Румяна Желева: “Не всяка професия може да бъда призвание за човека, но политиката не може да ти бъде просто професия”

Специално интервю на д-р Румяна Желева за Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Българската кандидатура за еврокомисар е на министъра на външните работи д-р Румяна Желева. Тя е завършила социология в СУ „Св. Климент Охридски”. Специализирала е икономическа и индустриална социология в университета в Билефелд и в Свободния Университет в Берлин. През 2003 г. защитава докторска дисертация по социология в университета „Отто фон Герике” – Германия. Темата на дисертационния труд е “Социално-интерпретативни модели на предприемачите в икономиката на прехода”. Д-р Желева преподава в катедра „Социология” на философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. От 2005 г. е научен сътрудник първа степен в Института по социология при Българската академия на науките. Две години по-късно е гост-преподавател по европейски изследвания в Университета в Магдебург – Германия. Д-р Желева е експерт в областта на пазара на труда, човешките ресурси и социалната политика. Научните и професионалните й интереси са свързани с икономиката на прехода и преструктурирането на организацията на труда в Източна Европа. От листата на ПП ГЕРБ два пъти д-р Румяна Желева е избирана за евродепутат и бе член на парламентарната група на ЕНП. От юли 2009 г. е министър на външните работи, а през ноември 2009 г. правителството я определя за кандидат на България за член на Европейската комисия. На 27 ноември 2009 г. председателят на Европейската комисия Жозе Барозу предлага на Румяна Желева да поеме ресора „Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи”. На 10 декември 2009 г. министърът на външните работи Румяна Желева беше избрана за заместник-председател на Европейската народна партия.

В навечерието на процедурата за избор за еврокомисар министър Румяна Желева бе любезна да даде специално интервю за програма “Радио България” на БНР

Д-р Желева, кое според Вас е свързващото звено между изследователя, преподавателя, зам.-председателя на ЕНП, министъра на външните работи и бъдещия еврокомисар?

Това е увереността ми, че членството на България в ЕС е исторически шанс за България. Аз винаги съм вярвала, че България може да бъде една просперираща страна на нашия континент. Сега, след три години членство, вярвам, че можем да бъдем наистина значим член на ЕС, т. е. можем да допринесем за развитието на самия проект ЕС за неговата консолидация, за вътрешната интеграция на държавите-членки. Още когато исках в началото на прехода да отида да уча в Западна Европа, за мен беше ясно, че това ще е Германия. В момента, в който се озовах там и попих от културата на тези хора, си казах, че искам моята страна и ние, българите, един ден да достигнем равнището на тази политическа култура, на обществена култура, на взаимоотношенията там, на ефективност на работа на администрацията. Т. е. свързващото за мен винаги е било желанието ми в България да има европейски ценности и да има европейски практики. Едните наложени в съзнанието на хората, в разбирането им, в отношението им към живота, а другите – на практика, намерили почва и място в българския обществен живот във всички сфери.

Д-р Желева, председателят на ЕК Жозе Барозу Ви предложи ресора „Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи”. Този ресор е желан от Вас. Защо?

Защото чрез него се реализира една много съществена задача на ЕС, а именно да бъде глобален играч, който се намесва достатъчно решително в политиката и в практическата реализация, също така и на политиката извън страните-членки. Това, което ние като европейци имаме като ценности, като полезни практики, като стандарт на живот, ние се опитваме да помогнем на страните, на народите извън ЕС да го постигнат. Този ресор за мен е не само израз на солидарността на ЕС с трети страни, с останалия свят. Той е не само възможност да работя с повече от 200 неправителствени организации, защото чрез неправителствените организации в същност на практика в конкретните ситуации се реализира солидарността на Европа. Той е не само възможност, както това се е случило през изминалата година, ЕС да окаже помощ на милиони хора в повече от 60 държави извън съюза. В крайна сметка това е много отговорна задача, тъй като почти един милиард евро е бюджетаът на този ресор само в областта, която е свързана с хуманитарната помощ, а този ресор се състои от три елемента, в него има освен хуманитарната помощ и реакцията при кризи и също така международното сътрудничество. Тъй като много неща се казаха за ресора, важно е в случая да се знае, че хуманитарната помощ сега с Лисабонския договор за първи път става общностна политика, т. е. сега ЕК заедно с държавите-членки е най-големият донор на хуманитарна помощ по света. Преди нас са само САЩ, които имат по-голям принос в хуманитарните акции. Сега тази политика с Лисабонския договор в чл. 214 за първи път става самостоятелна. Това е много важно, тъй като ще даде възможност общността да създаде правна база, да развие инструменти, с които ЕК от името на съюза да може да действа много по-ефективно в израз на солидарността на ЕС. Що се отнася до свързването на хуманитарната помощ с реакцията при кризи, или с Гражданската защита, както в България е известна, това също се прави за първи път и се насърчава от всички, които са работили или в едната област, или в другата. Лисабонският договор е правният договор, който дава възможност на съюза да изгради в много по-голяма степен и като финансов инструмент, и като политика солидарността при кризи, при бедствия, които настъпват в която и да е държава – членка на съюза. С така наречената „клауза са солидарност” в Лисабонския договор, ако нещо се случи в една от държавите-членки всички останали трябва да действат в нейна подкрепа, трябва да реагират. Това е действително уникална възможност за ЕС да подобри системите си за сигурност, да подобри и развие нови, ако е необходимо, системи за ранно предупреждение. Изобщо да повиши подготвеността на държавите-членки за реакция при природни бедствия, както и при бедствия, причинени от човешкото действие.

