Ако решим да започнем разказа за Петър Ступел с някоя от най-популярните мелодии, създадени от него, ще срещнем сериозна трудност. Защото те са много. Поне няколко поколения българчета са започвали деня си със „Зайченцето бяло" и заспивали с телевизионния „Сънчо”. А след това са раснали с песничките от „Таралежите се раждат без бодли", с мелодията на хармониката от филма „Точка първа от дневния ред", с мюзикълите „Старинната монета" (първи по рода си в киното ни) и с „Баща ми бояджията". Както и с незабравимата тема от сериала „На всеки километър" (пак първи по рода си) и с топлия глас на Георги Минчев, пеещ „Снегът на спомена". Изреждането може да продължи още дълго, защото Ступел беше човек, който имаше усет да пише естествено и трогващо. Помагаше му божията дарба, доброто образование, както и чисто човешката незлобливост и толерантност. През месец април 2013 г. се навършват 90 години от рождението му. Това е повод да си припомним пътя му и някои от прекрасните мелодии, които ни завеща.
Петър Ступел се родил в музикантско семейство. Около него непрекъснато се свирело и пеело. От съвсем малък се влюбил в операта, ходел всяка седмица да гледа и слуша. Започнал и да свири на пиано, това се превърнало в нещо изключително важно за него. Сигурно и заради добрите учители, с които работил – Мара Балсамова и Андрей Стоянов. За този важен период Ступел казва: В обучението ми имаше нещо, което ми се струва, че липсва днес в атмосферата между музикантите – създаваше се любов към музиката въобще. В Музикалната академия това специално отношение продължава да се развива и задълбочава, за което си има и причина. Той попада в силен, изключителен випуск от млади талантливи люде, отворени един към друг, готови заедно да вървят и израстват. Нищо, че са били различни като характери и естетически виждания. Ето как си спомня за тях Ступел: Основното за нас бе обичта към музиката; способен ли си да я правиш или не. Никой не се сърдеше, всеки знаеше мястото си.
Ако изредим имената на тези млади хора, ще стане ясно защо отрано са показвали такава зрялост и толерантност. Просто са били много надарени, с чувство за достойнство, без грам завист, без комплексите, които обикновено спъват посредствените. Сред най-близките на Петър Ступел са Александър Райчев, Константин Илиев, Боян Лечев, Добрин Петков, Лиляна Барева. И учителите им са били все видни личности. Достатъчно е да се спомене Панчо Владигеров – неговите важни съвети решително повлияли развитието на бъдещия композитор. Именно той го отказал да пише партитури, без да се е изучил.
Годините са тежки, следвоенни. Въпреки това младите музиканти, сред които е и Петър Ступел, се захващат с всякаква работа. Разказва как са помагали на Любомир Пипков (тогава директор на операта): преписвали ноти, най-вече революционните му песни и ги размножавали. А Ступел участвал и в т. нар. „Стършелови спектакли", с весели песни и стихове – там свирел на акордеон. Помагало му това, че още от училище изпълнявал по забави различни танци по слух. Но особено важна за него в тези първи години на музикалните му професионални занимания се оказва работата в Националното радио. Петър Ступел с удоволствие разказваше как е станало това.
Така се случи, че с Александър Райчев през 1947 г., още студенти, срещнахме Арсени Лечев (Тогава той беше директор в радиото.) Казва ни: „Сега в детската редакция се правят реформи, организират се нови звена. На Леда Милева й е възложено да я оглави и тя търси музикант. Аз й споменах, че в академията има двама младежи – единият свири, другият пише". Та отидохме при нея, представихме се. „Вярно – каза тя, – имам нужда. Но търся един човек." Ние бяхме категорични: можем само двамата. Така работехме няколко години, с една заплата – деляхме си я. Така се ражда една от най-известните песни на Петър Ступел. Тя е написана за броени минути, а е жива вече десетилетия.
„Зайченцето бяло” е един невероятен пример – казва Ступел. – Мислил съм, че пиша песен, която въобще няма да остане. В това бях абсолютно сигурен. Но за мен и досега остава неизвестен начинът, по който една песен може да добие такава популярност. Ступел обаче прави много важно допълнение:
Тук има нещо друго: текстът! Специално в областта, в която съм работил най-много – песента, – текстът води. А Ступел имаше безупречен вкус по отношение на поезията. Не правеше компромиси, избираше смислени и красиви текстове. Така беше не само в детските песни, а във всички други жанрове – в кино, театър, естрада... Върху стихове на Джани Родари, прелестно преведени от Валери Петров, Петър Ступел създаде и един прекрасен цикъл от песни – „Продавач на надежда”. Музика, която много точно очертава характера, духа, настроението, присъщи за композитора. Мекота, топлина, подкупваща простота и искреност – това ни даряваше Петър Ступел със своите произведения. Затова и толкова много от тях се запомниха.
И още един щрих към портрета на Петър Ступел. Той споделя:
Много хора казват: някога пишеше естрадни песни, станаха шлагери, сега защо не пишеш? С това, което ще кажа, мога да вляза в известно противоречие, но то е само привидно. Аз съм автор, който работи в областта на масовите жанрове – музика, която се изпълнява за много хора. Но когато в една музика се усети елемент на индустриализация – тя престава да ме привлича.
Днес, спомняйки си за Петър Ступел, е редно поне в най-едри щрихи да очертаем пътя му, който той измина спокойно, в съгласие със себе си. Измина го без пози и претенции, не беше славолюбив. Опитваше се винаги и за всичко да запазва справедлива оценка – за другите и най-вече за себе си. Работил е цели 15 г. в Ансамбъла на Народната армия. Преценил, че там ще му е най-спокойно и ще има добра възможност за работа. Така се и оказало. После зае директорско място в Националната телевизия. Направи много добри дела за каузата на „голямата” музика. А от 1980 г. до края на живота си (1997) беше Директор на фестивала „Софийски музикални седмици”. Много обичаше тази своя работа, приветстваше ни в залите като свои лични гости, винаги елегантен. Вълнуваше се как ще се посрещне един или друг концерт. Ето и какво казваше за тази си работа: Аз и преди съм имал възможността да бъда на големи музикални събития. Но сега е друго. Не запазваш впечатленията само за себе си, а влагаш усилия да направиш така, че хубавото да го покажеш и на другите.
Такъв беше Петър Ступел – почтен и щедър. И времето му се отблагодарява с това, че продължава да пази спомена за многото му красиви песни и мелодии, създадени за малки и големи, създадени с талант и любов.
Необикновено пътешествие между музикални жанрове и географски локации ни очаква тази вечер, 14 ноември . В Зала 11 на НДК (Кино Люмиер)в София от 19 ч. мекият тон на българския народен инструмент кавал ще срещне класическия звук на Камерен..
Властелините на доброто настроение DEEP ZONE Project подготвят своето топ събитие на годината – за първи път организират DEEP ZONE All Stars, в което събират всички техни вокали и колаборации през годините. А те не са никак малко за последния четвърт..
Есенното издание на SoFest ще привлече почитатели на различни изкуства в София с интересни събития и участници от различни страни. От 14 до 17 ноември в Sofia Live Club ги очакват две театрални постановки и разнообразни концерти. SoFest Autumn2024..
25 ноември е обявен за Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените по инициатива на ООН още през 1999 г. Идеята е правителства,..