Благородният елен е най-ценният дивеч останал ни на Стария континент. Красивият му силует може да се види често сред рисунките на диви животни в древните тракийски гробници, открити по нашите земи. В края на 30-те години на миналия век обаче благородният елен е бил почти на изчезване в България.
Положени са големи усилия за увеличаване на популацията му и днес това благородно животно се среща във всички български планини и в гористите части на равнините в Добруджа и Лудогорието. Именно в България е отстрелян световният рекорд на трофей от благороден елен с оценка 273,6 точки по CIC. Страната притежава 15 трофеи с оценка над 250 т. по CIC. Десет от първите 20 трофеи в света са български. Предлагат се трофейни екземпляри с тегло на рогата от 7 до 14 kg. Според ловната статистика числеността на благородния елен в българските гори възлиза на около 23 000 бройки. Те обаче не са равномерно разпръснати из планините. Можете да ги срещнете например в Западните Родопи, но не и в източната им част, където българо-холандският проект „Новото тракийско злато” работи не само за опазване на биоразнообразието, но и за връщането на някои изчезнали видове. Един от тях е именно благородният елен.
Защо е необходимо това красиво животно да бъде отново сред обитателите на източно-родопските гори?
Отправяме въпроса към Стефан Аврамов, координатор „Защитени територии и опазване на видове” в Българската фондация „Биоразнообразие”.
Това животно в миналото се е срещало широко в Източните Родопи и ние просто възстановяваме един елемент от природата, който е изчезнал вследствие на човешката намеса. Би могло да се каже, че благородният елен е почти напълно изчезнал там. Периодично през няколко десетилетия се пoявяват мигриращи животни. Има животни от този вид точно на границата между Източните и Западните Родопи в Държавното ловно стопанство „Женда”. Но не можем да очакваме естествено възстановяване на вида поне не в следващите няколко десетилетия. Благородният елен се е запазил основно в държавните ловни стопанства, където контролът срещу бракониерството е много по-сериозен, обяснява експертът. Има ловни стопанства в Северна България, където се отглеждат по над 1000 благородни елена.
Природата е нещо като часовник, от който, като махнеш някое зъбно колело, нещата много се променят. Ние се опитваме да връщаме в механизма изпадналите му зъбни колела – дава своята метафорична дефиниция на равновесието в природата Стефан Аврамов.
Как изглежда „часовниковият механизъм” на Източните Родопи днес?
Установени са общо 4329 животински вида, от които 278 вида птици. Районът е своеобразна крепост за вълци, чакали и видри в България. Кафявата мечка също започна да се връща в тази част на планината през последните години. И още една специфична отлика подчертава експертът.
© Снимка: БГНЕС
В Източните Родопи се намира единствената популация на белоглави лешояди в България – има около 50 гнездещи двойки. Там редовно се появяват черни лешояди, срещат се може би три четвърти от гнездещите двойки египетски лешояди, както и няколко двойки скални орли. В бъдеще, след няколко десетки години, благородните елени биха били естествена хранителна база за тези грабливи птици. А благородният елен ще бъде разселен в границите на Държавното ловно стопанство „Студен кладенец”, защото то се охранява. Еленът е много желан обект за бракониерство, тъй като е голям и има много месо. Поне на първо време месото ще продължи да бъде водещо за бракониерите. Големите трофеи ще израснат чак след 7-8 години и тогава ще започнат да блазнят бракониерите. Ние предоставяме благородните елени на ловното стопанство, което ги охранява и отглежда. А когато те пораснат, след 10 години, стопанството ще може да печели от устойчивия им лов.
© Снимка: БГНЕС
Миналата есен проектът „Новото тракийско злато” започна реинтродукция в Източните Родопи на дивите коне тарпани. Тази година е ред на благородния елен. Предвижда се тази пролет до 15 благородни елена да бъдат доставени за разселване в ловното стопанство „Студен кладенец”. След 40-дневен карантинен престой те ще бъдат преместени в оградена площ от 20 ха. През юни елените трябва да бъдат пуснати в природата, като преди това на някои от тях ще бъдат поставени GPS/GSM предаватели, за да сме в течение на това къде се движат и какво правят. За да бъде гарантирано опазването им, ловното стопанство ще осигури допълнителна охрана. Целта на проекта е след десет години в тази част на Източните Родопи да има популация от минимум 50 свободно живеещи благородни елена.
Няма точна статистика какъв е броят на българите по света, но справка на Министерството на външните работи от м.г. сочи, че зад граница са около 2.8 млн. сънародници. По данни от преброяването на населението, проведено у нас от НСИ през 2021..
В сряда , 6 ноември, в сутрешните часове на отделни места в котловините, равнините и по Черноморието видимостта ще е намалена. Минималните температури ще са между минус 3° и 2°, в София - около минус 2°. През деня ще е слънчево. Максималните..
В рамките на участието на България на световното туристическо изложение World Travel Market в Лондон Министерството на туризма и National Geographic обявиха съвместна рекламна кампания с цел да представят страната ни като атрактивна дестинация за..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения..
Трийсет и третата българска полярна експедиция се отправя към Антарктида, за да продължи научните си проучвания в сътрудничество с учени от различни..
Премиерата на документалния филм "Кой е професор Чирков" ще се състои тази вечер в столичното кино "Люмиер". Режисьор е Елени-Маргарита Нейкова-Елма,..