Великобритания разшири днес санкционното изключение, позволяващо трансакции с българските операции на "Лукойл", за да обхване още две дъщерни дружества - "Лукойл-България Бункер" и "Лукойл Авиейшън България", съобщи британското правителство.
Лицензът, първоначално издаден на 14 ноември, за да поддържа работата на рафинерията в Бургас и свързаните с нея бензиностанции след тяхното изземване от руската "Лукойл", сега се отнася и за допълнителните дружества.
Новият документ позволява на фирми и банки да извършват трансакции с "Лукойл България" ЕООД, "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, "Лукойл-България Бункер" и "Лукойл Авиейшън България“, както и с техните дъщерни компании, до февруари 2026 година.
В средата на миналия месец британските власти обявиха санкции срещу най-големите руски производители на петрол, включително "Лукойл" и "Роснефт", заради ролята им във финансирането на инвазията на Москва в Украйна. Малко по-късно подобни санкции въведоха и САЩ.
Днешният лиценз на британската Служба за прилагане на финансови санкции позволява плащания и икономически ресурси да се прехвърлят към и от българските дружества по съществуващи или нови договори. Той изтича на 14 февруари догодина.
През октомври Великобритания издаде специален лиценз, позволяващ на бизнеса да работи с две германски дъщерни дружества на санкционираната "Роснефт", тъй като те са под германски държавен контрол. Подобен лиценз издадоха и САЩ.
Санкциите на САЩ, които трябва да влязат в сила утре, предизвикаха опасения за доставките на гориво преди зимата в България, където "Лукойл" управлява рафинерията в Бургас, стотици бензиностанции и съоръжения за съхранение на гориво.
Компанията подаде заявление до Министерството на финансите на САЩ за удължаване на крайния срок, след който се забраняват трансакции с разрастващите се операции на руската компания в Европа след 21 ноември.
Междувременно българските законодатели одобриха промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, които по-късно бяха обнародвани в Държавен вестник. Измененията бяха гласувани на 7 ноември на две четения в едно заседание. На 12 ноември президентът Румен Радев наложи вето върху промените, а ден по-късно то беше отхвърлено от парламента със 128 гласа "за", 59 - "против" и без "въздържал се".
Така в края на миналата седмица правителството назначи изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) Румен Спецов за особен управител на дружествата на "Лукойл" след извънредно заседание на Съвета по сигурността, свикано от премиера Росен Желязков.
В началото на тази седмица Спецов бе вписан в Търговския регистър като особен търговски управител на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД. Спецов, заедно с швейцарския гражданин Евгени Маняхин, бе посочен като законен представител на дружеството.
Едно от първите му важни решения бе да освободи Евгени Маняхин като председател на Управителния съвет на "Лукойл Нефтохим Бургас" и да отнеме правомощията му да представлява дружество. Това стана с решение на Спецов по силата на чл. 27 в, ал. 4 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, което той е взел още в първия ден от встъпването си в длъжност като особен търговски управител на четирите дружества от групата "Лукойл" в България.
Вчера руската енергийна корпорация обяви, че си запазва правото да потърси съдебна защита на своите права и законни интереси в България, след като беше назначен особеният търговски управител, който да ръководи активите ѝ в страната.
"Лукойл" предприема всички необходими стъпки за завършване на продажбата на рафинерията, мрежата от бензиностанции и други активи в България на нов собственик и очаква дейността на особения управител да не възпрепятства този процес", посочи енергийният гигант в изявление.
