За нас, българите, датата 24 май е един от най-светлите ни празници - Ден на славянската писменост, на българската просвета и култура. Всъщност, тези букви, с които ние пишем и четем от най-ранна възраст, ни носят празник всеки ден. Те ни отварят очите за огромното човешко познание, чрез тях творим, чрез тях създаваме своето културно наследство и за поколенията след нас. По думите на доц. Вася Велинова създаването на славянската азбука през ІХ век от Константин-Кирил Философ и неговия брат Методий е дело с изключително значение за развитието на славянската писмена култура и литература. Доц. Велинова е директор на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев”, чиято основна задача е да издирва, опазва и популяризира славянското и византийско културно наследство. Тя припомня в какво се състои значението на славянската писменост:

„Създаването на тази азбука е акт, разкриващ изключителните филологически умения на Константин-Кирил Философ, защото той успява да изгради писмена система, която максимално адекватно да отразява особеностите на славянската реч. Срещу всеки звук той поставя съответната буква. Нещо повече – в много отношения той придава символично значение на първата азбука – глаголицата, защото тя е съставена от сакралните за християнството елементи – кръст, кръг като символ на съвършенството и триъгълник като символ на Светата Троица. Това е едно посвещение, закодирано в тези елементи – за това, че азбуката трябва да служи, за да се разпространи Божието слово сред славяните. Това е и причината да се създаде едно специфично благоговейно отношение към новата писменост. Няколко текста са ни останали от тази епоха. „Проглас към Евангелието” и „Азбучна молитва” са поетически произведения, които не са свързани с богослужението, но прославят точно тази страна от делото на Кирил и Методий. Създадената от тях азбука позволява да се направят преводи на Светите книги на говорим, разбираем за славянското население език. В „Проглас към Евангелието” се казва, че азбуката е дар божи, тя е оръжие, защото без книги народите са голи и безсилни да се борят срещу противника на техните души.”

Вася Велинова посочва, че благодарение на усилията на българските владетели в онази историческа епоха – княз Борис и неговия син цар Симеон, в Европа се създава нов богослужебен език. Дотогава за свещени са били смятани само три езика: еврейският, гръцкият и латинският. В това е и изключителният принос на Първото българско царство за културното развитие на нашия континент, подчертава доц. Велинова. Тя припомня думите на големия руски филолог и културолог Дмитрий Лихачов за Първата българска държава – той я нарича „държава на духа”. В България по онова време се превеждат на говорим език богослужебните книги, раждат се и оригинални произведения.

„Основата на православната сръбска литература, на руската литература са първите преводи, направени в България. Те се разпространяват и като лъчи озаряват тези народи – продължава доц. Велинова. – Създава се един огромен корпус на православна славянска книжнина, от която впоследствие ще се родят националните, модерните езици, ще се роди съвременната, модерна славянска литература. Много често обаче тя ще се връща именно към тези образци на средновековната ни книжнина. Тук мога да посоча един любопитен факт от последните изследвания на проф. Иван Добрев. Той например откри в литературата на българския символизъм от началото на ХХ век отглас и осмисляне на принципите на исихастката книжнина от ХІІІ-ХІV век, която е също така самовглъбена, също така красива като изказ и провокираща към размисъл и духовно вглъбяване на личността. Тези много интересни паралели ни показват, че средновековната книжнина и език не са мъртва материя, а са живи в нашето съзнание. Ние сме носители на това книжовно и културно наследство.”

Тази година Центърът за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев” ще чества своята 25-годишнина. Според Вася Велинова едно от посланията, оставени от проф. Дуйчев, е, че голямата наука е силна тогава, когато се популяризира сред широката аудитория и стане разбираема за всеки. Освен научните проекти, върху които се работи в центъра, често се организират изложби и различни експедиции за търсене на старинни писмени паметници:

„В областта на научните изследвания имаме договори с Ватиканската апостолическа библиотека и библиотека “Амброзиана” в Милано. Това са две от най-големите хранилища в Италия, с които имаме съвместна дейност по издирване и публикуване на неизвестни до момента ръкописни и старопечатни паметници. Вече има опис на славянските ръкописи във Ватикана. Разполагаме и с опис на старопечатните книги в библиотека “Амброзиана”, но все още има непроучени фондове, които крият изненади. Затова мисля, че и в бъдеще ще можем да поднасяме на нашата общественост нови сведения за културното наследство на България. В съвместен проект, който имаме с Националния исторически музей, за описване на неговата ръкописна сбирка, ще бъдат представени много ценни, неизвестни ръкописи от ХІV до ХІХ век. Те ще променят някои концепции и представи за културната ни история.”

Снимки: архив