17 ноември беше Световен ден на недоносените бебета. Статистиките за страната ни и неонаталните грижи, от които зависи животът и развитието на родените преждевременно, коментира в Lege Artis проф. Христо Мумджиев, председател на Българската асоциация по неонатология.
Около 10 % от бебетата у нас се раждат недоносени, като се има предвид, че се регистрират децата, които се раждат под 2,5 кг., а не истински недоносените под 38-ма гестационна седмица, по думите на проф. Мумджиев.
"Не се наблюдава съществена динамика в статистиката, но процентът в България е по-висок от средния за Европа (5-6%)", подчертава специалистът.
Факторите са комплексни – медицински и социални. По-ниският социален статут предразполага към недоносване на плода. Тревожният дял на малолетните и непълнолетни родилки – също. И късната бременност, която изисква асистирана репродукция, е съпроводена от риск.
Чести медицински причини за недоносване представляват инфекциите на родовите пътища, неглижирането на половото здраве на родилките, вредните навици.
"Хората са по-важни от апаратурата в неонаталната помощ", смята проф. Мумджиев. В България отделенията разполагат с все по-добра апаратура за обгрижване на недоносените бебета, но на много места липсват достатъчно специалисти, по думите на събеседника.
Обгрижването на недоносените бебета е труден и бавен процес, който отнема между 4 седмици и два месеца.
"Безкрайно много са рисковите фактори за екстремно недоносените – родени с тежка многоорганна незрялост. В крайна сметка всичко опира до зрелостта и състоянието на мозъка. Той започва да бъде грижа още от първите дни на живота на новороденото, защото социализацията на бъдещия човек до голяма степен зависи от това. И в тази насока има напредък – много недоносени деца порастват и водят нормален живот", казва проф. Мумджиев.
Чуйте повече по темата в звуковия файл:
