Деменцията е не просто диагноза, а предизвикателство към човешкото достойноство и обществената отговорност.
"В началото просто исках да намеря подходящ отговор на въпроса какво се случва с нашите болни. Оказа се, че няма кого да попиташ", разказа пред БНР Златан Йовчев.
По тази причина той създава във Фейсбук групата "Деменция и Алцхаймер".
"Броят на членовете се увеличава все повече. По 10-15 човека ежедневно искат да се присъединят".
Йовчев обясни, че диагнозата често се поставя твърде късно.
"Отдаваме симптомите на чисто старческо оглупяване.
Специалистите предписват медикаменти и тяхната роля приключва дотам. Не се интересуват какво се случва с нашите близки след това. Те не се канят на контролни прегледи. Никой не следи тяхното състояние във времето, а това е болест, която прогресира и е с фатален изход.
Няма открито лечение. А в един момент медикаментите не действат".
Сред основните проблеми, свързани с дементно болните, е липсата на дневни центрове, отбеляза Златан Йовчев.
"Там може да закараме нашите близки. Има медицински специалисти, има психолог, има рехабилитатор. Грижат се за тяхното физическо и психическо състояние".
Описва ги накратко като "детска градина за възрастни".
"Алтернативата, ако няма дневни центрове, е просто да заключим възрастните с деменция вкъщи, защото те се губят, те са дезориентирани. Рискът да стане някакво произшествие е огромен".
Надявам се тази група да е полезна със споделянето, каза още той.
"Няма да намерим лечение. Но споделянето на самата болка е един вид утеха.
Много не приемам, че може да се породи срам от това, че в семейството има такъв болен. Но най-вероятно е така, защото много от членовете на групата са анонимни. Тези хора постепенно се разкриват, появяват се с лицата си и собствената си история".
Йовчев отбеляза в предаването "Хоризонт до обед", че много често на дементно болните се гледа като на луди.
"Само човек, който се е сблъскал с тази болест, има болен в дома си, може да разбере за какво става въпрос".
Трябва да се въоръжите с огромно търпение, посъветва Йовчев.
"На първо място да се приеме, че това е нелечима болест, което не значи, че трябва просто да се предадем. Има алтернативи – хомеопатични, витамини, изследвания. Много често има дефицити на витамини и основни вещества, които организмът не може да си набавя".
Освен създаването на дневни центрове, би било добре, ако е възможно държавата да поеме част от таксите в хосписите, предложи той.
"В последните фази тези болни са изцяло неподвижни. Те изискват 24-часова грижа. Хосписът е една чудесна възможност. Има много хубави домове, които обаче са ужасно скъпи".
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
