклад на специален комитет, оглавяван от Нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц, назначен от южноафриканското председателство на Г-20. Тяхната среща предстои този месец. Какви бури предизвиква количеството неравенства в социалната атмосфера?
- Концентрацията на икономически богатства, демонстрирана и от доклада, има огромен негативен ефект както върху социалната справедливост, така и върху климатичната. Колкото си по-богат, толкова повече замърсяваш. Добрата новина е, че мерките срещу неравенствата борят и климатичните промени, както и обратното, защото двете са свързани.
- Може би и затова лидерът на най-голямата световна икономика едновременно отрича съществуването на климатичната криза и не вижда проблем в неравенствата. През първия си мандат Доналд Тръмп оттегли страната си от Парижкото споразумение, в началото на втория прекрати участието й в преговорите за глобален 15 процентов данък върху приходите, който да намали използването на офшорни зони. САЩ ги няма в Белем, Тръмп няма да отиде и до Йоханесбург. Как това влияе на двете глобални кризи?
- Разбира се, жалко е, че като цяло САЩ се оттеглят от международния диалог. Но на КОП30 виждаме, че Парижкото споразумение все пак е устойчиво и не изглежда, че ще остане в миналото. Други държави не го напуснаха, целите остават същите. Можем да продължим да разчитаме на такива споразумения и се оглеждаме за нови лидери. Това е следващата голяма тема.
- Разпознавате ли такива лидери?
- Тук, в Белем още не сме видели такъв. Надяваме се Европейския съюз да влезе в тази роля както по отношение на климата, така и на неравенствата, но това все още не се е случило.
