Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Работата на ум учи

„Жена не се избира на хорото, а пред стана и кросното” – е сред поговорките, които възхваляват труда
Снимка: БГНЕС
Източник на материални блага, извор на удовлетворение, средство за социализиране, житейска необходимост... Трудът винаги е бил важен за хората независимо от историческите промени, от географските и национални особености.

Патриархалният българин изпитвал дълбока почит не само към трудолюбието като неоценимо човешко качество. Много от оръдията на труда имат сакрално значение в различни ритуали и практики. Някои от предметите, които жените използвали при ръкоделие, според народното вярване имат магическа сила – гонят змейове, самовили и други лоши духове. Свръхестествена сила имат и копралята и остенът – прътовете, с които селяните насочват движението на впрегнатите волове. Те също могат да гонят злите сили. Най-голяма почит народът ни отдавал на палешника – металния инструмент, с който се оре земята. Той е обграден от почти религиозно уважение. Среща се в много обреди като предмет, с който се кади трапезата. В народната медицина той е и средство, което помага при лечението на някои болести.

В богатото ни наследство от словесен фолклор пословиците и поговорките за труда заемат значително място. От тях научаваме, че трудът за българина винаги е имал не само материални, но и нравствени измерения – „Работи така, все едно ще живееш сто години, а живей така, все едно ще умреш утре.” Друга много известна поговорка е: „Трудът краси човека, а мързелът го грози”. Някога децата често чували тази мъдрост. Както и още една – „Работата на ум учи”. Много народни приказки разказват истории, в които мързелът буквално разрушава живота на хората. И, обратно – трудолюбието може да направи чудеса. Имало едно време работлив и умен баща. Дошло време да си отива от този свят и събрал тримата си синове. „Време е – казал той – да ви разделя, каквото имам.” На най-големия оставил къщата, градена с много любов, дома, в който семейството прекарало най-щастливите си години. На средния завещал кръчмата заедно с изба, пълна с гъсто червено вино. За най-малкия останали нивите. „Ти си най-млад, още не си укрепнал, но на теб давам земята, с която съм се борил цял живот.” Заживели тримата братя с бащиното си имане. Големият се радвал на просторната къща, спял до късно, не похващал никаква работа – бил спокоен, че има покрив над главата. Друго не му трябвало. Постепенно обеднял, мускулите му загубили силата си. А къщата – брулена от ветрове и дъждове, започнала да се руши. Средният брат се отдал на всички възможни пороци. Пиел с всеки, който влизал в кръчмата, не се грижел за реколтата от грозде, а продавал само бащиното вино. Започнал да пресушава бъчвите една по една. Виното свършило, а той толкова бил забравил да работи, че не знаел с какво да се захване. През цялото това време най-малкият работил упорито. В началото ралото било много тежко за него, не знаел как се оре, как се сее. Страхувал се, че е неопитен, но постепенно се научил. Укрепнал от тежкия труд, той започнал да произвежда повече, отколкото му е необходимо. Научил се добре да продава изработеното, спечелил пари и си построил красива нова къща. Оженил се за най-личната мома в селото и заживял щастливо. А на децата си все казвал: „Работата на ум учи.”

„Трудът е здраве и живот”, „Дърво и камък да седи, ти да не седиш.” „Работата да се бои от тебе, не ти от нея.” – така в миналото възпитавали децата си в трудолюбие. А когато синовете трябвало да си избират невеста, родителският съвет гласял: „Жена не се избира на хорото, а пред стана и кросното” – т. е. когато работи. Разбира се, сред поговорките, които възхваляват труда, има и такива: „По-напред да добием, а тогава – да попием”. Както и: „Без труд почивката не е сладка”.
По публикацията работи: Албена Безовска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

За обредната храна в традиционната ни култура

Обредната храна е неизменна част от ритуалната система на българина. А в календара на българското село преди повече от век, храната с месо е била рядкост, общо взето 4-5 пъти в годината – Коледа, Гергьовден, Петровден, рибата за Никулден и пр. Затова..

публикувано на 14.06.25 в 13:15
Снимка: Международен фестивал „Средновековен Търновград“

За три дни през юни Велико Търново заживява във времето между XII и XIV век

За десети пореден път фестивалът "Ежедневието на Средновековен Търновград" ще събере от 6 до 8 юни участници от различни краища на Европа, за да възстанови историческите събития и бита на града такива, каквито са били между XII и XIV век, когато е..

публикувано на 03.06.25 в 08:35

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..

публикувано на 09.05.25 в 13:25