Днес се навършват 140 години от рождението на Георги Шагунов – композитор, музикален педагог, човек с огромни заслуги за развитието на българската воинска маршова песен.
Роден в Пловдив през 1873 г., Георги Шагунов завършва Френския католически колеж „Свети Августин” в родния си град. От дете свири на различни инструменти, изучава музика. На 16-годишна възраст вече е във Франция, където родителите му го изпращат да продължи образованието си. Надяват се да следва медицина, но той избира музиката. След като се дипломира в лицея „Сен Жан” в Лион, завършва и Лионската държавна консерватория. Изучава валдхорна и корнет, теория на музиката, дирижиране. Още преди да завърши диригентския курс, е назначен за помощник-капелмайстор на Лионския градски духов оркестър. Завръщайки се в България през 1895 г., Шагунов става военен капелмайстор. След назначения в Пловдив и Лом, през 1897 г. се установява в Бургаския гарнизон като капелмайстор на 24-ти пехотен Черноморски полк. В Балканските войни участва като капелмайстор на 30-и Шипченски полк. За службата си е награден с няколко високи отличия. Наред с работата си на високопоставен военен музикант, маестрото е много активен в различни граждански инициативи, за които самият той е бил истински извор на идеи. Георги Шагунов е бил много популярен и обичан от своите съграждани, които често танцували и се забавлявали под звуците на Духовия оркестър на града. Негови са заслугите и за развитието на симфоничен оркестър, хорови състави, за полагане основите на операта в града.
До нас са достигнали малко от творбите му, създадени в духа на светската музика, модерна по онова време. Преди няколко месеца част от възстановените партитури бяха изпълнени в Бургас. Документалните записи, които можете да чуете в звуковите файлове, са от този концерт. Предостави ги Румяна Емануилиду – известен журналист, автор на биографични книги, изследовател и голям почитател на творчеството на Шагунов. От години г-жа Емануилиду издирва, събира и систематизира архивни материали, свързани с живота на капелмайстора, както и на неговите съвременници.
Открих изключително богата личност, с каквито е било „населено” онова време – разказва тя. Покрай изследването на творческото дело на Георги Шагунов, се запознах с биографиите на много други видни жители на Бургас, научих много за живота в нашия град. Музиката е била неотменима част от ежедневието, от семейното възпитание. Самият Шагунов е започнал да композира на 16-годишна възраст. За половин век творческа дейност е оставил близо две хиляди произведения. Направил е много за музикалната култура на България.
В продължение на няколко години успях да издиря непознати произведения, писани от Шагунов – вероятно само малка част от огромното му творчество. Неговите съвременници го наричали „бащата на музиката” в Бургас. Благодарение на активната му дейност в града ни са създадени първите музикални дружества, музикалното училище, работил е за повишаване на музикалната култура и образование на своите оркестранти, на младежите, на обикновените любители на изкуството. Това, което много ме впечатли, е неговата изключителна способност да създава музика. Носил е със себе си нотни листове. Случвало се те да свършат и тогава изваждал бележник със собственоръчно начертани петолиния. По негова инициатива се създава ученически духов оркестър. С музиканти от военния оркестър и представители на Музикалното дружество, основава салонен оркестър, който бързо става популярен и има много изяви. За репертоара му Шагунов неуморно пише пиеси в духа на т.нар. „градска музика” – валсове, танга, фокстроти. Балове, вечеринки и какви ли не тържества се организирали не само за забавление. Шагунов често дирижирал благотворителни концерти и пишел специални произведения, които се разигравали на търг. С парите от откупуването на тези партитури той успявал да събира пари за нови инструменти за оркестрантите, както и за организиране на музикално-образователни курсове. Той също се занимавал с педагогическа дейност. Капелмайсторът е първият преподавател по медни духови инструменти в Музикалното училище в Бургас.
Всички валсове, които са излезли изпод ръката на маестрото, носят женски имена – „Малката Анка” (посветен на дъщеря му), „Дочка”, „Виолетка”, „Марийка валс”. Шагунов забавлявал своите съграждани и с веселата си поезия, която в повечето случаи обличал с подходяща музика. „Ний сме весели бродяги… дните ни са чисти, леки – както и джобовете ни” – това е цитат от негова песен. Писал е „Ода на ловеца” – той самият бил ловец. А марша „Български колоездач” посвещава на този спорт, нов за онова време. Самият Шагунов е един от първите колоездачи в града, той е и сред основателите на Съюзното колоездачно дружество от началото на ХХ век.
Заедно с композитора Кирил Дончев около две години се занимавахме с архивни материали, свързани с творчеството на нашия известен съгражданин – продължава Румяна Емануилиду. Възстановени бяха партитури, щимове. От произведенията, които открихме, подбрахме 14 образци на „градска музика”. Духовият оркестър на Бургас изпълни творбите на 1 ноември 2012 г. на концерт, посветен на Деня на будителите и на делото на Шагунов. Гост-диригент беше маестро Кирил Дончев, за когото това беше символично завръщане в родния град. Преди 50 години, като диригент на Духовия оркестър, именно той възстановява концертите на открито в Морската градина – традиция, чието начало поставя Шагунов. Любопитно е, че г-н Дончев има далечни спомени от именития си предшественик – разказвал ми е, че като дете често го е виждал. Същата програма отново ще бъде представена пред публиката в Бургас в края на май. През май е и Фестивалът на духовите оркестри, който ще се проведе под патронажа на г-н Константин Гребенаров - областен управител на Бургас. Той е посветен на 100-годишнината от Балканските войни, както и на 140 години от рождението на капелмайстора на 24 пехотен полк, полк. Георги Шагунов. Не бива да забравяме, че той е оставил прекрасни маршове. Известни са няколко от тях – „Един завет”, „Покойници”. Те са част от репертоара на всички духови състави у нас, част са от музикалната съкровищница на България.
Както разказа още г-жа Емануилиду, много от прекрасните маршове, които маестро Шагунов ни е завещал, все още стоят неразчетени в папките на Държавен архив - Бургас. Макар уважаван и ценèн от обществеността в града, по време на социалистическия режим той е бил умишлено забравен – заради текстовете на негови маршови песни, в които се споменава царя на България. По същата причина в неизвестност остава великолепният му химн „Независимост”.
Снимките са предоставени от Румяна Емануилиду.
Софийската филхармония под палката на своя диригент Найден Тодоров ще свири тази вечер в амстердамската Concertgebouw – смятана за една от най-авторитетните концертни зали в света, съобщи посолството ни в Хага. Солисти на оркестъра ще бъдат..
Детския т хор на БНР е сред финалистите на престижния международен конкурс за непрофесионални хорове "Н ека пеят народите " под егидата на Европейския съюз за радио и телевизия . В последния етап от творческата хорова надпревара ще..
На 5 октомври в камерна зала "България" в София Славин Пеев ще отбележи две десетилетия на сцената със знаменити арии от оперната класика. Заедно с него пред публиката ще излезе пианистката и композитор Благовеста Константинова. В концерта ще..
Kottarashky е един от най-интересните автори на музика, които се появиха на българската сцена в първото десетилетие от новия век. Зад този псевдоним..
“Борис Христов – Посланик на българската песен” – така е озаглавен концертът на оперният певец Пламен Бейков и на пианистката Божена Петрова, който ще се..