"Без основни права няма върховенство на правото. Без върховенство на правото няма демокрация" - това беше едно от посланията на провелата се в София конференция на тема "Диалог за отбрана и демокрация. Крепост на свободата". Един от панелистите във форума беше Андреас Акардо, ръководител на отдел "Институционално сътрудничество и Харта на Европейския съюз" в Агенцията на Европейския съюз за основните права.
Чуват ли европейските и националните лидери препоръките на Агенцията и каква диагноза слага тя на състоянието на основните права в Европейския съюз – интервю с Андреас Акардо:
Агенцията е независим орган - както от самата Европейска комисия, така и от държавите-членки. Основната ѝ задача е да консултира политици и евродепутати, както и национални правителства по въпроси, свързани с основните права.
Чрез мащабни проучвания Агенцията на Европейския съюз за основните права следи за това какви са възприятията на европейските граждани и как се защитават техните права.
Според Андреас Акардо, европейското законодателство е много добро, но това, което е най-важно, е то да защитава най-уязвимите групи - жени, претърпели домашното насилие, деца, бежанци, национални малцинства.
Доколко националните и европейските институции се съобразяват с докладите на независимата Агенция на Европейския съюз за основните права?
На първо място нашите препоръки нямат задължителен характер. Ние разчитаме на силата на аргумента, тъй като нашите доклади са много добре обосновани и стъпват на задълбочени изследвания. Това, което публикуваме в тези доклади, е добре аргументирано, за да може Европейският съюз, стъпвайки на собственото си законодателство, да пази основните права на европейските граждани.
Като Агенция, освен че можем да кажем кое е направено добре и кое работи, можем да кажем и на европейските институции, че ако нещо не бъде направено, тогава милиони граждани няма да почувстват положителна промяна. Нашата основна сила е силата на аргумента, но в крайна сметка, ако липсва политическа воля, ние можем много малко да направим. Но Европейският съюз има силен правен ангажимент към основните права и можем да кажем, че ако той не предприема определени действия, по същество би нарушил собствените си правни задължения. Но второ и мисля още по-важно - ако нещата не бъдат подобрени, това би имало последствията за хиляди, милиони хора.
Ние разчитаме на силно политическо лидерство, както и на силна политическа воля, за да спазваме ангажиментите за правата на човека, които Европейският съюз е поел.
Виждаме напредък в определени области, където сме представяли предложения за подобрения. Например, ситуацията с външните граници, където благодарение на нашите препоръки, вече се вземат мерки за по-сериозен мониторинг за защитата на правата на засегнатите лица. Добър пример в това отношение е Гърция, където благодарение на препоръките на Агенцията, виждаме подобрения.
Омбудсманът вече осъществява мониторинг за спазването на правата по външните граници - нещо, което и българският омбудсман предстои да започне да прави в скоро време, за да се гарантира, че хората, които пристигат, ще бъдат третирани не само с уважение, но и съгласно закона, което е още по-важно.
През годините Агенцията излизаше с поредица от доклади за състоянието на основните права в ситуации на кризи, налагащи ограничения - здравна, икономическа, мигрантска криза… а над три години в Европа се води война. Как тези предизвикателства се оглеждат в деликатния баланс между сигурност и права?
Със сигурност в моменти на криза някои права се ограничават. Например, много права бяха ограничени по време на периода на COVID, включително и правото на придвижване. Международното право позволява такива ограничения в ситуация на криза, особено по причини, свързани с опазването на общественото здраве. Това, което обаче е важно, е, че държавите в Европейския съюз се оказаха неподготвени за кризата заради пандемията.
Гледайки назад във времето - сега, когато тя е отминала, можем да кажем, че може би част от ограниченията не бяха пропорционални и необходими, като например спирането на децата да ходят на училище, но това се дължи на факта, че наистина бяхме неподготвени. Това, което е важно, е да си научим урока, така че при следваща подобна здравна криза, каквато неминуемо рано или късно ще настъпи, да бъдем подготвени и ограниченията да бъдат пропорционални, така, както международното право предписва.
