Музеят е създаден, за да се разкрие пред посетителите архитектурата, битът и стопанското минало на Габрово и Габровския край от периода на Възраждането – започва разказа си Петя Бонева. – Това е втората половина на XVIII и XIX век. Това е и времето, през което в града се развиват над 26 занаята. Техните изделия достигат до пазарите на Букурещ, Виена, Марсилия, Анадола и други близки и далечни за България места.
В Архитектурно-етнографския комплекс се намира единствената в страната ни сбирка на т. нар. народна техника на вода (водни съоръжения). Тя съдържа десет обекта и е една от богатите и добре организирани технически колекции сред европейските музеи на открито.
Това е причината водното колело да се превърне в емблема на „Етъра".
Най-важната особеност е, че всички обекти и в момента са в действие – точно така, както е било в миналото – уточнява г-жа Петя Бонева. – Всичко е представено в естествената
си среда и в оригиналните размери – истинска илюстрация на рационалните технически решения и
изобретателния ум на габровци от епохата на Възраждането. Етнографският комплекс представлява умален вариант на някогашно Габрово.
В занаятчийската чаршия могат да се видят 16 образци на балканската архитектура, които разкриват самобитния талант на възрожденските строители. И днес в „Етъра", както е било някога, занаятчиите сами произвеждат и продават изделията си. На живо може да види как се изработва всеки един предмет от глина, кожа или дърво, и то със същите инструменти, с които се е работело някога. Над двайсет са в момента действащите и изключително атрактивни за посетителите занаяти – казва Петя Бонева.
През песните и танците от българския фолклор тук оживява богатото духовно наследство на нашия край. По време на големи празници от календара ни като Лазаровден, Гергьовден, Еньовден се правят възстановки на обичаите, свързани с тях. В последната събота и неделя от месец август се представя етнографското многообразие на българските земи чрез възстановки на сватбени обичаи. „Етъра" има дългогодишна традиция и в работата с деца – допълва г-жа Бонева. – Малките любители на историята и етнографията участват във възстановки на всички традиционни празници. Всяка година се провеждат и детски конкурси за изработване на сурвакници, мартеници и плашила.
В „Етъра" могат да се чуят и изпълнения на фолклорни състави, които разкриват музикалното богатство на българския народен талант. Всяка събота и неделя през летния сезон се правят демонстрации на различни стари домашни занаяти. На открито или пък в някоя от къщите на занаятчийската чаршия може да се види как се боядисват тъкани с растителни багрила или как се плетат изделия от царевична шума. Кулминацията в културния календар на „Етъра" е Международният панаир на народните занаяти. Той се провежда всяка година в началото на септември. Тогава в комплекса се събират майстори и посетители от цялата страна и от чужбина. По този начин се запазват културните традиции и се поддържа жив интересът към българските народни занаяти – казва ни с покана да посетим „Етъра" Петя Бонева.
Снимките са предоставени от екипа на Архитектурно-етнографски комплекс „Етър”
Необичаен каменен пейзаж се разстила в северозападния кът на България. Това са Белоградчишките скали, всяващи респект и благоговение с издигащите се към небето каменни грамади. Районът е надупчен със зейнали към царството на Хадес пропасти, каньони и..
„Вечна слава на героите!“ Всеки българин прочита с трепет тези думи, гравирани върху каменна плоча от ново време, поставена тук от наши съвременници. Крепостта „Траянови врата“ се намира на около 60 км южно от София, близо до магистрала „Тракия“ в..
Античната вила „Армира” е най-богатият частен дворец от римско време, разкрит в днешните български земи. Построен е през втората половина на I век. Била е собственост на виден тракийски аристократ и център на неговото поземлено владение. В наши дни тя..
Разкъсана облачност
Ясно