„Класик на българската музика”... малко са имената в нашата културна история, съпътствани от подобно определение. Не всекиму се дава да положи основите на трайни тенденции, да очертае посоки, да запали творческия пламък в следващите поколения. Акад. Марин Големинов несъмнено е сред личностите, изпълващи със смисъл тези думи.
Той познаваше добре нашия фолклор. Вплиташе българските мелодии и метроритъм, но го правеше деликатно, органично, без „празнодумие” и показност.
„Зете, мили зете, Ленка да ми гледаш, Ленка да ми храниш...” – върху материал от този фолклорен образец е създадена една от най-красивите миниатюри в българската литература – Танц из Пет скици за струнен квартет, с вариант за струнен оркестър. Проф. Големинов обичаше веселата песен. Както и много други народни мелодии. Казваше, че ги помни още от детството си. Роден в Кюстендил, в семейството на уважаван юрист, бъдещият композитор се занимава с музика под ръководството на баща си. Участва и в домашните концерти. По-късно ще стане част от оркестъра на Операта в София, където е виолист през цялото си следване в Академията. Ще свири и втора цигулка в прочутия квартет „Аврамов”. В България негови учители са Тодор Торчанов – по цигулка, Добри Христов и Никола Атанасов – по теория на музиката. В началото на 30-те години на ХХ век следва в Scola Сantorum в Париж. Учи композиция при проф. Венсан Д`Енди, Пол льо Флем и Алберт Бертлен. Посещава и лекциите на Пол Дюка в Eсole Normale de musique, курсове по музикална теория, естетика и литература в Сорбоната. Във френската столица пише струнен квартет – първия от поредица забележителни творби за подобни формации.
След завръщането си в родината Марин Големинов става учител по музика в Първа, а по-късно и във Втора мъжка гимназия. От 1934 г. е член на дружество „Съвременна музика”. В края на същото десетилетие специализира в Германия. Там започва и работа върху „Нестинарка” – първото музикално-сценично произведение в творчеството му. Днес бихме нарекли тази творба „култова” – заради огромния интерес на премиерата през 1942 г. И заради неостаряващите й превъплъщения, на които се наслаждаваме и досега.
Вдъхновена от разказ на Константин Петканов, „Нестинарка” провокира интереса на младия творец към тайнствения огнен ритуал и го отвежда в Странджанската област – село Българи. Вълнението си авторът описва във великолепно есе. Повечето от своите статии, посветени на българския музикален стил, на естетически и професионални търсения и убеждения, Марин Големинов събира в няколко книги. Нека отбележим, че ненавършил 30 г. той вече е автор на монографичното изследване „Към изворите на българското звукотворчество”. Ще цитираме и няколко реда от книгата „Зад кулисите на творческия процес”:
„Какво правя ли?” – пише композиторът. „Копая надълбоко в земята, за да чуя тон от мой далечен прадядо. Пък макар и само стон... Събирам градивен материал – искам да издигна паметник на моите предшественици, които напластиха в душата ми красота и посяха в нея зърното на изкуството. Това зърно аз отглеждам с любов. Искам то да даде обилен плод и да бъде от някаква полза за другите. Напоследък все повече у мен се затвърждава убеждението, че пиша за хората. А те заслужават и внимание, и топлота, и искреност.”
Ето и откъс от интервю с големия композитор, съхранено в „Златният фонд” на БНР. Датата е 15 май, 1975 – годината, в която научава, че е удостоен с престижната награда „Готфрид фон Хердер” на Виенския университет.
„Искам да вярвам, че житейската ми зрялост е намерила отражение в художественото ми творчество. Отдавна съм се научил да не робувам на средствата, а да ги използвам разумно и плодотворно. Защото смисълът на изкуството е морално-етичен и засяга дълбоката същност на нашето битие. Опитвам се да си служа с всички изразни средства, създадени в досегашното развитие на музиката, учил съм се от композиторите от всички епохи, включително и от моите съвременници – наши и чужди. Някои от изразните средства на авангарда ще навлязат в главното русло на съвременната музика. Във втората и третата си симфония, в Микроквартета и др. съм използвал и битоналност, и сонорност, и алеаторика ... В творческия си път съм се старал да бъда винаги в досег с животрептущите проблеми на съвремието, да откликвам спонтанно на важните събития.”
Марин Големинов си отиде през 2000 г. – на 91-годишна възраст. Надарен със завидно творческо дълголетие, композиторът остави голямо музикално наследство. Първите му опити върху белия лист са между 1924-26 г. Последният опус е написан през 1996 г. Между тях създава четири опери, две танцови драми, четири симфонии, инструментални концерти, вокални, хорово-оркестрови, солови и камерни произведения. Поколения професионални музиканти у нас и до днес си спомнят Марин Големинов като един от най-обичаните професори по композиция, дирижиране, инструментознание, оркестрация в Националната музикална академия. За определен период той е и ректор на най-престижното висше музикално училище у нас. Списъкът на учениците му е изпъстрен с имена на известни личности, доказани професионалисти, ярки индивидуалности. Сред тях са Константин Илиев, Димитър Тъпков, Пламен Джуров, Юлия Ценова и много, много други.
Необикновено пътешествие между музикални жанрове и географски локации ни очаква тази вечер, 14 ноември . В Зала 11 на НДК (Кино Люмиер)в София от 19 ч. мекият тон на българския народен инструмент кавал ще срещне класическия звук на Камерен..
Властелините на доброто настроение DEEP ZONE Project подготвят своето топ събитие на годината – за първи път организират DEEP ZONE All Stars, в което събират всички техни вокали и колаборации през годините. А те не са никак малко за последния четвърт..
Есенното издание на SoFest ще привлече почитатели на различни изкуства в София с интересни събития и участници от различни страни. От 14 до 17 ноември в Sofia Live Club ги очакват две театрални постановки и разнообразни концерти. SoFest Autumn2024..
25 ноември е обявен за Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените по инициатива на ООН още през 1999 г. Идеята е правителства,..