Стара планина е пълна с изненади. Запилееш ли се по тесните й пътеки, следвайки фантазията и стремежа си да избягаш от градския хаос, ще се озовеш на най-невероятни места. Такъв е случаят с околностите на град Елена, който пък сам по себе си е истинско бижу на възрожденската ни архитектура. В тази си част суровите скатове на планината отстъпват място на хълмисти, застлани с букови и дъбови гори местности, а те кътат неподозирани туристически съкровища.

Град Елена посреща гостите си с красивите си църкви и запазения си възрожденски дух

Мнозина откриват своя земен рай именно тук, сред дебрите на Балкана на един хвърлей разстояние от Елена. Градът е задължителна спирка за ценителите на онази пропита с носталгия атмосфера, присъщи само на старопланинските ни възрожденски селища. Още в началото на XIX век, много преди да бъде официално обявен за град, Елена вече е имал градски облик с типичните калдъръмени улици, масивни, модерно обзаведени къщи с разчупени форми, и авангардни за епохата придобивки като сложна водопроводна система и… улично осветление с петролни фенери. Днес вкусът на отминалите времена, когато Елена е бил проспериращ занаятчийски център, още може да се усети по уличките на града. Сред забележителностите, които си струва да откриеш за себе си, са великолепните стенописи на най-старата църква на Елена – „Св. Никола” от края на 15 век, както и разположената в съседство църква „Успение Богородично” от 1837 – най-големият християнски храм в Северна България до Освобождението от османско иго. Сред туристическите символи на града е и т.нар. Даскалоливница /т.е. място за леене на даскали/ – първият български институт за подготовка на учители, превърнат в наши дни в атрактивен музей. Градът си има туристически информационен център, както и няколко много добри семейни хотела, изградени в типичен стар възрожденски стил.

Даскалоливницата, или мястото където са се „леели даскалите”, е сред туристическите забележителности на града

След като се потопиш в миналото и настоящето на Елена е време да опознаеш и потайностите на Еленския Балкан. А той крие цяла поредица от на пръв поглед невзрачни селца със странни названия – Вълковци, Яковци, Мийковци, Блъсковци и прочие. Оказва се, че това са все имена на стари болярски родове. Кратка историческа справка ни отвежда в XIV век. След падането на България под османско иго от близкия старопрестолен град Велико Търново започват да прииждат прогонени от нашественика боляри, в търсене на убежище сред непристъпните планински чукари. Бежанците пристигат със семействата и покъщнината си и основават тукашните селища, които наричат на техните фамилни имена. Затова днешните им жители не пропускат да се похвалят, че във вените им тече синя кръв. Освен това хората тук са доста предприемчиви и още преди години с готовност се заеха да развиват селски туризъм по всички европейски стандарти.

Повечето къщи за гости разполагат и с чудесни басейни в двора

В много от тези стари села и махали ще откриеш чудесни къщи за гости. Те обаче трудно могат да бъдат разпознати като такива, защото отстрани не се отличават с нищо от останалите старопланински къщурки. Пристъпиш ли прага им обаче ще ахнеш от почуда. Удобствата, а в някои случаи и луксът, които предлагат нямат нищо общо със скромния им външен вид. Да не говорим, че и в най-затънтеното място ще разполагаш с безплатен интернет, кабелна телевизия, мобилна връзка и пр. Задължителен „атрибут” напоследък е и басейнът в двора край масите под асмата. Както и добрата кухня, в която мръвката е на почит.

Туристическият информационен център на гр. Елена организира възстановки на стари местни обичаи

Не пропускай да си поръчаш специалитета на заведението - еленски бут. Уточнявам, че не става дума за месо от елен, а за крехко свинско. Важен е климатът, защото не му се добавят никакви консерванти освен сол, месото изсъхва по естествен път – обяснява Кристина Василева от Туристическия информационен център на град Елена. След като човек обилно се подкрепи с тукашните гозби е добре да се поразходи из околностите. Красиво изписаният отвън и отвътре Къпиновски манастир, построен през XIII век е една от местните забележителности. Светата обител разполага и с много добра хотелска част, в която отсядат хора, търсещи уединение и спокойствие. Язовир Йовковци пък е рай за любителите на риболова и на водните спортове. А иначе възможности за пешеходни преходи из Балкана – колко щеш! Няколко екопътеки с различна дължина и степен на трудност отвеждат до красиви водопади, дълбоки пропасти и недокоснати от човешка ръка местенца.

Отвън семейните хотели не се отличават с нищо от останалите старопланински къщи

Има изградени кътове с пейки, масички, барбекюта, където туристите си носят хранителните продукти, произведени в Еленския Балкан – меса, еленски бут, кашкавал, сирене – нарежда Кристина Василева. – Водим туристите да си наберат гъби, билки. Те на място си приготвят храната и това много им допада. В района има и въжени тролеи над скални участъци и рекички – истинско предизвикателство за малки и големи. Разполагаме и с две бази за конна езда. Организираме училище по грънчарство за любители.

Очаровани от чистотата и красотата на този край, все повече софиянци се сдобиват със стари къщи, за да ги превърнат в свои вили. В района са се заселили и чужденци, които се чувстват чудесно сред тишината и уюта на Балкана. Нищо чудно, че имотите в околностите на град Елена отдавна са изкупени, а местните хора развиват успешен туристически бизнес.