На 6 август Православната църква чества Преображение Господне. Празникът е установен още в дълбоката християнска древност и припомня едно от най–великите чудеса, извършени от Иисус Христос – преобразяването му на планината Тавор. Евангелията разказват, че юдейският народ не открил в негово лице обещания месия, за когото са писали древните пророчески книги. За да покаже, че той не е земен, а небесен цар, Христос се преобразил пред трима от своите ученици.
© Снимка: hrampreobrajenie.org
„Господ Иисус Христос заедно със Светите апостоли Яков, Йоан и Петър се изкачили на планината Тавор в Галилея – разказва свещеник Климент Харизанов от Енорийския храм „Преображение Господне” в София. – Тогава Той започнал да се моли, а тримата ученици, понеже били изморени от пътя, заспали. В един момент, когато се събудили, видели Иисус Христос преобразен – лицето Му светело като слънце, дрехите Му били бели като сняг. Той бил издигнат във въздуха и разговарял с двама старозаветни пророци – Свети Илия и Свети Мойсей. Тогава учениците паднали на земята ужасени и смутени от видяното. В този момент Господ бил засенчен от облак и Бог Отец казал: „Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение. Него слушайте.” Иисус Христос заповядва на Своите ученици да разкажат за това чудодейно събитие чак след Неговото възкресение. И когато апостолите видят Иисус Христос разпънат на кръста, да си спомнят именно за случилото се на планината Тавор и да знаят, че Той е истинският цар на славата.”
© Снимка: hrampreobrajenie.org
Светлият празник е повод за житейска равносметка на всеки християнин. Според отец Харизанов това велико събитие има и отношение към самите нас, защото показва в каква слава ще бъдат облечени и човеците при Второто пришествие. „Така, както се е преобразил Господ, така и в Царството Небесно ще блеснат всички праведници” – казва свещеникът. В деня на своя храмов празник столичната църква „Преображение Господне” отново ще се окаже малка за многото християни, дошли да се причестят. Според отец Климент Българската православна църква и днес продължава да привлича много хора, защото чрез своето учение тя удовлетворява висшите и насъщни потребности на човешкия дух.
© Снимка: hrampreobrajenie.org
„Единствено Църквата показва и разкрива смисъла на човешкия живот. Тя ни учи и ни казва защо сме родени и как трябва да живеем. Според нейното учение, светостта не се постига единствено чрез личните усилия на човека, а и чрез Божествената благодат, която съществува само в Църквата. Извън нея човек по–трудно може да спаси своята душа.”
Отец Климент вижда причина за трудното ни ежедневие в игнорирането на Божествените закони, които са не по–малко важни и валидни от физическите. Според него човекът е създаден по образ Божи и трябва да живее в мир със своя Създател. Отец Климент припомня, че християнството е над времето и не остарява, предлагайки духовните средства, необходими за спасението на човека. Божиите закони са важни не само за спасението му във вечността, а имат значение и за земния живот.
„Човечеството трябва да се обърне към тези вечни духовни ценности, които Иисус Христос ни донесе. Християнските ценности не се променят, те не зависят от времето. Това, което е било важно и значимо за човека преди стотици години, е важно и значимо и днес. И днес човекът търси помирение, скърби и съвестта му го изобличава, когато сгреши. Поради тази причина и в Църквата е установено светото тайнство Покаяние. То е една „духовна лечебница”, където всеки може да направи равносметка за своя живот. Християнството е религията на всеопрощението” – припомня отец Климент Харизанов.
Храм-паметникът "Свети Александър Невски" чества 100 години от освещаването си. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" се отслужва Света Литургия, оглавена от водача на Българската православна църква патриарх Даниил. В..
На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си творби в експозицията "Чрез силата Христова". На самото ѝ откриване в Руския..
Въведение Богородично е един от най-древните и почитани празници в Православния свят, въведен в Константинопол около VIII век, по времето на патриарх Тарасий. Едва шест века по-късно, празникът започва да се отбелязва и в Западна Европа при папа..