Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Израсло е дърво столовито – качествата на най–популярните дървесни видове според народните вярвания

Дъбът, наричан още цер, горун или благуняк /от “благ” – сладък/ е дървото на Перун – върховния бог в славянската митология.
Снимка: БГНЕС
„Израсло е дърво столовито, столовито грановито” – така започват много обредни народни песни, изпълнявани с пожелание за здраве и благоденствие на семейството. Ще видим стилизирани дървета в пъстрите шевици, в украсата на метални и глинени предмети. Златарите ги извайват върху скъпи украшения. Резбарите ги вплитат в красивите тавани, в иконостасите, навсякъде. Според народните вярвания дървесните видовете имат различни качества. Повечето от дърветата дават сили на човека, предпазват го от лоши влияния. Но понякога могат да причиняват и неприятности. Затова е важно да се знае мястото и значението на всяко дърво в сложната система от вярвания и обичаи.

Един от най–разпространените митични символи на вселената е т.нар. “Световно дърво”. Отделните му части олицетворяват идеята за триделното разпределение на света. Короната е символ на небесното, там живее Бог, светците и ангелите. Стъблото е земният живот, а корените се схващат като представители на долния, подземния свят. Всички тези пространства са обитавани от различни свръхестествени сили, според народната вяра. Освен като модел на организираното космическо пространство, “Световното дърво” съдържа в себе си архаичното разбиране за възможността да се преминава от един свят в друг. Това преминаване е в основата на редица ритуали. Под вековните корони на дърветата някога извършвали ритуалните церемонии. Като в храм принасяли жертви, правели курбани. В живота на народа ни ролята на “Световно дърво” обикновено приемали няколко дървесни вида – дъб, явор, орех и бор. Те се радвали на особена почит. Традицията строго забранявала такива дървета да се секат, дори да се кършат клоните им.

Дъб

© Снимка: БГНЕС

Дъбът, наричан още цер, горун или благуняк /от “благ” – сладък/ е дървото на Перун – върховния бог в славянската митология. Затова на Бъдни вечер в огнището трябва да гори голям къс дъбово дърво. От него се изработват и вещи от бита. Някога бухалката, използвана за пране на дрехи, можела да бъде само дъбова. Същото важи и за кобилицата, с която жените носели вода. Важно е да се знае, че и двата предмета участват в момински обичаи.

Яворът също е на голяма почит. Счита се, че под сянката на явор човек може да седи или да спи без страх от лоши духове. В народните приказки и песни се разказва, че дори Свети Никола, когато се измори от битките с морската стихия, ляга да си отпочине под яворово дърво. Сладкогласните кавали, с които овчарите свирели по цял ден също изработвали от явор. Яворова е и сватбарската чаша, с която ритуално се дава вино на младоженците, за да живеят в любов и сговор. Ведрото, с което булката за пръв път ще донесе вода на другия ден след сватбата, също е яворово. Защото само това дърво може да запази булката и момата от змейове и самовили.

Независимо, че орехът е свещено дърво, народната вяра не препоръчва да се седи дълго под неговата сянка. Според поверията, ако някой заспи под орех, ще се разболее.

© Снимка: www.imagesfrom

bulgaria.com

Крушата не е сред свещените дървета. Но народната вяра й приписва предпазващи качества. Крушата расте у нас и в гората, по ниви и ливади. Нейната сянка е добра за жетвари и косачи. Народът ни вярва, че на круша може да се връзват люлките на малките деца, без страх от посегателства на лоши “влияния, дихания и духове”. Във фолклорните представи около люлките на бебетата винаги витаят различни митични същества, готови да им навредят. По време на изнурителния полски труд майките трябвало да оставят децата си задълго. Ето защо било много важно дървото, под което се връзва люлката, да е именно круша. Защото всички тези зли сили бягали много надалеч от крушата. Някога вярвали още, че крушата предпазва от лоша среща. Затова през лятото девойките носели венци, увити от листата и клоните на това дърво. А през зимата – на Бъдни вечер, трапезата не се кади без да има на нея сушени круши.
По публикацията работи: Албена Безовска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

В миналото траханата е била защитa срещу глада, а днес – срещу загубата на памет

На 3 август 2024 г. на площада в село Пелевун, община Ивайловград, се провежда първият по рода си Празник на траханата в България. Събитието, свързано с родовата памет, кодирана в традиционната българска храна като дар от природата, е по идея на..

публикувано на 02.08.24 в 09:20
Снимка: Регионален етнографски музей - Пловдив

Регионалният етнографски музей в Пловдив помага за възраждането на древния занаят плъстене

Изделия, изработени от вълна, вдъхват усещането за вътрешен уют и топлина в посетителите на пловдивския Регионален етнографски музей, връщайки ги във времена, когато номадите прекосявали просторни територии със своите стада. И тъй като никъде не се..

публикувано на 13.07.24 в 10:25

Естер Вилемс – хореограф от Хага: Душата на българина е кодирана в танците

Хага, град в Южната част на Нидерландия, административен център и място, където живее и работи кралицата… Едва ли някой свързва този град с българския фолклор и традиции. Факт е обаче, че в Хага интересът към българските хора, ръченици и въобще..

публикувано на 04.07.24 в 13:55