„Протест” и „оставка” са думите на 2013 година в България. Това показва национално представително проучване на агенция „Алфа рисърч". Според 40 % от българските граждани думата „протест" е определена, като описваща най-добре духа на изтичащата година. Социолозите от „Алфа рисърч” сигурно щяха да получат същия отговор и от германския посланик в България Матиас Хьопфнер, ако го бяха включили в анкетата си. Германският дипломат на два пъти през отминаващата година попадна в заглавията на българските вестници – веднъж с острото си отворено писмо заедно с вече бившия френски посланик Филип Отие, с което двамата дипломати посъветваха правителството на Пламен Орешарски да се вслуша в гласа на протестиращите. И втори път с критичен поглед върху медиите в България, която заема незавидното последно място сред страните от ЕС в класацията на „Репортери без граници” относно свободата на медиите.
„Нефункционирането на медиите отслабва демократичността на едно общество и превръща демокрацията във фасадна" – заяви германският посланик по време на медийна дискусия в София през октомври. В специално интервю за Радио България Матиас Хьопфнер поглежда назад към отминаващата бурна за нашата страна година:
„Моите думи бяха чути и с малки изключения приети положително. Единствената критика бе аргументирана с това, че се намесвам във вътрешните работи на страната” – дипломатично коментира Хьопфнер реакцията на българското външно министерство на отвореното писмо в разгара на антиправителствените протести. И продължава: „Много важно е да се отбележи, че темите демокрация и медии са европейски теми, а не предмет на вътрешните работи на страна членка на ЕС. Протестите са резултат от едно общо недоволство на голяма част от българското общество от политическите и икономически последици от все още незавършилия преход. Германските медии определено симпатизират на протестите, защото те са сигнал, че гражданското общество в България се събужда и все по-решително участва в определянето на дневния ред на страната, вместо да се крие под мантията на отчаянието.”
Отминаващата 2013-та беше изборна година както в България, така и в Германия. И ако в България сравнително скоро след изборите бе избрано правителство без да се подписва коалиционно споразумение, то Германия си даде близо два месеца време, за да изработи коалиционен договор, който е и правителствената програма на канцлера Меркел за следващите 4 години. Очевидно демократичните традиции в двете страни са доста различни.
„Смяната на правителства е нещо съвсем нормално в демократичните държави. Но в начина, по който се съставят правителствата в нашите две страни със сигурност има разлика. Воденето на коалиционни преговори преди съставянето на нов кабинет в Германия е дългогодишна традиция, каквато в България няма. Тук изборите през май не произведоха стабилно мнозинство в парламента, което от своя страна е предпоставка за конфронтация.” – смята германският посланик Матиас Хьопфнер.
От 1-ви януари 2014 отпадат всички ограничения за български граждани на трудовите пазари в редица страни от ЕС, включително и в Германия. Седем години след приемането на България в ЕС гражданите й най-накрая ще могат да споделят една от най-важните ценности на съюза – свободното движение на хора. Настроението в Германия обаче съвсем не е еуфорично. В някои градове през последните 1-2 години се оформиха цели квартали с неработещи българи и румънци предимно от ромски произход. Темата беше силно експлоатирана в предизборната кампания, германската преса от месеци рисува страховити прогнози за предстоящо източване на социалните каси от българи и румънци.
Основателни ли са тези страхове?
„Такива настроения имаше и при отварянето на трудовия пазар за източноевропейските страни от предишната вълна на разширяване на ЕС. Тези страхове се оказаха неоснователни, – припомня Хьопфнер. – Свободното движение на хора е основна ценност за ЕС и не подлежи на коментар. Да не забравяме, че в Германия живеят и работят много висококвалифицирани българи, които не са тежест за социалните каси, а напротив – плащат данъци и осигуровки. Но от друга страна не бива да си затваряме очите пред трудностите на отделни големи градове в Германия, където през последните няколко години има концентрирано преселване на хора от определени групи, които източват социалните каси. А това е престъпление, което трябва да се санкционира, за да защитим общите ни ценности, каквото е и свободното движение на хора.”
Премиерата на документалния филм "Кой е професор Чирков" ще се състои тази вечер в столичното кино "Люмиер". Режисьор е Елени-Маргарита Нейкова-Елма, която е и сценарист, заедно със Силвестър Силвестров. Оператор е Делян Георгиев, а дизайнът и..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения континент с българския военен изследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“. Този път на борда му..
От днес до 9 ноември Военният клуб в София е домакин на форума Sofia Information Integrity Forum 2024. Събитието ще събере водещи световни експерти от различни области, за да обсъдят последните технологични постижения и стратегии в борбата с..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения..
Трийсет и третата българска полярна експедиция се отправя към Антарктида, за да продължи научните си проучвания в сътрудничество с учени от различни..
Премиерата на документалния филм "Кой е професор Чирков" ще се състои тази вечер в столичното кино "Люмиер". Режисьор е Елени-Маргарита Нейкова-Елма,..