„На църква да идем, оброк да сторим…”

Култовите места, разположени в близост до българските села, се наричат църква, оброк, параклис, манастир. Някои от тях и до днес събират жителите на общността за определени църковни и общоселски празници.

Наред с изброените наименования, мястото за църковни обреди наричат още оброчище, кръст, подкръст, курбанище. Обикновено оброкът е посветен на християнски светец, на Богородица или Иисус Христос. В деня на патрона на светилището, означен в църковния календар, там се провеждали общоселски празници. Най-често оброкът е в рамките на селото или близо до него. Естествена защита осигуряват клоните на някое вековно дърво. Понякога е до извор или кладенец. Според учените, голяма част от тези места са определени заради намерените там останки от езически светилища, надгробни могили или по-стари християнски храмове.

Древното тракийско, а по-късно християнско оброчище Индипасха край с. Сливарово, в Странджа.

В някои области на страната ни оброк наричат един огромен камък или грамада от камъни, подредени в полукръг. Другаде са издигнали кръстове, както и неголеми каменни или дървени параклиси. За свещени се считат не само постройката или струпаните камъни. Цялото място наоколо е свято. Традицията повелява да не се посяга на дърветата, камъните или водата.

Известният български етнограф Димитър Маринов е изследвал и описал доста подробно оброчища в различни села на България от началото на ХХ век.

Според него, сведенията, които е регистирал, се отнасят за около 150 години назад – т.е. счита, че са меродавни за традициите и оброчните практики около средата на ХVІІІ век. Той описва няколко вида “църкви”. Народът ни вярвал, че землището, в което влиза обработваемата земя, се покровителства от добри духове. Според поверието, това са душите на лични и праведни съселяни, членове на патриархалната общност, които са се преселили в отвъдното. В знак на благодарност за тяхната закрила, народът ни устройвал празненства, които наричал оброк, подкръст, запис. Празненствата, посветени на добрия дух-пазител на селото, наричали сбор или църква. На тези празници принасяли жертва – голямо животно, което преди това освещавали със специален ритуал. Хората, които извършвали обредните действия били едни и същи. За тях се вярвало, че притежават необикновени сили. Те били своеобразни ръководители на цялото тайнство. Освен обредното животно, по-късно те освещавали храната, приготвена от него и общата трапеза. Следвала ритуална размяна на хляб между участниците в тържеството. Обикновено първото парче от погачата поднасяли на кумове, по-възрастни роднини и пр.

Необходимо е да припомним, че от края на ХІV век до 1878 г. България е под османска власт. Много православни храмове били разрушени, а новопостроените трябвало да отговарят на определени изисквания. Хората, от които Димитър Маринов събира сведения за старинните оброци, разказват, че “в старо време” свещениците присъствали на общоселските църковища и изпълнявали ролята на старейшини на общността. Но някога божиите служители не били много и не във всяко село имало свещеник. Тогава и обредните храни, и трапезата прекадявали т.нар. старци.

Пещерата-светилище на Света Марина в Странджа.

Отново според изследователите, в цялата ритуална поредица на оброка прозират древни култове към природните сили или светеца-покровител. Каквито и да са корените й, тази уникална форма на християнските празници е допринесла изключително много за съхраняването на православието в годините на чуждо владичество. Колкото до етимологията на думата “църква”, съществуват няколко теории. Според някои учени тя има небългарски произход. Но тълкуванието й в нашите традиции е дълбоко българско. Освен храм, думата „църква” във фолклорното мислене обозначава събирането, единението, споделянето, което обединява общността в чест на светеца. В по-стари времена оброкът не включвал веселба. Но традицията на големите общоселски хора се е наложила трайно и в съвременните народни празници.

Споделете

„На църква да идем, оброк да сторим…”

Още от категорията

XIII Национален събор на народното творчество – Копривщица 2025

Три дни, шест сцени и над 7000 участници – Копривщица събира най-добрите самодейци от България

Елеонора Едрева изследва старите багрилни техники на България

Българско Национално Радио