“Времето е наше” – тази песен звучеше може би най-често по онова време. Музиката е на Борис Карадимчев, аранжимент Кристиян Бояджиев, текст Александър Петров, изпълнява Сборна формация.
Ако днес попитате българите с какво свързват началото на прехода, със сигурност много от тях ще запеят откъси от песни на любимите си групи и изпълнители. Сред тях със сигурност ще бъде и песента “Утре започва от днес” на “Диана експрес”– музика Илия Ангелов, текст Алекандър Петров.
В студените зимни дни на протестите от края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век, музикантите неотлъчно бяха на импровизираните сцени. В записите от онова време често ще прочетем: ”изпълнява сборна формация”. Но съвсем ясно ще разграничим гласовете на Георги Минчев, Богдана Карадочева, Васил Найденов, Маргарита Хранова, Кирил Маричков и още много, много други.
Наред с утвърдилите се по онова време имена от българската поп-сцена, по митингите за първи път чухме характерния леко дрезгав глас на Васко Кръпката – лидер на “Подуене блус бенд”. Връщайки се 20 години назад, Кръпката разказва:
“Много са хубави спомените, които пазя. Тогава изживяхме нашия “Уудсток фестивал”, нашата музикална революция. Пеехме по площадите – “Щурците”, ФСБ, Милена, “Контрол”... Групите, които бяха “трън” в очите на комунистическата система. Имах късмета да се наредя сред тях и съм много щастлив, че имах възможност да изляза пред толкова хора. Всъщност, ние записахме имената си в историята на България. Помня онези хиляди грейнали лица. Те ме топлят до ден-днешен, дават ми сила и надежда. Повечето от хората, които се събираха тогава на митинги, вече не са в България – емигрираха още тогава. Аз самият непрекъснато имам тази идея – да отида да живея другаде. Куфарът ми е постоянно стегнат. Пътувам постоянно и постоянно се връщам. Като че ли завръщането у дома е най-приятният момент от цялото пътуване. Ние сме на вечна мисия. Няма край. Песента “Комунизмът си отива” завършва с думите: “борбата продължава”. По убеждения аз съм пацифист, но наистина борбата продължава. Ясно е, че мисията ни е вечна. Ясно е, че тези стойности, които тогава избуяха са наистина непреходни – бунтът срещу измислените норми, идеята за свобода... Мисля, че ние сме щастливци – аз и хората с моите убеждения. Ние не сме нито икономически, нито политически победители. Ние сме генетически победители – носим свободата в сърцето и душата си и предаваме идеята на идващите след нас.”
Невъзможно е да споменем всички изпълнители и песни, които останаха в историята на протестите. Но не бива и да пропуснем знаковата “Аз съм просто човек” – автор на музиката и текста е Кирил Маричков, изпълнява група “Щурците”.
Концертът завършва така, както често завършваха митингите в началото на 90-те години на миналия век. “Господи, дай на България път, светлина, свобода!” се пее в “Молитва за България”. Текстът е на Миряна Башева, музиката – на Стефан Димитров.
“Борис Христов – Посланик на българската песен” – така е озаглавен концертът на оперният певец Пламен Бейков и на пианистката Божена Петрова, който ще се състои тази вечер в Първо студио на БНР. “ Програмата е опит за реконструкция на творческите..
Малко познати произведения в изпълнение на изключителни музиканти очаква столичната публика на 6 ноември в зала "България". Ще прозвучат Вариации върху тема на Франк Бридж, оп. 10 – ранна творба на Бенджамин Бритън , посветена на неговия учител по..
Една от най-красивите, вечни песни на България е "Зайди, зайди, ясно слънце ". Счита се, че като мелодия съществува от поне пет века. У нас е популярна с текст, който се среща в сборника от народни песни и стихотворения "Нова песнопойка", съставен..