Предстои създаването на Доброволен европейски корпус. Според Вас, какви трябва да бъдат основните моменти на бъдещата стратегия на този корпус?

Сега е твърде рано да говоря за основните моменти. Когато говоря, че е възможно да се изгражда правна рамка на хуманитарната помощ и на гражданската защита, е редно да кажем, че процедурата, с която това трябва да става е съвместна компетентност и също така нормалната процедура на съвместно решаване между комисията, Европейският парламент и Европейския съвет. Редно е първо да се проведат всички консултации и след това аз да мога да Ви кажа как ще изглежда този корпус. Истината обаче е, че комисията трябва да направи предложението. 2011 г. е Европейската година на доброволческата дейност. Аз имах възможност още като евродепутат да говоря в пленарна зала по тази тема и във връзка с изразяването на становището на парламента за обявяването на 2011-а за такава година. Има много още какво да направим ние като европейци и държавите-членки за повишаване на чувствителността на гражданите и особено на младите хора към доброволческата дейност. Аз знам, че сега когато Ви говоря това, хора от по-старото поколение ще припомнят,че имаше много „съботници”, караха ни преди 1989 г. да полагаме доброволен труд без заплащане, а това противоречи на капиталистическите принципи, че „безплатен обяд няма”. Същевременно мога да кажа, че сега с Лисабонския договор всички държави-членки имаме една обща цел и тя е социална пазарна икономика. В българската конституция това отдавна е записано и в такава социална пазарна икономика, каквато държави като Германия, като Австрия развиват от десетилетия, има много място за така наречения „социален ангажимент” – ангажиментът на общностите, на различните социални и възрастови групи с обществено полезна работа и с дейност, която е в полза на обществото, която не винаги трябва да бъде платена. Защото има дейности и тяхното осъществяване е важно за нас като хора, като морални човешки същества, като част от една общност, в което живеем. В този смисъл аз наистина споделям голямото удовлетворение от това, че ако бъда утвърдена от Европейския парламент за комисар по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи ще имам възможност да направя от името на комисията това предложение.

Вие доказвате колко е важен за европейските граждани Вашият ресор.

Аз имам идея и желание единствено професионално да защитя ресора. Той представлява съществени елементи от дейността на комисията и до сега, както Ви обясних, с Лисабонския договор просто принадлежат един към друг, тъй като и хуманитарната помощ, и реакцията при кризи до сега са осъществявани, но не като съвместими дейности, не като допълващите се дейности, което в крайна сметка от моя гледна точка и от гледна точка на комисията ще повиши ефективността и в двете сфери, и в двете политики.

Д-р Желева, до каква степен във Вашия бъдещ ресор могат да се вземат самостоятелни решения и при какви обстоятелства ще се налага санкцията на баронеса Аштън?

Аз бих казала, че няма да се налага санкция, а със сигурност ще се налага координация и то не просто и само между баронеса Аштън и мен, но също така между мен и всички други еврокомисари, които имат връзка с външните дейности на ЕС. Ресорът, който аз получавам и за който, ако бъда утвърдена от Европейския парламент, ще отговарям е едни от ресорите, които се занимават с външни отношения. Такъв ресор е също и „Политиката на развитие”, който получи еврокомисарят Пиебалгс, друг такъв ресор е „Разширяване и политика на добросъседство” и самата баронеса Аштън като върховен представител по външна политика и сигурност също има отношение към външните отношения на съюза. Това безспорно ще изисква координация. Вижте, самият орган който представлява комисията, е колективен орган. В него решенията, в това число и за съответна правна рамка – да кажем за някаква директива, се правят от колективния орган, след решение на колежа на комисарите. Така че аз не виждам нищо лошо в колективния труд и особено в екипния дух. Винаги съм се опитвала да го подкрепям.

