Пенчо Славейков и неговият принос в европеизирането на българската култура

На 1 ноември – Деня на будителите, в Националната библиотека „Св.Св.Кирил Методий” бе открита изложбата „Почит към Пенчо Славейков”. Тя е посветена на един от големите ни поети и интелектуалци, а поводът за нея е 100-годишнината от дейността му като директор на библиотеката. Съорганизатори на експозицията са Националният литературен музей и къщата-музей „Петко и Пенчо Славейкови” в София. В изложбата на табла и витрини са показани авторски и преводни книги на Славейков, ръкописи, документи, фотоси, лични вещи, картини.

Иринка Славейкова с децата си, Пенчо е още бебе. Пенчо Славейков – ученик в Пловдивската гимназия, 1884 г.

Ето какво разказва в интервю за Радио България Здравка Никовска, главен уредник на къщата-музей „Петко и Пенчо Славейкови”: „Първото табло е посветено на неговата семейна среда, на връзката с бащата - големия възрожденец, журналист и поет Петко Рачов Славейков, на братята му, на родния му град. Пенчо Славейков, както и всички останали деца на Ирина и Петко Славейкови, е роден в град Трявна в една красива възрожденска къща, която сега също е музей. Разбира се, семейната среда е много важна за всеки голям поет. А неговият баща му вдъхва особена любов към народната песен, приказки, легенди. Неслучайно в друго табло е представена връзката между нашия фолклор и епическите песни на Пенчо Славейков. Около 1900 година той събира български народни песни в ръкописа си „Книга на песните”. Тя е издадена много след неговата смърт. Но много от творбите, които той събира с любов и иска да съхрани за нашия читател, вдъхновяват неговите „Епически песни.”

Ръкопис на “Луд гидия” от цикъла “Епически песни”

Тези творби: „Неразделни”, „Ралица”, „Чумави”, „Змейново любе” и др., са забележителни с драматизма и поетическата си красота. Реалност и фантастика се вплитат в сюжетите им – така, както е в магията на народните предания. Образовал се в Германия, Пенчо Славейков е силно повлиян от европейската литература и философия. Затова в творчеството си се стреми към израз на общочовешки идеи, търси свое духовно пространство сред един все по-сложен и тревожен свят. Израз на неговия интерес към вечното и универсалното например е посветената на Бетовен поема „Cis Moll”. Но Пенчо Славейков е най-силен, когато съчетава интимните си мисли и философските си прозрения с живостта на словото в духа на българската традиция. Така се раждат истински бисери на световно ниво, като кратките стихотворения в сборника „Сън за щастие”.

Стихосбирката “Сън за щастие”, 1907 г., с автограф за д-р Кръстев

Експозицията разказва и за неговото участие в кръга „Мисъл”. Кръгът е съставен от четирима известни български литератори – освен Славейков, в него са Пейо Яворов, д-р Кръстьо Кръстев и Петко Тодоров. Те допринасят изключително за европеизацията на родния културен живот. Списваното от тях в продължение на 15 години /1892-1907/ списание „Мисъл” приобщава българския читател към новите тенденции в литературата и изкуството, работи за високия му естетически вкус. В списанието излизат и ерудираните и темпераментно написани критически студии и очерци на Славейков.

Кръгът „Мисъл”, 1906 г.

В изложбата може да се проследи и дейността му като ръководител на Народния театър, като поддиректор и директор на Народната библиотека. От фондовете й са извадени документи и ръкописи, много от които за пръв път се показват пред публика.

Мара Белчева

„Не е пропуснат и един много важен аспект от неговия жизнен и духовен път, това е любовта му с поетесата Мара Белчева, с която той свързва живота си през 1903 година – споделя Здравка Никовска. – Представена е и съвместната им работа по превода на „Тъй рече Заратустра” от Ницше. Години наред те работят съвместно и върху неговата поема „Кървава песен”.

Той я пише почти до края на живота си, тя остава недовършена. Знаем, че за тази поема той е предложен през януари 1912 година за Нобелова награда за литература. Това прави големият приятел и преводач на българските литератори д-р Алфред Йенсен, който е и член на Нобеловия комитет. Предложението му обаче не се реализира, защото няколко месеца по-късно поетът издъхва в Италия.”

Д-р Алфред Янсен и неговото предложение за присъждане на Нобелова награда на Пенчо Славейков. 30 януари 1912 г., Стокхолм

През лятото на 1911 г. министърът на просвещението Стефан Бобчев уволнява Славейков като директор на библиотеката и му предлага друга длъжност. Поетът обаче отказва да я приеме и, дълбоко огорчен, заминава в чужбина. Умира на 28 май 1912 г. в италианското градче Брунате. През 2007 година там бе поставен негов паметник.