Навършват се 110 години от началото на Илинденско-Преображенското въстание – връх в националноосвободителното движение на българите в Македония и Одринско. След Освобождението на България от петвековно османско владичество, по силата на Берлинския договор на Великите сили от 1878 г., тези две области остават в пределите на Османската империя. Това предизвиква остра реакция от страна на българския народ, който не желае да се примири с решението на Берлинския конгрес и започва веднага борба срещу него. Тя придобива организиран характер след създаването на ВМОРО през 1893 г. в Солун. Скоро след това в Македония и Одринско е изградена гъста мрежа от революционни комитети. Няколко години по-късно е поставено началото и на четническото движение, което изиграва важна роля за масовизирането на организацията и подготовката на бунта.

През януари 1903 г. на Солунския конгрес на ВМОРО е взето решение за въстание. То избухва на църковния празник Свети Илия – 2 август, откъдето идва и името му. Масово то пламва в Битолския революционен окръг в Македония. Кулминационна точка на бунта е превземането на гр. Крушево и прокламирането на Крушевската република. На Преображение Господне – 19 август, въстанието избухва и в Одринско. Бунтовниците успяват да освободят много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Царево и Ахтопол. Връхна точка там то достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. В Родопския край на Одринския революционен окръг въстаническите чети активизират своите действия и успяват да спрат за известно време значителни неприятелски сили. В освободените селища е установена революционно-демократична власт по примера на Крушевската република. Сблъсъци между въстаниците и турските войски или атентати, в резултат на които са разрушени важни стратегически пунктове, има и в други революционни окръзи.

Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 350 000 редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Изправен пред заплахата от разгром, главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство. То обаче, предупредено от Великите сили за лошите последствия, които може да очаква България при евентуална намеса, не се отзовава на отправения призив. Разчитайки на собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник, но не успява да удържи неговия напор. Равносметката е следната: в Македония и Одринско се водят 239 сражения, в които участват около 26 400 въстаници срещу многократно превъзхождащ ги противник. Опожарени са 201 села, напълно разрушени са над 12 400 къщи, убити са 4 700 души, оставени без подслон – над 70 800 души. 30 000 са принудени да напуснат родните си огнища и да търсят спасение в България. Въпреки своя неуспех, Илинденско-Преображенското въстание има огромно значение. То показва на европейската общественост, че поробеното население в Македония и Одринско не иска повече да търпи османското иго и че ще продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си независимост.