След като бъдете утвърдена за еврокомисар, ще работите ли за опростяване на процедурите по отпускане на помощи? По какъв начин това може да се случи и има ли възможност за законодателни инициативи?

Не може да се говори за всички помощи генерално, трябва да се говори в конкретни случаи. Това, което искам да уточня е, че комисията Барозу има своята инициатива за опростяване на процедурите и на правилата. Това е с цел по-малко бюрокрация, по-малко административни пречки за осъществяване и на законодателната дейност, и за конкретната реализация на практика на политиката на ЕС. Това е една инициатива, в която всички комисари се включват и всеки в своя ресор трябва да направи максималното, когато предлага нови законодателни актове те да довеждат и до този ефект. Той е в основата на политиката на президента Барозу , а именно – да се редуцират административните пречки, да се намалява времето, без това да пречи на отчетността, на одита, на прозрачността.

Денят, в който ще бъдете изслушана, е 12 януари. От кого в Брюксел очаквате някаква съпротива по време на изслушването – ще бъдете пред три комисии на Европейския парламент?

От никого нищо не очаквам. Очаквам да представя професионално досието, за което президентът Барозу е избрал да отговарям и аз съм поела този ангажимент да се подготвя професионално

Във Вашия бъдещ ресор като комисар климатичните промени са много важни. Ще споделите ли оценката Ви за резултатите от срещата в Копенхаген, присъствахте там?

Да, аз присъствах в първия ден от заключителната част на конференцията и моето впечатление е такова каквото е на европейските лидери , на представителите на европейските държави, които наблюдават тези процеси, на мои колеги външни министри. Ние, европейците, очаквахме повече от този форум, очаквахме правно споразумение за ангажиментите на глобалните играчи каквито са и ЕС, и САЩ, и Китай, и Индия, и Русия. Не се постигна, но аз със задоволство изслушах много от посланията, които отправиха президентите, правителствените и държавните ръководители именно на тези държави за това какви ангажименти поемат. Надявам се следващата конференция по климата да доведе света, да доведе човечеството с една стъпка по-напред и наистина да се стигне до обвързващо споразумение.

Все още сте министър на външните работи на България. Какви ще бъдат приоритетите на нашата външна политика за 2010 г.?

Приоритетите за нашата външна политика са много ясни в програмата на правителството на европейското развитие на България, на кабинета. Тези през 2010-а няма да се променят от тези, които бяха и в първата част от моята работа като външен министър във времето от 27 юли 2009 г. до днешна дата. Това, което ние трябва да направим допълнително, е да реализираме на практика промените, които приехме с новия устройствен правилник на Министерството на външните работи. Малко да се вгледаме и ние, като ЕС навътре в себе си, и наистина да направим за първи път необходимите стъпки, така че Министерството на външните работи да бъде адекватно като организация, функции на работа с всички останали министерства на външните работи в държавите-членки. Три години след приемането на България в ЕС аз смятам, че да преведем министерството в такава адекватна позиция, що се отнася до организацията на работата, на функциите на организационните звена, беше мое задължение. Аз се радвам, че успях да го изпълня.

Д-р Желева, от 1 януари 2010 г. ние, българите, сме по-спокойни защото над главата ни не виси „Дамоклевият меч” на предпазните клаузи. Но, според Вас, дали ще успеем да напишем своето „европейското домашно”?

Да, според мен правителството на премиера Борисов има уникалния шанс да покаже пред нашите партньори в ЕС , да разбие една съществуваща теза, която до сега се разпространяваше много упорито, че всички трябва да съжаляват едва ли не за приемането на България в ЕС , защото България е била неподготвена, когато е била приета Независимо какви са квалификациите, които могат да бъдат използвани в един, или друг случай важно е какво в момента ние показваме. А в момента ние можем да покажем, че наистина усвояваме европейските средства съгласно европейските правила, че когато има злоупотреби, ги разкриваме – имам предвид държавната администрация, предаваме ги на органите, които се занимават с надзора по измамите и в крайна сметка съдът си свършва работата и постановява присъди. Това е най-елементарният начин, по който можем да обясним принципа на действие на правовата държава. И тогава няма да има никакво значение как сме били приети, дали са ни харесвали или не и кой колко ни е харесвал. Ако покажем, че професионално си вършим работата, всички други предубеждения и предразсъдъци ще бъдат забравени.

