Впечатлени от щастливото дълголетие на Лили Иванова, Йорданка Христова, Богдана Карадочева, Борис Годжунов и други наши поп изпълнители, ние често не осъзнаваме, че изпятата от тях българска забавна песен от втората половина на ХХ век, е история. Всъщност нея вече я няма в актуалното ежедневие на поп музиката. Останала е в миналото заедно с тогавашното наименование на жанра „естрада” /сцена/ и с хронологичното време – епохата на социализма. За тези песни се сещаме, ако случайно ги чуем в нов аранжимент или когато самодейци ги запеят, насочени от регламента на поп конкурси – например Международния музикален фестивал „Море и спомени” във Варна. Припомнят ги и форуми като „Евровизия”, но по-скоро – като липса. Днес се съчиняват съвсем друг тип песни, далеч от широкоразпятата мелодичност на някогашната българска естрада. „Запазена марка” и символ на онова време е „Песен моя, обич моя” от Йосиф Цанков в изпълнение на Йорданка Христова. През 1967 г. тя печели трета награда на конкурса „Златният Орфей” – подиум, който лансира този тип музика по най-убедителен начин.

Като казваме, че българската забавна песен от втората половина на ХХ век неусетно се е превърнала в минало, следва да осъзнаем, че изразите „останала в историята” и „носеща/имаща история” не са еднакви по смисъл. Защото песни като „Калиакра” и „Лунната соната” от Ангел Заберски, „Делфините” от Димитър Вълчев, „Песен моя, обич моя” от Йосиф Цанков, „Бяла тишина” от Борис Карадимчев, „Сън сънувах” от Атанас Бояджиев, „Наше лято” от Тончо Русев, „Майчице свята” от Митко Щерев, „Нека да е лято” от Стефан Димитров и още десетки и стотици други все още нямат своя написана история. Те просто „чакат” изследователите да се обърнат към тях с внимание, да ги обхванат в музикално-историческа хроника и да се опитат да обяснят тяхната несъмнена стойност и очарование.

Нека се върнем към 1965 година. Ето какво четем в книгата на журналиста Владимир Гаджев „Седемте изкушения на „Златният Орфей”: Току-що назначеният за музиколог в „Балкантурист” Генко Генов предлага на своето началство да организира и проведе конкурса „Песни за българското Черноморие”. Вариетето в „Слънчев бряг” събира 14-те допуснати до финалния кръг произведения. Събитието е под егидата на Държавното стопанско обединение „Турист” и успява да включи в селекция над 50 песни от наши автори. Само по себе си това е голямо постижение – по онова време има голям недостиг от български забавни песни. „Калиакра” в изпълнение на Мими Николова е удостоена с Първа награда в конкурса, който от следващата година ще носи наименованието „Златният Орфей”.

Прави впечатление и изключителната мелодичност на „Балада за 40-те хубавици”, написана по текст на Слава Семирова и Емилия Захариева. Композитор е Ангел Заберски, който тепърва ще обогатява българската естрадна песен със забележителни по своята ярка музикална образност творби. Яркозвучният аранжимент също е дело на Заберски, който със замах използва изразните средства на оркестъра.

Като говорим за аранжименти и въобще за оркестрацията като фактор, допринасящ за променения облик на българската забавна песен от 50-те и 60-те години, трябва специално да посочим „Морето” от Петър Ступел. Песента е удостоена със специалната награда на Съюза на българските композитори. „Морето” затвърждава една „романтизирана версия” на естрадната музика като концертно изпълнявано изкуство за масите.

Втората награда на конкурса „Песни за българското Черноморие” ни връща отново към танцувалното начало на естрадния жанр. С нея е отличена „Пани Ева” от композитора Атанас Бояджиев – боса-нова в изпълнение на отлично суингиращия Кирил Семов. Радващо е, че откриваме боса-нова като танцова схема на песента – това означава, че българският композитор е в крак с модата. Нека поясним – боса-нова е своеобразен хибрид между горещия ритъм на самбата и хладината на куул джаза. Появата й довежда композиторите до върхови постижения през 1962 г., чрез творчеството на колосите в жанра – Стен Гец, Жоао Жилберто и др. Днес няма значение, че навремето – по идеологически съображения – в България това се е осъждало като подражателство. За нас е важно, че годините, които бележат възникването на танца, са близки до появата на боса-нова у нас.

Третата награда – песента „Първата среща” от композитора Иван Стайков, по текст на Захари Петров – отново е в изпълнение на Мими Николова. Нейното двукратно участие в Конкурса за българска естрадна песен от 1965 г. е отличено със специална награда „за най-добро изпълнение”.

За финал избираме „Любовта на юнгата”. Удостоена с наградата на публиката, тази песен по най-добър начин представя новонастъпилата пролет в творчеството на композитора Йосиф Цанков-Йожи. Който познава творчеството му до 50-те години на века, остава приятно изненадан от съвсем новия и свеж тон, подет от доайена на българската забавна музика, дотогавашен „цар” на тангата и румбите. Фактът, че „Любовта на юнгата” /особено припевът/ се помни и до днес, говори недвусмислено, че творчеството на Йожи е влязло трайно в националната ни културна памет. Остава да кажем още, че изпълнението на песента е поверено на солистката на Военната естрада Маргрет Николова.