Резбата е не просто дялкане с длето, а истинско изкуство, изискващо сериозни изобразителни умения у човека, който влага душата си в парче дърво. Познат още у древните славяни, този похват за художествена обработка на дървесината е един от най-старите занаяти в България, която се слави с изкусните си майстори-резбари. Миниатюри на библейски сцени, изобразени в иконостаси, олтари, кръстове и църковни порти; слънца, „греещи” от таваните на възрожденски къщи; флорални и животински мотиви, вплетени в перилa или мебели – това са само част от изящните им творби.
Разцвет на резбата като приложно изкуство се наблюдава по време на Възраждането. Тогава в Дебър, Банско, Трявна и Калофер се обособяват прочути художествени школи по дърворезба.
Тези школи са доста условни и преди всичко са ограничени като географско понятие – разказва за Радио България един от най-изтъкнатите съвременни резбари, проф. Антон Дончев. – Школата се обуславя от факта, че самото изкуство се е развивало в затворения семеен кръг. Инструментите и уменията са се предавали от баща на син, само в рамките на фамилията. Вътре в самата стилистика нещата са много преплетени, тъй като много от резбарите са пътували и творили на различни места.
По темата за школите в това изкуство интересни факти научаваме и от ръководителя на специалност „Резба” в Националната художествена академия проф. Петър Бонев.
За школи може да се говори в онова време, когато работата се е вършела от много резбари. Малцина от тях са оставили подписа си под творбите, защото е било без значение кой го е направил, тъй като резбата е изработена по Божията воля – обяснява проф. Бонев. – Основно тази традиция се е развила като църковна, защото битът на обикновения българин не е бил такъв, че да може да си позволи да има резбовани тавани, шкафове, скринове или долапи. Те са били основно в богатите къщи. Църквата е била мястото, където се е развивала пластичната култура. Ако погледнем в по-обширен план, традицията на българската скулптура се корени в иконостасa, защото резбата е скулптура от дърво.
Българският иконостас се отличава от тези в останалите православни църкви по силното присъствие на орнамента, както и с изключителната си многопластовост. Характерни са работите на резбарите от Дебърската художествена школа. Тези майстори били толкова прочути, че през четиридесетте години на XIX век пазарджиклии теглят заем от 70 000 гроша от Виенската банка, за да поканят дебърски резбари да изработят иконостаса на църквата „Света Богородица” в града. Работата по резбата им отнела около пет години, а в иконостаса са изобразени не само растителни и животински орнаменти, но присъстват и човешки фигури.
Именно творбите на резбарите от Трявна привличат туристите към този красив старопланински град. Днес там се намира и музеят на дърворезбата, показващ на посетителите най-високите постижения на майсторите от този край. Той е в Даскаловата къща, която е строена през 1804-1808 г. от майстор Димитър Ошанеца и неговият помощник Иван Бочуковеца. Завършвайки строежа, те сключват облог за изработката на дърворезбените тавани. Двамата творят в продължение на шест месеца, а изработените от тях слънца-тавани са ненадминати шедьоври на резбарското изкуство.
След края на Възраждането дърворезбата постепенно губи своите позиции сред новите архитектурни тенденции. Години по-късно тя преживява своя втори разцвет по времето на социализма. След шестдесетте години на XX век започват да се строят резиденции, посолства, ритуални домове и други представителни обществени сгради. Държавата поръчва големи проекти на известни творци. Макар и някои от тези творби днес да имат спорна художествена стойност, този период дава нов живот на резбарството. Благодарение на тези държавни поръчки и много млади автори намират поле и средства за изява. Един от проектите е в Националния дворец на културата в София, където целта е да бъдат създадени произведения за интериора на бъдещия фестивален и конгресен център. Сред прекрасните стенни декоративни пана е и резбата „Триумф” на проф. Антон Дончев, която изобразява идеята за вечната борба между доброто и злото.
В началото на XXI век резбата е не само красив спомен за отминалите времена. Все още в страната съществуват училища, в които се изучават тънкостите на занаята. А единственото висше учебно заведение в Европа, където млади артисти могат да доразвият индивидуалните си качества в традициите на това изкуство, е Националната художествена академия. В нея вече сто и дванадесет години съществува специалност „Резба”.
В нашето ателие всички преподаватели имат свой почерк и облик. Стремежът на всеки един от нас е от академията да излизат студенти, които са намерили собствения си път – обобщава ръководителят на специалността проф. Бонев. – Защото художник е онзи, който е различен, а не онзи, който е същият. В днешно време вече няма школи, а всеки резбар трябва да се отличава с индивидуален почерк.
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..
Разкъсана облачност
Предимно облачно