Ще Ви цитирам Макс Вебер, пък и Вие често го споменавате, че политиката е призвание. Наистина ли политиката е призвание за Вас?

Това ще мога да кажа след много години в политиката, ако имам такива. Старая се да изпълнявам тази работа, по този начин – сякаш ми е призвание. Защото в много от езиците за професия и призвание има една дума. В същност, както и казва Макс Вебер, не всяка професия може да бъда призвание за човека, но политиката не може да ти бъде просто професия. Тя трябва да се изпълнява наистина с пълна отдаденост и без никакви зависимости. И аз се радвам, че нямам такива зависимости, а дължа на хората, които са гласували два пъти за мен. Не знам колко политици могат да се похвалят с това, но аз съм избирана два пъти – веднъж в изборите през 2007 г. за Европарламент, първите евроизбори в България, когато никой не даваше шанс на ГЕРБ да получи пет мандата. Аз бях на пето място в нашата листа, не се срамувам да го кажа и винаги ще ми бъде много приятно да припомням този факт от моята биография . И тази година, когато бяха вторите евроизбори в България, когато бях водач на листата на ГЕРБ. Благодарна съм за всичките повече от 65 хиляди мажоритарни гласа, които са най-много от всички водачи на листи – това малко се знае, защото много хора си направиха реклама, малко незаслужено, от това че били получили някакви много мажоритарни гласове. Истината е, колкото и нескромно да звучи, че аз имах най-много мажоритарни гласове от всички водачи на листи и това лесно може да се провери в ЦИК и затова и го казвам. Но по-важното за мен е задължението, което аз изпитвам към всички хора. И това е, което ме зарежда. Аз имам един невероятен шанс – през целия си живот наистина съм срещала хора, които са ми помогнали да вървя по моя път напред. И един от тях, който продължава да бъде образец за мен, е Жозеф Дол, който в момента е председател на парламентарната група на ЕНП.
През 2008 г., това не съм го разказвала много, януари месец, много преди да бъде взето решението в ЕНП ГЕБР да бъде приета в това голямо политическо семейство, той беше първият човек, когото поканих да дойде в България. Обещах му, че няма да слуша големи речи от моите политически лидери, няма да види само партията, или партийната централа, защото тя тогава и сега се намира в две малки помещения на 17 етаж на НДК, а ще му покажа България и българските граждани, за да повярва, че българите са способни да бъдат успешни европейци. И му направих такава програма. Много съм му благодарна, че пътува с мен три дни – от София , през Стара Загора, Сливен, Бургас, Несебър, и обратно по пътя до Българското черноморие . И всеки ден ние се срещахме с фермери, с бизнесмени, с всички хора, които представляват многообразието на нашето българско общество. В края на тази визита той ми каза нещо, което аз винаги ще помня и което смятам, че е най-важното, за да бъде политиката наистина упражнявана като призвание, а не просто като някаква дейност, или като професия. Той ми каза така: виждам, че от теб сигурно ще стане добър политик, защото и ти като мен обичаш едно много важно нещо. Това е така наречената „малка политика”. Тя се прави в ежедневието, тя се прави в срещите в студени клубове, в пътуването между едно село и един малък град , тя се прави на срещите с пенсионерите, а не в голямата пленарна зала на Европейския парламент. Там ние говорим, но за да кажем нещо там, трябва преди това да сме видели всички тези хора, да сме чули какво те искат да ни кажат. И аз смятам, че това е нещото, което отличава добрия политик. Той може , независимо след колко години в политиката, да тръгне да върви по улицата, да се среща с хората, както го е правил през цялото време, докато е бил политик.

Споделете

Румяна Желева: “Не всяка професия може да бъда призвание за човека, но политиката не може да ти бъде просто професия”

Още от категорията

Седмицата започва със слънчево време

Изложба и научен форум в Дома на архитекта отбелязват 60 години образование по дизайн

“Каритас” организира благотворителен базар с изделия на бездомни хора и деца в риск в Русе

Книгата „Десет велики българолюбци“ разказва за чужденци със следа в българската история

България днес - 19 ноември 2024 г.

Профсъюзите заплашиха с протести, ако заплатите не се вдигнат с 10%

Българско Национално Радио