Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

20 процента от българите използват заеми и кредити за базисни потребности

Голяма част от българите са сериозно задлъжнели и ако вземат кредити или заеми, ги използват за елементарни покупки за дома и плащане на битови сметки. Това са данни от изследване на екип от социолози и икономисти от съответните два института на БАН, проведено през юни тази година.
 
Поне 20 процента от населението използва заеми и кредити, за да задоволява базисни потребности. Следователно такъв процент българи живеят в бедност, посочва Духомир Минев от Института по социология при БАН. В такъв случай е необходимо да се коригира линията на бедност у нас. Според официалната методика на държавите от ЕС линията на бедност се определя на 12-14 процента. Българите са задлъжнели на първо място към комунално-битовите услуги. Почти 5,8 на сто са длъжниците на “Топлофикация”, почти същият процент не плащат редовно сметките си за студена вода. Малко над 8 процента не са платили данъците и се стараят да избегнат това до последния момент. Поради липса на средства не се плащат осигурителни и здравни вноски, казва социологът Емилия Ченгелова. Всичко това принуждава българите да вземат банкови кредити. Почти 30 процента от изследваните имат различни видове кредити, а междуличностни заеми се ползват от 5 процента от населението. Кредити и заеми взимат най-вече хората с ниски доходи, като чрез тях задоволяват потребности от първа необходимост.

“Най-масово използваният кредитен продукт е потребителският кредит – уточнява Ченгелова. – Следва кредитната карта, която се ползва от над 19 процента от домакинствата. Около 12 на сто от тях съобщават, че имат ипотечен кредит, а лизингът е предпочитан от 15 процента от населението. Както и предполагахме, хората в най-активна трудова възраст се възползват най-активно от кредитните продукти на търговските банки. Най-голямата група кредитоползватели са 30-39-годишните. Над 40 процента от тях имат кредити. Малко под 40 процента са 18-19-годишните българи, които също са получили кредит. Интересното е, че 12 процента от хората над 60 години също имат кредити и това е отличителна черта на нашата банкова система. В останалите европейски държави имат по-рестриктивна политика при отпускането на кредити на хората в предпенсионна и пенсионна възраст.”

Все пак българинът е твърде дисциплиниран длъжник, показва изследването. В невъзможност да връщат кредитите са само около 3 процента от длъжниците. Най-голяма част от тях са най-вече хора с ниски доходи и ниско образование. Стъписваща е обаче неинформираността на българина като цяло за това как се отпускат кредити, как се формират лихвените проценти. 70 на сто от тях изобщо не могат да дадат мнение как се извършва кредитирането на физически лица в България. Според изследването, българите са недоволни от високите лихвени проценти по кредитите, но одобряват добрите лихвени нива по депозитите, което показва незнанието им за логичната връзка между тях. Сериозни са критичните оценки по отношение на едностранните промени, които банките правят след сключването на договора. Какви са нагласите и предпочитанията на анкетираните?

“Всеки втори заявява, че в близките 12 месеца няма да му се наложи да търси нито кредит, нито заем – посочва Емилия Ченгелова. – Около 50 процента от хората нямат никакво намерение или желание да ползват кредити. Обясняват това с високите лихвени проценти, тежките тромави процедури, политиката на едностранно променяне на условията, което води до ниско доверие в банките. Тоест, лицата считат, че веднъж взели кредит, те нямат де факто никакво влияние по отношение на това, което става.”

„През последните няколко месеца има сякаш някакво загатване за задържане на лихвените проценти от страна на търговските банки – казва Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН. – Но за тенденция не може да се говори. Поради глобалната финансово-икономическа криза търговските банки са принудени да осигуряват свеж финансов ресурс единствено от депозитите на населението. Между тях има ожесточена борба за привличане на депозити и това става чрез по-високи лихви. Разходите на търговските банки се качват, затова и лихвите по кредитите скачат. Но чрез високите лихви по депозитите съумяваме да поддържаме чуждестранния капитал в страната”, посочва още Минасян.

По публикацията работи: Милка Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Камелия Нейкова

Обществен съвет на ЦИК: За първи път партия е извън парламента заради 21 гласа

За пръв път в новата българска изборна история крайният изборен резултат оставя състезаваща се в изборите партия извън Народното събрание с резултат от 3,999% ("Величие") поради недостигащи 21 гласа. Това се посочва в становище на Обществения съвет..

публикувано на 05.11.24 в 17:41

Вицепрезидентът подари на кмета на Лос Анжелис реплика на тракийска фиала

Вицепрезидентът Илияна Йотова се срещна с кмета на Лос Анджелис Карън Бас. Йотова беше на посещение в американския град по повод откриването в музея "Дж. Пол Гети" на изложбата "Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и..

публикувано на 05.11.24 в 10:43

Концерт на японски барабани тайко ще зарадва меломаните в София

Любителите на японската музика ще могат да се насладят на концерт на традиционни японски барабани тайко в изпълнение на групата Wadaiko-Sai - Япония. Концертът ще се проведе в столичната Зала "България" от 19 ч. като част от Дните на японската..

публикувано на 05.11.24 в 08:56