Много е важно да се спазват стандартите на международното право, защото кризи заради войни и военни конфликти има освен в Украйна, и на други места, например в Газа. Що се отнася до бежанската криза след началото на войната в Украйна, видяхме, че Европейският съюз си е научил уроците от предходната бежанска вълна през 2015 година. Тогава той беше неподготвен, както вече многократно се призна. Имаше много чести случаи на нарушения на човешките права и държавите не бяха добре организирани. Благодарение на научните тогава уроци, държавите бяха подготвени да посрещнат бягащите хора от Украйна. Те бяха приети с добре дошли в държавите от Европейския съюз. За разлика от 2015 година, имаше и организиран държавен отговор - имаше програми, много бързо се получаваше правен статут. Въпреки някои рискове, които са неизбежни при криза, като например правата на жените, застрашени от това да станат жертва на трафик, смятам, че по време на бежанската криза след началото на войната в Украйна, Европейският съюз показа, че е научил добре уроците от предходната бежанска криза и организира възможно най-правилния и съответстващ на защитата на правата на човека отговор. Със сигурност е имало някои нарушения на човешките права, но големи проблеми с тях по време на украинската бежанска вълна нямаше.
Казвате, че учим уроците си от поредицата от кризи, но това стана и благодарение на гражданските организации, които обаче междувременно се оказаха под заплаха. Тревожни гласове в този смисъл се чуха и на конференцията, организирана от Центъра за изследване на демокрацията. Какви опасности крие това противопоставяне на консервативното и либералното за основните права и техните колективни защитници - неправителствените организации?
Трябва да кажа, че съм притеснен от това, което се чу на конференцията - че трябва да се борим, за да укрепим и защитим демокрацията. Но дали, докато се борим, не отчуждаваме точно тези, от които тя най-много зависи - организациите на гражданското общество? Вече има наръчници, разпространявани и в европейските държави, които се опитват да прокарат разлика между доброто и лошото гражданско общество, да чертаят разделителни линии между добрите и лошите организации на гражданското общество. Добрите са тези, които помагат на възрастните, на децата, на хората с увреждания, организации, които предоставят услуги - понякога по-евтини и по-качествени от правителствата, а лошите - тези, които държат правителствата отчетни, задават неудобни въпроси, които изобличават случаите на корупция. Вторите са най-застрашени в момента, тъй като реално те са под атака. Чуваме за стратегически съдебни дела срещу журналисти и представители на гражданското общество, заведени, за да ги обезкуражат да продължат работата си по разкриване на несправедливости. Ние нямаме достъп до финансирането на неправителствените организации, но вече има статистика, според която някои от тях изпитват много по-големи трудности при получаването на финансиране, а решенията за това са политически мотивирани. Това, което намирам за особено обезпокоително, е, че работа, свързана с опазване правата на човека, се разглежда като политическа, а правата на човека са нещо, около което всички страни-членки на Европейския съюз са се обединили чрез Хартата за основните права и Договора от Лисабон. А всичко, което правят тези организации на гражданското общество, е да ни напомнят за това, под което вече сме се подписали.
Не зная дали сте чул, но българското Народно събрание създаде специална парламентарна комисия, която ще изяснява факти и обстоятелства относно дейността на Джордж Сорос и Александър Сорос, както и техните фондации, финансиращи физически или юридически лица и неправителствени организации. Все още не е ясно каква крайна цел преследва българската комисия "Сорос", защото не е заседавала, но виждаме, че в Съединените щати, а и в някои от бившите соцстрани, върви институционална война срещу национални и международни филантропски организации. Притеснен ли сте, че може да се стигне до закриването на някои от тях?
