Богородичке, милна та драга

Благовещение е християнски празник. Това е денят, в който архангел Гавриил се явил на Дева Мария, за да й каже, че е избрана да роди Иисус Христос. Във фолклорния календар на българите на същата дата /25 март/ се отбелязва един от най-колоритните пролетни обичаи. Народът ни го нарича Благовещение, Благовец, Благоец. Макар името да идва от благата вест, която получила светицата, съдържанието на фолклорния празник е доказателство за неговия предхристиянски произход. Езическите ритуали за посрещане на пролетта и култът към Богородица са преплетени по неповторим начин.

От векове един от най-силните и най-разпространени култове по нашите земи е култът към Богородица. В народните представи майката на Иисус Христос замества образа на езическата Божа майка, която ражда Младенеца. Тя е обикновена жена, носи качествата на обикновените хора, спазва порядките на общността. Божията майка се споменава в редица ритуали, по време на които се изпълняват словесни формули. Магическите молитви и наричания, се отправяли към Богородица с вярата, че тя има неземни сили. Тя може да избави от болести, бедствия, от посегателствата на злите сили. Особено състрадание изпитва Богородица към бедните и отрудените хора, за разлика от богатите, които понякога наказва за безсърдечието и безверието им. В много народни песни са предадени подобни сюжети – в Рая Богородица слага богати трапези пред ратаи и бедняци, обсипва ги със сребро и злато. А техните бивши господари лишава от всички блага.

С Богородица са свързани и редица предания, които разказват за нейното чудотворно появяване и важни заръки. В България има църкви и манастири, построени или възстановени по поръчение на Божията майка. В някои народни приказки Богородица се превръща в различни животни. Най-често приема образа на кошута, която спасява деца, изоставени в гората. Огромната любов на Богородица към собственото й божествено дете се разпростира върху всички младенци. Затова в българската народна вяра тя е покровителка на жените и майчинството, закрилница на родилките и малките деца. На всички народни празници, свързани с култа към Богородица, се забранява извършването на някои дейности, определяни като "женска работа". Така е и на Благовещение. Момите и невестите не трябва да се докосват до игли, куки и конци. Някога вярвали, че така те ще се предпазят от опасните змии, които се събуждат през пролетта. Тази забрана, както и всички ритуали, извършвани на Благовец, носят характера на езически практики.

Според учените народният празник Благовец е свързан със старинни практики, посветени на пролетното равноденствие. "Половин Великден" е още едно от фолклорните му наименования. На този ден не работи никой, "дори птичката гнездо не вие". Макар че, според народния календар, именно с Благовец се слага началото на завръщането на прелетните птици. Тогава се събуждат и мечките от дългия зимен сън, змиите и гущерите напускат леговищата си. На много места у нас и до днес се изпълнява обредното обикаляне на двора и цялото селище – заради веселите моменти и любовта към народните традиции. Жени и деца дрънкат с различни метални предмети и изричат заклинания: "Бягайте, змии и гущери, Благовец иде!". Част от празника са и огньовете, в които символично се изгарят стари и непотребни вещи. Както на Баба Марта и Сирни Заговезни, младежите прескачат огньовете за здраве. Изследователите намират и връзка на празника с езическа обредност, посветена на митични същества, приели образ на различни животни. Сред тях е кукувицата – омагьосано момиче, което все се карало с брат си. Според някои народни предания Богородица превърнала девойката в кукувица и я орисала вечно да търси братчето си. Оттогава кукувицата се появява за пръв път през пролетта и започва да го вика. Когато я чуе човек, трябва да е сит и да има пара в джоба си. В противен случай го очаква бедна и гладна година - така вярвали някога.

Споделете

Богородичке, милна та драга

Още от категорията

Вампирите по нашите земи не са от вчера. Кой е българският?

За обредната храна в традиционната ни култура

За три дни през юни Велико Търново заживява във времето между XII и XIV век

Българско Национално Радио