КАСИДА* ЗА РОЗАТА
Розата
не търсеше утринна заря:
почти вечна в своите клонки,
тя търсеше нещо друго.
Розата,
не търсеше ни светлина, ни мрак:
на границата между плът и блян,
тя търсеше нещо друго.
Розата,
не търсеше роза.
Неподвижна от небето,
тя търсеше нещо друго.
Институт "Сервантес" и Народният театър "Иван Вазов" проведоха специална тридневна програма, посветена на поета и драматург Федерико Гарсия Лорка. През поредица от събития публиката се докосна до света на един от най-популярните испански автори на ХХ век, от чиято смърт през 2026 година се навършват 90 години.
Програмата започна с прожекция на документалния филм "Лорка, да минат 100 години" на режисьорите Хавиер Рийо и Хосе Луис Лопес-Линарес. Във вторник (24 ноември) се състоя срещата-разговор "По следите на Лорка и невъзможният театър" с участието на Лаура Гарсия Лорка – племенница на поета и председател на фондация "Федерико Гарсия Лорка" – и професора по испанска литература от Университета в Гранада Андрес Сория Олмедо.
Директорът на Институт "Сервантес" Хуан Карлос Видал споделя в "Артефир" повече за цялата програма "Не/познатият Лорка".
Видал разказва за проведената дискусия, посветена на театралните експерименти на Лорка, визията му за бъдещето на театъра, загатната в незавършени произведения като "Публиката" и "Комедия без заглавие". В същата вечер във фоайето на Камерна зала е открита и изложба "Лорка в Народния театър", която представя 4 спектакъла по текстове на испанския драматург, поставяни в театъра през годините.
Програмата продължава днес (25 ноември) с дискусия "Лорка на българска сцена" – в 17 ч. на Камерна сцена. Участие в събитието ще вземат Диана Добрева, Елена Панайотова, Възкресия Вихърова, Николай Младенов и Крум Филипов – български режисьори, поставяли Лорка у нас.
"Всички класици са непознати и всяко поколение ги тълкува по свой собствен начин и добавя нови значения към тяхното творчество", заявява Хуан Карлос Видал. Той подчертава, че Лорка умира рано в трагичната Гражданска война в Испания, оставяйки големия въпрос как би се развило творчеството му, ако беше останал жив. Семейството на поета бива изселено, поради което много документи са изгубени. Остават редица незавършени пиеси и вариации на текстове.
"Лорка твори и в поезията, и в театъра, макар че при него няма разграничение между жанровете. Той твърди, че театърът е поезия на сцена, пресъздадена чрез актьори или кукли", разказва още Видал.
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
Федерико Гарсия Лорка е вероятно най-значителният испански поет и драматург на XX век, написал едни от най-хубавите творби в световната поезия, превеждани на много езици. Той е роден във Фуенте Вакерос, Гранада (Андалусия) на 05.06.1899 г. и умира на 19.08.1936 г., най-печално известната жертва на Испанската Гражданска война. През 1919 г. Лорка отива в Мадрид, където остава през следващите петнайсет години. Напуска университета, за да се посвети изцяло на своето изкуство. Пише пиеси, организира театрални постановки и фолклорни фестивали, чете поезията си пред публика и събира стари народни песни. През този период Лорка става част от групата испански писатели, художници, музиканти и други хора на изкуството, известна като "Поколение 27", включваща Салвадор Дали и Луис Бунюел, които увличат младия поет в сюрреализма. В ранните етапи от творчеството си с групата са били близки също и Пабло Неруда, Висенте Уидобро и Хорхе Луис Борхес. През 1928 г. излиза "Цигански балади", която веднага донася на Лорка широка известност и претърпява седем издания през оставащите осем години от живота му. Лорка е също и художник, виртуозен пианист, китарист и композитор. Поезията и пиесите му комбинират елементи от андалузкия фолклор със сложни и често сюрреалистични поетични техники, в разрез с всички социални и образователни бариери. Счита се, че той е успял в създаването на жизнеспособeн поетичeн стил за сцената, превъзхождащ работите на неговите съвременници Йейтс, Елиот и Клодел. Произведения: 1) Поетични сборници: "Impresiones y paisajes" (Впечатления и пейзажи, 1918), "Libro de poemas" (Книга със стихове, 1921), "Poema del cante jondo" (Стихове за канте хондо, 1921), "Oda a Salvador Dalí" (Ода за Салвадор Дали, 1926), "Romancero gitano" (Цигански романси, 1928), "Poeta en Nueva York" (Поетът в Ню Йорк, 1930), "Llanto por Ignacio Sánchez Mejías" (Плач по Игнасио Санчес Мехиас, 1935), "Diván del Tamarit" (Диван Тамарит, 1936), "Sonetos del amor oscuro" (Сонети за смутната любов, 1936); 2) Пиеси: "Mariana Pineda" (Мариана Пинеда, 1927), "La zapatera prodigiosa" (Прекрасната обущарка, 1930), "El público" (Публиката, 1930), "Así que pasen cinco años" (Пет години по-късно, 1930), "Amor de don Perlimplín con Belisa en su jardín" (Любовта на дон Перлимплин, 1933), "Bodas de sangre" (Кървава сватба, 1933), "Yerma" (Йерма, 1934), "Doña Rosita la soltera o el lenguaje de las flores" (Доня Росита или Езикът на цветята, 1935), "Retablillo de Don Cristóbal" (Шутът на дон Кристобал, 1935), "La casa de Bernarda Alba" (Домът на Бернарда Алба, 1936).
* Касида е поетичен жанр с арабско-персийски произход, творбите са моноримни, без определен брой на стиховете.
