Веселото празнично оживление бавно отшумява, подпомогнато от падналата гъста зимна мъгла. Отрезвяващо подейства и първият социален протест – този на тютюнопроизводителите, които на 6 януари блокираха за кратко пътя край Харманли, водещ към границата с Турция.

Негодуванието им бе предизвикано от забавената кампания по изкупуване на ориенталския тютюн и ниските цени, на които тя започна. Според председателя на Националната асоциация на тютюнопроизводителите в България Цветан Филев ароматният ориенталски тютюн от сорта „Басми” в Гърция се купува на два пъти по-висока цена, отколкото в България. Той заподозря търговските фирми в негласно картелно споразумение. Не може една и съща фирма да изкупува един и същ сорт тютюн в България за 5 лева, а в Гърция за 5 евро, възмущават се протестиращите.

От своя страна търговските фирми обясниха забавената изкупна кампания с необичайно високите досега температури тази зима, които крият риск от задушаване на суровината при балиране и опаковане. Проблем със съхранението й обаче има и ако тя остане при производителите на тютюн. Последните дори заподозряха изкупвачите, че по този начин целят съзнателно понижаване на качеството, за да свалят цените. Защото реколтата бе богата, а дългата и суха есен – отлична за съхнене на низите с тютюн. Т.е. и качеството е много добро.

Протестиращите имаха две основни искания – спешен старт на изкупуването на ориенталския тютюн и цени, равни на тези от миналата година. Те поискаха още регламентиране на отношенията си с търговците в три направления. Кампанията по изкупуване на тютюните да започва на 1 ноември и да приключва най-късно на 31 януари, да има гарантирани минимални изкупни цени и трудът им да се заплаща в срок и според установените стандарти за качество.

Всъщност такава регламентация съществуваше до 2011 г, когато режимът за изкупуване на тютюна бе либерализиран чрез съответни промени в Закона за тютюна. Подкрепяйки протеста на тютюнопроизводителите, ДПС, чийто електорат дава основната работна ръка в бранша, обеща бързо връщане на регламентацията в отношенията производители-търговци на тютюн. Лидерът на ДПС Лютви Местан, който произхожда от семейство на тютюнопроизводители, обеща освен споменатите вече искания на протестиращите, да бъде възстановен регистърът с търговците на тютюн и възможността за търсене на арбитраж от страна на държавен оценител за качеството на тютюна, когато производителите смятат, че са ощетени от търговците.

Протестът на тютюнопроизводителите стана повод за остри политически нападки между управляващите в момента БСП и ДПС от една страна, и техните предшественици от ГЕРБ. За първите либерализацията на търговския режим в бранша, извършена от ГЕРБ, е „горчивата катранена чаша”, стояща в основата на сегашните проблеми. Точно противоположна е позицията на бившите управляващи. Експремиерът Бойко Борисов напомни, че приетите от ГЕРБ законови поправки през 2011 г. са довели до покачване на изкупните цени от 3-4 лева през 2010 г. до 7,50 лв. за килограм в края на 2012-а, като изкупната кампания тогава е приключила още в началото на декември. Опозицията видя в желанието на ДПС да върне специализирания държавен фонд „Тютюн” и лицензионния режим за търговските фирми в бранша възможност за връщане към познати корупционни практики, пълнещи касата на партията.

По данни на ДПС, с тютюнопроизводство се занимават в България над 100 хиляди семейства в планинските райони, най-вече в Родопите, голяма част от които са етнически турци. Поминъкът на тези отрудени хора е „горещ картоф” за всички български правителства. ЕС не подкрепя развитието на таза всъщност вредна за здравето на хората култура и те не получават европейски субсидии. Властите с много усилия успяват все още да получат разрешение от Брюксел да продължат с по някоя година даването на помощи от държавния бюджет. 2014 ще е особено щедра в това отношение, тъй като в бюджета са заложени 20% повече средства за тютюнопроизводителите, отколкото м.г . Те ще възлизат на 50 млн. евро.

Странно е все пак, че един толкова доходен световен бизнес като производството на цигари не може да осигури прилични доходи за хората, произвеждащи изключително трудоемката и вредна и за тяхното собствено здраве суровина. Това с най-голяма сила важи за най-ценните, ориенталските тютюни, които се берат на ръка и осигуряват аромата и вкуса на цигарите. Тютюн у нас се отглежда в планински райони, върху почви, на които нищо друго не расте, или поне нищо друго толкова доходно. Всички правени досега опити за заместване на тютюна с култивиране на билки, на маслини, на мандарини, без да говорим за по-екзотични предложения като отглеждането на камили, се оказаха неуспешни. Търсят се решения и за разнообразяване на поминъка чрез развитие на екотуризъм. Голям е потенциалът и за биоземеделие. Проблемът е, че по традиция цели семейства и дори цели села в Родопите се препитават с отглеждането на тютюн и трудно може да му се намери подобен всеобхватен заместител.