Народни легенди за Св. Иван Рилски

„Израсло е дърво високо”, изп. Даниел Спасов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Православно езичество или битово православие наричаме една наистина уникална част от традиционното ни наследство. Без всякакво противоречие в нея битуват християнски и фолклорни обичаи, библейски сюжети се разгръщат на българска земя, народни песни зазвучават като вариант на църковни песнопения. Респектиращ дял от словесното ни творчество е посветен на Свети преподобни Йоан Рилски. Един от най-обичаните светци у нас е герой в много народни легенди, предания и песни.

Във фолклорната традиция с името Свети Иван по-често присъства Йоан Кръстител. Обичаите, свързани с него, са много – Ивановден (на 7 януари), Иван Бильобер или Еньовден (на 24 юни) и др. Нека припомним, че култовете към християнските светци проникват и се разпространяват по нашите земи още преди приемането на християнската религия през III-IV в. Вероятно още тогава голяма част от образите на светците придобиват някои черти на „заварените” езически божества. В това отношение масивът от предания за Иван Рилски се отличава с относителна близост до съществуващите жития и агиографски творби. Според църковните източници той е роден през 876 г. в село Скрино, близо до град Кюстендил. Умира на 18 август 946 г. Наричан още приживе „ангел господен” и „небесен жител”, Св. Иван Рилски е небесният покровител на България. Към името му неизменно се добавя и Чудотворец – заради чудесата, извършвани от него преди и след като напуска земния свят. До нас са достигнали шестнадесет жития. Най-старото е от XII в. – т.нар. „Народно (безименно) житие”. Изследователите предполагат, че е съществувало и по-старо, съставено скоро след смъртта на Свети Иван. Литературните източници на „Народното житие” не са известни, но със сигурност то е обединило битуващите по онова време предания за Рилския монах.

Една от най-разпространените легенди рисува образа на Св. Иван Рилски като безсребреник и чудодеец от ранга на самия Христос. Това е преданието за цар Петър и желанието му да види отшелника. Намираме го и в „Народното житие”. Владетелят от години слушал разкази за чудесата на пустинника отец Иван. Отивайки в Средец (днешна София), решил да продължи към планината Рила и да го намери. Царските пратеници дълго търсили монаха. Открили го пред една пещера, казали му за какво са дошли. Той ги изслушал, а сетне им предложил да ги нагости. Имал съвсем малко твърд черен хляб и хората си помислили, че ще си останат гладни. Подобно на Христос, който нахранил множеството с две риби и пет хляба, светецът направил така, че хлябът не само стигнал за всички, но се оказал и невероятно вкусен. Един от пратениците бил болен, но веднага оздравял. Върнали се всички при господаря си с грейнали лица, разказвали един през друг какво са чули и видели. Царят тръгнал сам да съзре почитаемия лик на стареца, но мястото било труднодостъпно и не успял. Отново изпратил вестоносци, а Иван Рилски заръчал царят да отиде на върха и там да запали огън. „Всичко е от Бога възможно, а не от хората… Така ни е отредено да се видим” – се казвало още в посланието. Монахът също запалил огън и огромен стълб се издигнал към небето. Гледайки дима на отсрещната страна, двамата прославили Бога и се поклонили един на друг. Царят изпратил чаша пълна със злато. Свети Иван Рилски приел само чашата, а златото върнал. В най-разпространения фолклорен вариант на тази история, владетелят изпратил голям товар с плодове, храна и много злато. Пустинникът приел плодовете, а златото върнал с думите: „Кажете на царя, че приемам плодовете, защото са храна за тялото, но връщам златото, защото е отрова за душата!”.

Мелодията на народната песен „Израсло е дърво високо”, която изпълнява Даниел Спасов, силно напомня църковнославянската богослужебна музика. Текстът разказва за високо дърво със сребърни клони, а по него – златни пчелици. Дървото е сам Свети Иван, сребърните листи са светите икони, а златните пчелици – „божиите християни”. Ролята на обединител и покровител на българите е една от чертите на фолклорния му образ. Както и способността да побеждава стихии и болести.

Една народна приказка пресъздава образа на детето Иван. Някога момчето пасяло говедата на местния чорбаджия. Случило се така, че една от кравите преминала реката и се отелила на отсрещния бряг. Пастирчето не знаело как да постъпи и отишло при собственика на стадото. Той бил немилостив и груб човек. Заповядал на малкия си ратай да върне животните в стадото, а той самият се скрил, за да види как ще се справи. Струма била придошла като море, нямало как да се премине. Тогава Иван се помолил на Бога, метнал дрехата си върху вълните и като с кораб преплавал отсреща. По същия начин превозил новороденото, а майката ги последвала сама. Като видял това, богаташът се изплашил и казал на момчето, че вече не му е потребно.

В зависимост от фолклорната област, светецът бива назоваван различно – освен Иван се срещат още Йован, Ован, Алия. Последното име загатва, че му се приписват свърхестествените способности на библейския пророк Св. Илия, според учените. На границата между реалност и мистика са неизброимите легенди за случаите на изцеление. Някои от тях са създадени през ХХ век, когато са и описани от Архимандрит Климент Рилец в книгата му „Чудесата на Свети Ивана Рилски и чудотворната икона на Света Богородица „Осеновица” в Рилския манастир”. Изданието излиза през 1946 г. по повод 1000-годишнината от блажената кончина на светеца. Разказани са легенди и предания. Но ние избираме едно свидетелство от големия български етнограф Христо Вакарелски. В статия, цитирана от Архимандрит Климент, ученият предава своята лична история. В ранната си възраст боледувал често и нищо не помагало. Някой дал съвет на родителите му да го заведат при Свети Ивана – т.е. в Рилския манастир. Взели те детето си, изнемощяло до крайност, натоварили се на талига и тръгнали към светата обител. Било срещу Малка Богородица. Замръкнали близо до манастира и спрели да пренощуват. Чудели се как ще отидат на сутринта с дете, което не може да направи и крачка от изтощение. „Баба ми, незнаейки какво да прави от мъка, отсякла лескова тояжка, върнала се до огъня и ми я показала. Аз съм я взел, подпрял съм се на нея и съм проходил” – пише проф. Вакарелски. Майка му веднага направила дълбок поклон в посока на манастира: „Миличък Свети Иване, ти ми подари детето! Миличък Свети Иване, твое е детето!”. Сторили оброк да го пратят с дарове като оздравее. Обещанието било изпълнено. „Такива оброци има с хиляди у нашия народ, защото вярата у българина в чудотворната мощ на Рилския свят чудотворец е голяма” – обобщава проф. Вакарелски.

Споделете

Народни легенди за Св. Иван Рилски

Още от категорията

Църковен календар - 11 февруари 2025 г.

Църковен календар - 10 февруари 2025 г.

Храмът "Свети Харалампий" в Шабла пази жива вярата на поколенията

Църковен календар - 26 февруари 2025 г.

Църковен календар - 25 февруари 2025 г.

Протодякон Любомир Братоев: Първите богослужения на български език в Берлин бяха в салона на посолството ни

Българско Национално Радио