Колективната забрава, която аз открих в премълчаването на делфинолова до 1966 г., по някакъв начин отразява и друга колективна забрава за безброй жертви, дадени след 9 септември 1944 г. и продължава с репресии до 1989 г., ако си помислим, включително с изселването на мюсюлманите.
Това каза в интервю пред БНР писателят Захари Карабашлиев за новата си книга "Последният ловец на делфини".
Творбата му ще има предпремиера на 27 ноември във Варна.
В предаването "12+3" Карабашлиев сподели, че не си е намислил историята за "Последният ловец на делфини", "а ме връхлетя като един въпрос:
"Какво зная за делфинолова във Варна, попита ме моят колега, редактор Мирослав. Бях неподготвен, не знаех нищо. Оказа се, че е бил масов делфинолова – промишлен, от Варна до Созопол. Та тези делфини ме отведоха към същината на моята история. Един разказ на учител по история и неговото участие във Втората световна война, репресиите след 9 септември и обвинен като враг на народа."
Карабашлиев сподели, че прототипът на героя е един хасковски учител.
"Моят дядо Иван също е участник във Втората световна война и ми е разказвал, но недостатъчно. Невъзможността да продължа разговора с моите предци ме кара да обръщам внимание на личните архиви на хора, на чужди писма, както в романа "Рана", всичко което съм описал не е измислено, а е базирано на документи", казва писателят.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
