Сърбия чака американското финансово министерство да се произнесе по молбата ѝ да разреши НИС, включително на рафинерията ѝ в Панчево, чиито запаси от суров петрол по официални данни ще свършат във вторник, 25 ноември, да продължат да работят докато руските активи бъдат продадени. Преговори с три потенциални купувача вече били в напреднала фаза.
На 45-ия ден от влизането на санкциите в сила обикновените сърби още не са ги усетили на свой гръб, казва политологът от Белградския университет Вуйо Илич в интервю за "Събота 150":
"Възприемането на тези санкции в Сърбия в основни линии е свързано със санкциите от 90-те години на миналия век. Доста добре ни е познато това усещане. Защото наказателните мерки срещу тогавашна Съюзна република Югославия бяха всеобхватни и имаха много тежък ефект върху всички ни.
От друга страна вече мина близо година, откакто президентът Вучич предупреди, че ни грози подобна опасност. И някак си – може би защото вече дълго се говори за това – няма някаква голяма боязън у хората, че ще ги усетят на своя гръб. По-силна е надеждата, че ще се намери някакво решение и че няма да се стигне до негативни последици за всекидневния ни живот."
Колатерална жертва ли е Сърбия на руската война срещу Украйна? Или е жертва на прекомерна зависимост от една от големите сили – от Русия в случая?
"Добър въпрос... Първото обяснение е това, което сръбските власти дават пред обществото. Тяхната теза е, че Сърбия по никакъв начин не е виновна, защото е попаднала под кръстосан огън.
От друга страна има разбиране, което не е толкова популярно в Сърбия, колкото в чужбина - че заради газово-петролната сделка от преди малко повече от 15 години Сърбия се е обвързала прекалено много с Русия в областта на енергетиката. И че така косвено помага на руснаците – с печалбите си – да финансират войната си срещу Украйна.
Това е критика към Сърбия и властта тук не гледа така на нещата. Но опозицията и съответно част от обществото ни се опитват да не възприемат Сърбия само като жертва на независещи от нея обстоятелства – виждат проблем и в голямата енергийна зависимост от Русия."
Американските санкции срещу НИС всъщност бяха наложени още през януари – от администрацията на Джо Байдън. Дали президентът Вучич можеше да действа по-решително през всичките тези месеци? Или по принцип е безсилен пред мажоритарния собственик Русия и нейните желания?
"Безспорно ситуацията, в която се намира изпълнителната власт на Сърбия от началото на тази година, е много, много тежка. И към настоящия момент доста малко зависи от самата Сърбия за намирането на решение. Трябваше и можеше да се направи нещо по-рано за намаляване на зависимостта ни от Русия.
Сега вече ситуацията не е много ясна. Докато говорим с вас, руснаците изглежда водят преговори с няколко потенциални купувачи на дяловете им в НИС и държат Сърбия настрана от тези преговори. Затова някои представители на властта тук не сдържат публично недоволството си. Включително, че на Сърбия дори не се дава полагащото ѝ се право на приоритетен купувач на руските дялове в НИС."
На пресконференцията на президента Вучич и правителството миналата неделя направиха впечатление изказванията на двама министри - Дубравка Джедович-Хандановичи Синиша Мали. Тя каза, че Сърбия може да чака само още 3-4 дни Русия да се задейства за евентуална продажба, а той - че е крайно време Сърбия да вземе нещата в свои ръце, независимо от моралите съображения на Вучич по отношение на Москва. Президентът обаче все пак реши да чака цяла седмица. Да не би да зрее бунт срещу Вучич?
"Нерядко се случва на такива отворени за медиите заседания Сръбската прогресивна партия да симулира плурализъм в мисленето и становищата на отделните си членове. Но на всички у ясно, че СПС е политически и идеологически хомогенна и че ролята на президента Вучич във вземането на решения е почти неоспорима.
В този контекст трябва да кажа, че беше илюзорен демонстрираният плурализм с настояванията от страна на правителството за де факто повторна национализация на НИС. А Вучич се представи като защитник на руските интереси, като изявленията му бяха съобразени с нагласите на избирателите му, които са преобладаващо проруски."
Преди седмица разумът подсказваше, че най-добрият вариант за държавата е да изкупи руския дял в НИС. Може би това си остава така. Възможно ли е все пак?
"Национализация или изкупуване на акциите в НИС щяха да са по-лесни, ако Сърбия не беше напълно зависима от руския природен газ. За вноса на суров петрол отдавна прироритетен доставчик е Ирак. Малък дял има и Казахстан. Но газът идва почти изключително от Русия.
А тя нарочно – в началото на зимата, когато огромен брой домакинства се топлят с газ, а индустрията ни по принцип е доста зависима от тази суровина – предприе една, да кажем, много интересна стъпка. Продължи договора за доставки само до края на годината. Така – заради неизвестността за Сърбия за след това - практически я държи в неизгодно положение по отношение на евентуална смяна на собствеността в НИС."
Каква обществена реакция би предизвикала в Сърбия енергийна криза насред зима – спрямо Вучич, спрямо Русия и спрямо американците?
"Несъмнено енергийна криза - ако гражданите изпитат недостиг на газ за отопление или на горива основно за автомобилите - ще дестабилизира и без това деликатната ситуация, в която е Сърбия в момента. Както знаете, студентските протести продължават повече от година. И управляващите са в най-голямата си криза на легитимност, откакто дойдоха на власт през 2012 година. Няма да им се отрази добре още един голям проблем.
От друга страна не съм сигурен дали общественото мнение в Сърбия би обвинило Русия за евентуална енергийна криза. Вижда се, че част от хората приемат наратива на властта, че всичко произлиза от действията на Съединените щати – санкциите им на глобално ниво срещу руските компании. Така че – сърбите по-скоро ще винят Запада, отколкото Русия."
Европейският съюз вече казва в прав текст на Вучич, че е време за избор - или си с Русия, или с Европа. Дойде ли наистина време за такъв избор?
"Това е голям и много важен въпрос за Сърбия. Много хора казват, че отдавна вече трябваше да се направи този избор. И че началото на пълномащабната война в Украйна преди повече от три години трябваше да е ясен сигнал, че балансирането между Изтока и Запада - съответно между Русия и Европейския съюз - трудно може да продължи. Сърбия обаче не предприе драстични промени в политиката си и сега сме свидетели на последиците от това.
Мисля, че управляващите смятаха в началото, че войната в Украйна ще свърши бързо – за няколко седмици или за няколко месеца. Може би въобще ги е изненадала и самата война. А с връщането на Доналд Тръмп възложиха на него надежди тя да бъде прекратена скоро и така ситуацията на Сърбия да се подобри. Но преценките им явно не са добри - ситуацията се развива непрекъснато против интересите на Сърбия, както са ги дефинирали те."
