Нов филм отдава почит на Уилям Гладстон

“Г-н Гладстон и българите” се нарича новият документален филм на режисьора Михаил Мелтев. Целта на лентата е да припомни приноса на легендарния британски политик и реформатор към българското Освобождение от петвековна османска власт. След Априлското въстание и жестокото му потушаване Уилям Гладстон е сред големите европейски фигури, които се изказват в защита на българите: Виктор Юго, Достоевски, Тургенев...

“Той е предтеча на това, което днес наричаме защита на човешките права – казва в интервю за Радио България Михаил Мелтев. – Гладстон е дълбоко религиозен и не може да остане равнодушен към новините за насилията и жертвите при потушаването на въстанието, въпреки че по това време е решил да се оттегли от политиката. През 1868 година встъпва в първия си мандат като британски премиер (общо четири пъти е бил на този пост). Шест години по-късно, през 1874-а, когато смята, че много е направил за Великобритания, изведнъж се оказва, че губи изборите. И преживява това като лична катастрофа. Оттегля се, казва, че има да прави по-важни неща, че не политиката е неговото поприще оттук нататък, още повече, че е навършил 65 години. Дори по съвременните стандарти това е пенсионна възраст, да не говорим за XIX век. И всъщност това, което го връща в политиката, са публикациите за османските насилия в България. Той възглавява едно движение, без да е негов инициатор. То възниква в Северна Англия, но най-значимата политическа фигура, която застава начело, е именно Гладстон.”

Портрет и карикатура на Уилям Гладстон, както и заглавната страница на “Българските ужаси и Източният въпрос”

Изпод перото му тогава излиза брошурата “Българските ужаси и Източният въпрос”. Тя се продава в над 200 хиляди екземпляра – огромно число за времето. Огромно е и влиянието й върху общественото мнение. А движението, чийто лидер е Гладстон, допринася много за свикването на Цариградската конференция на посланиците на Великите сили в Османската империя. Проектите за реформи обаче са отхвърлени от Турция. Така в крайна сметка се стига до Руско-турската война от 1877-78 г.

“Вече никой не смее да се противопостави на Русия, защото Освободителната за България война е всъщност изпълнение на решенията на Великите сили – посочва Михаил Мелтев. – Тя не е инициатива на руския император. И в този смисъл никой не може да се противопостави на военното решаване на Българския въпрос. Но тогава пък във Великобритания, по-скоро в Лондон, се появява силно националистическо движение. Те преследват Гладстон, разбиват прозорците на къщата му, освиркват го непрекъснато. Наричат го “национален предател”, защото, според тях, е “предал британската кауза в полза на руснаците”. Но той устоява на всичко това като един истински държавник. И остава докрай поддръжник на българската кауза.”

На какви документални свидетелства и интервюта се опира филмът?

“Това, до което успяхме да се домогнем, е оригинален запис на гласа му – казва режисьорът. – Като една от най-популярните личности на XIX век Гладстон е непрекъснато ухажван и американският изобретател Едисон изпраща своя фонограф през 1871 година, за да го запишат и по този начин да направи и реклама на фонографа си в Европа. Така че това е единственото физическо присъствие на Гладстон във филма. Освен това, ние използваме неговия дневник, който е нещо удивително. Печатното му издание е в 12 тома по 700-800 страници. Той го е водил всеки ден и, както казва един от участниците във филма, “това е неговата всекидневна изповед пред Бога – какво той е свършил днес.”

За Гладстон в документалната лента разказва неговият правнук, изключителен ерудит и интересен разказвач. Учени от Оксфорд, Тексас, Австралия, Канада анализират неговото присъствие не само в политиката и обществения напредък, но и в културата. Освен велик държавник, Гладстон е и известен писател, литературен изследовател. Само трудът му върху Омир е над 1800 страници, пояснява режисьорът. Потомци на пострадалите след Априлското въстание и български професори също са интервюирани от авторите на филма.

Споделете

Нов филм отдава почит на Уилям Гладстон

Още от категорията

Елегията за Западните покрайнини отзвучава като реквием

Почитаме свети Климент Охридски – първоучител на българския народ

Православните отдават почит на Света Екатерина

Елегията за Западните покрайнини отзвучава като реквием

Българско Национално Радио