Минути преди в Народното събрание да започне второто – финално, четене на държавния бюджет за 2026 г., лидерът на най-голямата парламентарна сила ГЕРБ-СДС, Бойко Борисов, спря процедурата, връщайки проектозакона за преработка с думите: "докато не се възстанови диалогът с тристранката и докато всички не се разберат как ще се управлява в следващите години, ще се работи със стария бюджет".
От своя страна премиерът Росен Желязков обеща правителството още тази седмица да опита да възстанови диалога със синдикати и работодатели. "Ще се опитаме да постигнем макроикономически показатели на бюджета такива, каквито да бъдат удовлетворителни за голяма част от бизнеса, за голяма част от обществото" – посочи той в изявление, в присъствието на финансовия министър Теменужка Петкова и представители на партиите, формиращи парламентарното мнозинство.
"Имаме достатъчно време през месец декември да постигнем онези очаквания или да обясним онези проблеми, които се изтъкват като дефекти на проектобюджета, за да имаме, в крайна сметка, балансиран бюджет, който отговаря на политическата спектралност на управлението" – обясни Росен Желязков.
Парламентарната развръзка на затегнатия бюджетен възел се случва след сериозно обществено недоволство и задълбочени критики към параметрите на финансовата рамка от страна на икономически анализатори и крах на т.нар. "тристранни преговори" с работодателските организации и синдикатите, които обикновено предшестват гласуването на бюджета в Народното събрание.
С жива верига около Народното събрание, освиркване на депутатите при напускане на парламента и демонстрация в т.нар. "триъгълник на властта", както е известно пространството в центъра на София между сградата на Народното събрание, Министерския съвет и Президентството, на 26 ноември хиляди граждани изразиха недоволството си от управлението на страната.
Конфронтация и ескалация
Въпреки първоначалния призив за мирен протест, множеството събра напрежение. По време на демонстрацията, протестиращи замеряха полицията с бутилки и пиратки, полицаи докладваха и за опит за обръщане на полицейски бус, блокада на улици и отцепване на достъпа до парламента. И въпреки че от страна на организаторите на протеста прозвучаха призиви за рационалност и спокойствие, имаше и пострадали – трима полицаи и трима протестиращи.
От страна на опозицията дойде и призив за оттегляне на бюджета – отправи го един от съпредседателите на "Демократична България", Атанас Атанасов, който настоя правителството "да оттегли и преработи проектобюджета", имайки предвид общественото напрежение, особено на прага на въвеждането на еврото.
Политически реакции – аргументи и призиви
Вицепрезидентът Илияна Йотова също сподели настроението на гражданите: "Наистина споделям този протест, защото с диалог сигурно този бюджет щеше да изглежда много по-добре. Не вярвам в "мантрата", че това е единственият възможен бюджет" – посочи тя пред медиите.
По думите на Йотова, никога досега бюджет не е приеман при такава липса на диалог и арогантно отношение от страна на властта не само към политическите опоненти, но и към бизнес средите, социалните партньори, синдикатите и гражданското общество.
Протестът беше организиран от опозиционната коалиция "Продължаваме промяната – Демократична България", но беше подкрепен от други парламентарни формации, работодателски организации, бизнес и широк кръг граждани. Основната причина – несъгласие с проектобюджета за 2026 г., в който фигурира повишение на осигурителната вноска и данък върху дивидентите. Ако погледнем по-общо обаче, можем да разгледаме гражданското недоволство не просто като реакция срещу конкретни числа в бюджета, а като част от по-широка политическа динамика – на прага на въвеждане на еврото от началото на 2026-а, с притеснения за социална справедливост, икономическа стабилност и прозрачност на решенията.
Според парламентарната опозиция и участници в протеста предложените от управляващите мерки в държавния бюджет ще ударят директно гражданите – чрез по-високи осигурителни вноски и данъци, и то без достатъчен публичен и социален дебат. Това кара много хора да се почувстват лишени от инструменти за влияние, освен улицата.
"Протестът остана единствен инструмент на тази опозиция. Той ще бъде използван за всякакви теми" – коментира днес в интервю за БНР политологът Христо Панчугов.
Сигналите на протеста
Този протест е сигнал за нарастващо недоволство не само сред традиционни симпатизанти на опозицията, но и сред хора от бизнеса, синдикати и независими граждани. Участието на широк кръг хора, водени от социални и икономически аргументи е сигнал за системно недоволство – не просто спонтанна емоция, а реакция на бюджетна политика, която мнозина възприемат като несправедлива и прибързана.
В същото време – както предупреждава Христо Панчугов – ако протестът остане “единствения инструмент“, то предизвикателството е дали обществото ще намери устойчиви механизми за диалог, институционална отчетност и реално участие във формирането на политики.
Редактор: Елена Каркаланова
Снимки: БТА, БГНЕС
