Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Писателят преводач Милен Русков за любовта към епохи, места и истории, която отключва въображението

Снимка: БГНЕС

Какво прави един творец писател от висока класа? Разбира се, талант, вдъхновение, но и огромна, натрупана с времето култура. Това споделя един от носителите на тазгодишните награди на Министерството на културата за изявени български творци – писателят и преводачът Милен Русков. Още с появата на първия му роман „Джобна енциклопедия на мистериите” през 2004 г. талантът му е забелязан и той получава приза за дебют „Южна пролет”. През 2008 г. е отличен за книгата „Захвърлен в природата” с наградата „ВИК” за роман на годината. В момента на голям интерес от страна на българските читатели се радва и най-новият му роман „Възвишение”. Той ни пренася в епохата на Българското възраждане. Със симпатична ирония и изтънчено чувство за хумор Милен Русков изгражда образи на герои, които ни разкриват народопсихологията на българина от ХІХ век. Най-много за това допринася езикът, на който е написана книгата. Авторът сам я нарича „компромис между съвременния строг правопис и либералния възрожденски хаос”. Препятствието пред читателя, което в първия момент може да се окаже именно езикът, много бързо се преодолява заради финеса и културата, с която са поднесени сюжетните линии на книгата. За творческия процес при писането на романи със сюжети от различни епохи, пресъздадени с изключително разнородни литературни стилове и художествени похвати, разказва Милен Русков:

И трите ми книги „Джобна енциклопедия на мистериите”, „Захвърлен в природата” и „Възвишение” са много различни и преминавам от едната в другата след дълго четене. То ме потапя в някаква атмосфера. Например четенето на възрожденска литература ме потопи в атмосферата на Българското възраждане. Четенето на старите окултни ръкописи ме потопи в атмосферата на „Джобна енциклопедия на мистериите”. Четенето на „Дон Кихот” и на различни, главно исторически книги за Испания, от времето на тяхната златна епоха от ХVІ век, когато е Конкистата, ме потопи в атмосферата на Севиля. Когато четенето, информацията, знанието Ви потопи в някаква атмосфера, оттам нататък започва да работи въображението. Базирайки се на натрупаните знания, то започва да създава герои, сюжети, случки, които да се вписват в тази обща атмосфера, която вече познавате. Това е дълъг процес, тъй като въображението не може да се управлява. То просто в един момент се отключва. Това става след дълго четене, трупане на знания, докато се появи интуиция за тази епоха и което е по-важно – обич, любов. Хубавите неща стават само с любов и когато се появи у Вас любов към някакви сюжети, времена, места, истории, тогава въображението Ви вкарва в тази творческа стихия, която написва книгата.

От трите книги на Милен Русков единствено „Възвишение” не би могла да бъде преведена на друг език. Заради самобитността на възрожденския изказ четенето й остава привилегия единствено за българските читатели. Това обаче не смущава твореца. Той споделя, че единствените мотиви, които го водят при писането на книги, са чисто литературни. Желанието му е да напише хубава книга, без да си задава въпроса дали тя ще бъде преведена или не. А иначе Милен Русков е и един от най-добрите преводачи на англоезична литература в България. Превел е над двадесет книги от английски език. Сред тях са „Изповедите на един английски пушач на опиум” на Томас де Куинси, „Пари” на Мартин Еймис, „Как да гледаме философски на живота” на Джеръм К. Джеръм и др. Според Милен Русков при превода са необходими преди всичко дисциплина, добри трудови навици и, разбира се, добри езикови умения. Изискванията за езиковите умения са както за езика, на който се превежда, така и за собствения език на преводача:

Аз смятам, че има много добри български преводачи, казва Милен Русков. Има чудесни български преводи и това не е отсега. Така е още от времето на Кръстан Дянков. Днес имаме много добри преводачи. Мога да правя и сравнение между наши и чужди преводачи. Чел съм напримр английски книги, преведени на руски език и руски книги, преведени на английски. Имам много сериозни възражения към руската и към английската преводаческа школа, които си приличат по едно нещо. Тъй като и в двата случая става дума за „имперски култури”, те са много по-неуважителни към оригинала и си позволяват много по-голяма свобода при превода. В това отношение българските преводачи са много по-дисциплинирани. Тук преводаческата школа е различна и, струва ми се, по-добра, защото проявява по-голямо уважение към оригинала.

Милен Русков издава първия си роман на 35-годишна възраст, но признава, че любопитството му към литературата още от юношеска възраст го е подтикнало към идеята да бъде писател. Аз започнах като пламенен, много заинтересован читател. Това породи у мен желанието да се опитвам да правя неща, подобни на тези, които четях и които много ми харесваха, споделя авторът на „Възвишение”. Хемингуей, Достоевски, Камю, поезията на Александър Блок и книгите на Маркес са първите литературни предизвикателства, които повеждат някогашния младеж по пътя на художественото творчество.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Български вина и биохрани бяха представени в Сеул

Търговска мисия за представяне на българската хранително-вкусова промишленост на южнокорейския пазар се проведе от 19 до 23 ноември в Сеул, съобщават от дипломатическата ни мисия в Корея. Родното ни производство беше представено с вина,..

публикувано на 26.11.24 в 15:50

Две комисии към ВСС: Борислав Сарафов има качества да бъде избран за главен прокурор

Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и конкурсите и по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет,..

публикувано на 26.11.24 в 12:58

Произведения на Георги Господинов и Иван Кръстев влязоха в немски списък на 100 най-значими книги

Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя европейските общества и защо гражданите изпитват толкова силна неприязън и недоверие към..

публикувано на 26.11.24 в 12:52