Документалното кино показва проблеми, за чието съществуване дори не подозираме. Дава ни възможност поне за час да поживеем като другия, непознатия, да се поставим на мястото му – това са думи на Антонио Виджиланте, директор на ООН – Брюксел и ръководител на Програмата за развитие на ООН – офис Брюксел.

Г-н Виджиланте пристигна у нас специално за гала-прожекцията, с която започна Панорама „Милениум” в рамките на София Филм Фест. Международният фестивал „Милениум” е основан от българите Златина Русева и Любомир Георгиев през 2009 г. в Брюксел. Какво отличава това събитие от останалите световни форуми на документалното кино? Ето и отговорa на г-н Виджиланте – интервю на Албена Безовска:

Кинофестивалът „Милениум” в Брюксел е наистина уникален. Той се опитва да говори чрез изкуството за нашата обща кауза – борбата с бедността. Факт е, че около милиард и половина души живеят в условия, които са под човешкото достойнство. През 2000 г. ООН прие Декларация, която формулира осем основни цели за развитие на човечеството до 2015 г. Те все още не са добре познати на широката публика. Фестивалът „Милениум” допринася изключително много за популяризирането им. Много от филмите в програмата показват драматичните условия, в които се развиват реални човешки съдби. Разказват истории на личности и етнически групи, които буквално се борят за оцеляване. Филмите „дават лице” на човешкото страдание. Представяме си какво би било, ако с нас се случи същото. Документалистиката ни „държи будни” за проблемите, които са общи и засягат всички нас. 

Международният фестивал „Милениум” представя документални ленти, създадени от независими кинотворци. От самото начало г-н Виджиланте е почетен член на журито.

Особено силно ме впечатлява фактът, че много документални филми се правят от хора, които нямат специално образование – казва той. – Те работят в същата посока, в която и ние сме насочили усилията си. Говорят на разбираем език за същите неща – човешките права, здравеопазването, правата на жените, детската смъртност, нарушаването на екологичните закони… За съжаление много малко филми идват от южната част на света, от т.нар.развиващи се страни. Впечатлен съм колко дълбоко докосват сърцето тези документални разкази. Те ни показват по най-естествен начин как живеят хората. Сред филмите в Панорама „Милениум” има един, който според мен е много силен. Нарича се “Green”. В него няма говор. Само веднъж се чува една дума – “green” (зелено). Но казва толкова много за проблемите, свързани с околната среда. Той получи специална награда от журито миналата година. „Моят босоног приятел”, с който се откри поредицата, е емблематичен филм за това колко е важно да има закрила за бедните. Ударите на съдбата буквално разрушават живота им. Независимо къде е роден, човек трябва има защитата на обществото. За съжаление реалността е друга. Милиони хора по света нямат пенсии, осигуровки, достъп до образование.

За около три десетилетия г-н Виджиланте е живял и работил на четири континента. Споделя, че познава България по-добре от родната Италия. В периода 1996-2001 г. той беше постоянен представител на ПРООН у нас. Дейността му по онова време свързваме с програмите „Красива България”, „Читалище” и още няколко успешни проекта. „Напускам една България, много по-различна от страната, която заварих, когато дойдох тук” – каза г-н Виджиланте преди 11 години.

За мен и моето семейство България остана специално място, винаги е в сърцата ни – споделя днес. – Професионално вече не съм свързан със страната ви, но продължавам да следя новините. За съжаление България беше засегната от световната криза, както много други страни. Знам, че има безработица, заплатите и качеството на живота не са такива, каквито биха искали хората. Но мисля, че това е временно и България се развива. Тя е част от Европейския съюз, според мен скоро ще стане част от Шенген. Мисля, че перспективите непременно трябва да са добри. Бях тук в тежките години на прехода. Хората трябваше да променят начина си на мислене, трудовите си навици. Убеден съм, че най-трудното е зад гърба ни. Сега живея в Брюксел и работя за това двете институции (ЕС и ООН) да „разговарят” по-активно. Когато в Брюксел има събитие, свързано с България, непременно съм там. Съвсем скоро посетих изложба на прекрасни български художници, организирана от г-жа Кристалина Георгиева и Европейската комисия. Имам много хубави спомени от България. Тук срещнах хора, които се опитваха да разрешат проблемите си, да реализират мечтите си. Разбира се, харесвам природата, българската кухня… Но най-силни са връзките ми с хората. Проектът „Читалище” беше символично свързан с прехода. Традиционната институция, толкова скъпа за българина, беше изложена на риск да изчезне заради липса на средства. Опитахме се да поставим ново начало, съответстващо на новото време. Знам, че много от читалищата оцеляха и се развиват. Такива неща ми дават основание да кажа за себе си, че съм щастлив човек. От работата си получавам не само професионално, но и човешко удовлетворение. Това е и мотивът ми да подкрепям фестивала „Милениум”.