Не само съм притеснен, че може да се случи, но то всъщност вече се случва. Не съм запознат в детайли с тази комисия, но чух за нея. Предстои Агенцията за основните права в Европейския съюз да публикува през февруари доклад за състоянието на гражданското общество и затова следим тези тенденции в целия Съюз. Работата по него продължава, така че ние ще се запознаем в детайли и с този случай. Не знам дали в България би се стигнало до закриване на граждански организации, но в други държави със сигурност има опасност да се стигне. Виждаме периодични - през много кратки интервали от време, масирани проверки, например по 7-8 пъти годишно от органите за финансов контрол. Налагало се е организации да променят седалището си, като в Унгария например. Имаме пример с цял Университет, който вече е във Виена, така че това се случва. Това, което установяваме, че това са сценарии, които вървят по така наречените автократични наръчници и трябва да сме наясно, че това, което виждаме в една държава, може да се случи и в други. Затова трябва да сме подготвени за това репликиране и в съседни държави. Законодателството за чуждестранните агенти е друг пример. Такова беше въведено в Унгария. То се оспорва пред Съда на Европейския съюз. И Европейската комисия, и ние като независима Агенция, смятаме, че този закон нарушава европейското право.
Бяхте един от говорителите на един от панелите в рамките на конференцията "Диалог за отбрана и демокрация. Крепост на свободата" на тема "Основни права и граждански защитници в кръстосания огън на световната политика". Темата звучи като признание за проблем - кой срещу кого стреля и къде в този огън са основните права и отстояващите ги граждански организации?
Това е много интересен въпрос. Не съм сигурен къде се намира в тази престрелка нашата Агенция, но това, от което се страхувам, е, че организациите, защитаващи основните права, все повече биват изтласквани към периферията на бойното поле от враждуващите страни. А най-много съм притеснен, че тези, за чиито права се застъпват агенции като нашата - най-уязвимите, са още по в края на тази периферия. За съжаление в тази престрелка гражданските организации са много често под прицела на политици. Имаме едно скорошно изследване, според което близо 2/3 от гражданските организации в Европейския съюз през последната година са се почувствали жертва на вербална или друг вид агресия. Имаме организации, чиито офиси са били атакувани физически, а членовете им получават онлайн заплахи.
Ние като Агенция, която пише доклади и прави препоръки, не се чувстваме застрашени и нямаме нуждата от специална защита. Бих казал, че най-големият риск е да бъдем изолирани, вратите да се затварят и политиците вече да не ни слушат. Но има организации и хора-защитници на човешките права, които са все по-изложени на риск и на истинска опасност, включително за живота им и точно те се нуждаят най-много от защита в този момент. Те може би са под обстрел, защото защитават правата на хора, изтласкани в периферията. Затова е необходимо Европейският съюз да следи много внимателно тези тенденции, за да не се превърне малкият пожар в голям, когато ще е много трудно да бъде овладян.
На хора като мен или бюрократите от Европейския съюз не ни е нужна смелост, за да си вършим работата - да бъдем по-силни, понякога по-критични, за да се уверим, че гласът ни се чува. Ние имаме отговорности, но не е нужно да се страхуваме за живота си. Но не така е за някои хора.
Можем ли да живеем в сигурно общество, но без това да означава да се откажем от част от правата си?
На теория, да. Въпросът е дали всички европейци искат да живеят и са готови да живеят в такова общество.
Мога да ви разкажа една много лична история. Пътувайки към София, бях спрян на летището, както много други, за случайна проверка. Тъй като вашите слушатели не ме виждат - аз съм бял, нося костюм и бизнес чанта. Бях спрян и отведен за проверка за експлозиви.
Обясниха ми, че това е случайна проверка. Граничният служител беше учтив. Бяха ми обяснени правата, какво точно представлява проверката. И да ви кажа честно, аз си тръгнах доволен от тази проверка. Не се почувствах по някакъв начин унизен или дискриминиран. Това наричаме равенство пред закона. Може да се случи на всеки. В същото време аз знаех, че ако към мене не бяха подходили, както трябва, щях да имам право на жалба, на правна защита и щеше да има последствия за този граничен служител.
Причината, поради която ви разказвам тази история, е защото тя показва, че обществото, в което европейците искат да живеят, е общество, в което институциите се грижат за сигурността, но без да накърняват нашите индивидуални права. Това е съюзът, в който може би мнозинството иска да живее - съюз, в който колективната сигурност успява да се съчетава със спазването на индивидуалните права на всеки от нас.
В четвъртък Агенцията ще представи най-новия си доклад - за насилието над хора с увреждания, които живеят в институции и домове. Той се основава на изследвания от всички държави от ЕС, включително и България, както и от Албания, Северна Македония и Сърбия.
