Тормозът на работното място представлява поведение, което накърнява достойнството на служителите и може да се прояви във физически, вербални или психически форми. Това подчерта в ефира на Lege Artis Елка Божова, председател на Комисията за защита от дискриминация.
По думите ѝ, подаването на "жалби и сигнали", както и препращането им от други институции по повод упражнен тормоз спрямо работник или служител, е изцяло в компетенциите на Комисията за защита от дискриминация. Тя припомни, че законодателят ясно е дефинирал понятието "тормоз" – нежелано поведение, основано на защитен признак. По Закона за защита от дискриминация те са 19, сред които пол, увреждане, възраст и други. Целта или резултатът от такова поведение е да накърни достойнството на засегнатия и да създаде враждебна, принизяваща или унизителна среда.
Статистиката показва, че темата остава актуална: през 2024 г. в Комисията са постъпили 48 сигнала за тормоз на работното място, а към момента през 2025 г. те вече надхвърлят 30.
Божова подчерта, че тормозът е форма на дискриминация, но в хода на преписките често се установяват и други проявления – като пряка дискриминация или преследване.
Преследването възниква, когато работник или служител подаде жалба в Комисията, а работодателят използва този факт, за да създаде допълнителни условия за неравно третиране. В такива случаи Комисията може да постанови наличие на тормоз, преследване или и двете.
Комисията издава предписания и налага санкции – имуществени санкции за юридически лица и глоби за физически лица.
"Пътят за хората, които се чувстват тормозени на работното място, е да подадат жалба в Комисията за защита от дискриминацията – чрез официалния ни сайт или на адреса на Комисията", посочи още Елка Божова.
Слушайте!
