Да те удари горният праг, че да се сетиш за долния

„Мома Ганка на праг седеше”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Не ми седи, Султано”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес редица съвременни дизайнери проектират интериора на жилища и офиси, обръщайки се към древни системи. Най-често чуваме за фън шуй и законите за хармонизиране на енергията. Според китайското учение, разположението на вратата и прага са от изключителна важност за просперитета и здравето на хората. От незапомнени времена у нас съществуват вярвания и ритуали за дома, както и за всички предмети и приспособления в него. Сред тях особен сакрален смисъл носят прагът, огнището и коминът. Заедно с вратата на къщата те отбелязват границите между видимия и невидимия свят, връзката между обитателите и техните митични покровители.

Къщата за семейството е светилище, църква, защото в нея се вършат всичките обреди и колят всичките жертви и курбани – пише известният български етнограф Димитър Маринов в началото на ХХ век. Когато се строи къща, входната врата се поставя със специални ритуали, които я превръщат в обект на почитание. Във фолклорния речник названието на входната врата е „стари врата”. Веднъж осветена, тя става сакрално място, което предпазва жителите на дома от външния свят и недоброжелателните енергии. Ако след години се наложи къщата да бъде разрушена, „старите врата” се запазват грижливо. Поверието забранява да се разрушават или изгарят. На Игнажден – 20-и декември, когато започват коледните празници и преходът към Новата година, от полазника – първия гост в дома, се очаква да донесе здраве и плодородие в него. И той първо сяда зад „старите врата” – за да носят кокошките и „да седи” щастието и имането в къщата. Пак там стопанинът на къщата посреща коледарите и приема техните благословии.

Специално значение имат горният и долният праг – те материализират границата между усвоеното и неусвоеното пространство. Ако някой излиза от дома, трябва да тръгне с десния крак, като внимава да не стъпи върху прага. Когато хората се отправяли на далечни пътешествия, непременно спазвали това правило. А точно пред къщния праг, в посоката, която ще следват, близките им изливали съд с чиста вода – за да им върви „по вода”, т.е. без проблеми и препятствия.

В сватбения обичай и до днес се извършва подобен ритуал. При излизане от къщата на родителите си, бъдещата невеста се покланя на долния праг. А когато за пръв път ще пристъпи в новия си дом като омъжена жена, тя се спира при вратата и намазва с масло и мед долния и горния праг – за да има сговор и берекет в къщата, да е благ животът със съпруга й. Невестата внася и две (на някои места три) къдели с вълна, повдига ги три пъти до горния праг – своеобразно обещание, че ще бъде трудолюбива и ще увеличава материалните блага на семейството.

Според изследователите, ритуалите за преодоляване на прага-граница, се извършват в чест на митичната змия-покровител на дома. Вярва се, че тя живее под долния праг или в огнището. В традиционните представи, вълната, която невестата внася, има предпазваща сила. Тя ще й помогне да премине границата от чуждия външен свят към защитената територия, ще я преведе през „охраната” на змията-пазител. Чак след като извърши всички символични действия, младата жена прекрачва прага. От другата страна, с хляб, сол и мед, я очаква свекървата. Това посрещане обозначава приобщаването й към семейната общност.

Под долния праг заравят билки срещу магии и болести. По Великден черупките от първите яйца, с които се отговява – т.е. поставя се край на дългия пост, се събират. Една от жените, най-често свекървата, ги залепва на горния праг. Когато има епидемия или опасност от лоша болест, на горния праг се закачват нищелките – част от тъкачния стан, за която се вярва, че спира някои болести. Граничната зона на долния праг е място и за т.нар. „разделни магии”. Когато в семейството има деца-едномесечета (родени в един и същи месец), те трябва да бъдат разделени символично, за да не боледуват по едно и също време. Децата застават от двете страни на входната врата. Бабата-акушерка на селото (или друга възрастна жена, веща в магиите) разделя яйце с два жълтъка и подава на всяко по един жълтък. Децата трябва да го изядат, разделени от прага. Счита се, че след този ритуал те ще вървят по своя път и съдбата им няма да се влияе от неприятностите, сполетели другото едномесече.

На прага някога колели животните, предназначени за жертвените блюда. Билкари и баячки извършвали магии, с които „разделяли” болестите от тялото на болния. Според народната вяра, на прага не бива да се седи – ще говорят лошо за хората в дома. Има поверия, които спазват и съвременните българи. Не бива да се ръкуваш с госта, ако сте застанали от двете страни на вратата. През прага не се подава нищо. Каквото подадеш, ще се свърши в къщата. Да ти е здрава и сита годината! Да даде Господ къщата да е пълна над праг и под праг – наричали някога.

А и до днес съществува изразът: Да те удари горният праг, че да се сетиш за долния. С други думи – ако си забравил откъде си тръгнал, все ще получиш някакво „съобщение” от съдбата, за да станеш по-смирен и да благодариш за това, което имаш.

Споделете

Да те удари горният праг, че да се сетиш за долния

Още от категорията

За обредната храна в традиционната ни култура

За три дни през юни Велико Търново заживява във времето между XII и XIV век

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Българско Национално Радио