Цар Иван Асен ІІ обединява българските земи

Портрет на цар Иван Асен II от Георги Данчов

През 1218 г. на българския престол се възкачва Иван Асен ІІ. Той е син на цар Асен – един от братята-родоначалници на Асеневата династия, оглавили успешно въстание срещу близо двувековното византийско владичество по българските земи.

„Иван Асен ІІ не само днес, но и през българското средновековие, е смятан за най-великия български владетел. Това може да се прочете в Бориловия синодик, и то в редакцията на Свети патриарх Евтимий – казва в интервю за Радио България историкът проф. Пламен Павлов. – Още преди векове Иван Асен ІІ е възприеман като успешен политик и мъдър владетел. В наше време тази оценка не се променя, тъй като става дума за монарх, който от една страна защитава националните интереси на тогавашна България, от друга – държи страната в курса на тогавашната европейска политика. Ще припомня, че още бракът му с унгарската принцеса Ана-Мария Арпад го прави роднина с всички големи кралски дворове в тогавашна Европа.”

Какви са стратегическите цели на Иван Асен ІІ и как ги осъществява?

„Иван-Асен идва на власт в сложна обстановка – пояснява проф.Павлов. – При неговия предшественик Борил държавата е загубила територии, донякъде и своя потенциал. Това не е вина само на Борил, както елементарно се смята, а и на самата ситуация. Той успява в известна степен да закрепи българските позиции в Тракия, чрез дипломатически и други маневри да възстанови българската власт и в Македония. Но като цяло България е загубила този престиж, който е имала при първите трима Асеневци. Намирала се е в деликатна ситуация и Иван Асен още с идването си на престола последователно води политика за нейното превръщане във фактор номер едно на Балканите. Разбира се, за всички негови предшественици, особено за неговия баща Асен и за чичовците му Петър и Калоян, основната цел е обединението на земите, населени с българи. И Иван Асен я осъществява.”

Колоната на Иван Асен II във Велико Търново, отбелязваща съкрушаването на византийския император Теодор Комнин.

През 1230 г. епирският владетел Теодор Комнин предприема поход срещу България, въпреки сключения мирен договор с българския цар. С неголямата си войска, но с много дързост Иван Асен Втори сразява нашествениците в битката при Клокотница. Според византийските хронисти той пуснал противниковите войници да се завърнат по родните им места и така и сред тях си спечелил славата на добър управник. След победата пътят му за обединение на земите, населени с българи, е открит. Така той изпълнява завета на своите предци, и то по един мъдър начин, без да прави големи жертви, най-вече със силата на дипломацията, но когато се налага, и със силата на оръжието.

Друг важен факт от управлението му е отказът от унията с Римската църква, сключена при царстването на чичо му Калоян. Така през 1235 година страната се върнала към православието, с независим църковен глава – патриарх. При Иван-Асен ІІ започва и преодоляването на стагнацията в културата от времето на византийското владичество.

„За съжаление, нашето средновековно наследство много силно е пострадало през следващите го столетия, така че паметниците от времето на Иван-Асен ІІ не са много – посочва Пламен Павлов. – Но имаме великолепната търновска църква „Св. св. Петър и Павел”, която по някои сведения е построена с ктиторството на неговата съпруга Ана-Мария, тоест с ктиторството на самия цар. Това е средновековен паметник, който се нуждае от много повече популярност, тъй като на практика е не по-малко интересен от световноизвестната Боянска църква, паметник на ЮНЕСКО. При управлението на Иван-Асен ІІ обаче започва и създаването на комплекса от скални храмове край река Русенски Лом, близо до Иваново. (Те също са паметник на ЮНЕСКО). Това се върши с личната воля на царя и на неговия особено близък духовник патриарх Йоаким І. Началото е поставено по времето, когато Йоаким е още монах и игумен на един малък манастир. Тоест виждаме, че българският владетел покровителства именно най-качествените среди в църквата. Със самото възобновяване на патриаршията в нейния легитимен православен вид също се дава мощен тласък на културата.”

Ивановски скален манастир

Трябва да се отбележи, че Иван Асен ІІ е бил ктитор и на атонските манастири. Дори прави обиколка на Света гора, като дава своята мощна подкрепа не само на Зограф и Хилендар, в които има български монаси, но и на другите обители. А Атон тогава е смятан за интелектуален център на православната култура и изкуство и това, което е направил българският владетел, е много важно.

„Когато става въпрос за ролята на Иван Асен ІІ като културен стратег и пазител на националната памет, неизбежно изниква темата за търновския храм „Св.Четиридесет мъченици”, може би най-емблематичния в цялата ни многовековна история – отбелязва проф. Павлов. – Той го изгражда в знак на своята величава победа при Клокотница, след която са обединени всички етнически български земи и страната ни става хегемон на Балканите. Но самата идея е не само църквата да бъде символ на триумфа над противника, както и гробница на царската фамилия, но да стане своеобразен пантеон на българската история. Неслучайно в нея са пренесени колони от старите столици Плиска и Велики Преслав, от други места. И неслучайно неговият надпис, ознаменуващ победата му, е върху римска колона. По този начин той иска да подчертае, че българската държава е изключително древна. Че това е същото българско царство, което е било управлявано от Крум и от Омуртаг, чиито колони са вътре в този храм. Очевидно той има много силно чувство за историческа памет и държавност.”

Снимки: bg.wikipedia.org, архив

Споделете

Цар Иван Асен ІІ обединява българските земи

Още от категорията

Църковен календар - 15 октомври 2025 г.

Отец Генадий от Арциз: "България е коренът на моето сърце, на моята кръв"

Църковен календар - 14 октомври 2025 г.

Църковен календар – 4 ноември 2025 г.

Църковен календар - 3 ноември 2025 г.

В крак с времето Синодът пусна православно мобилно приложение за младежи

Българско Национално Радио