Новата година идва – за границите, благодарността и надеждите

„Сурва, весела година”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Дунавско хоро”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Пременила се Васила”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Изпълнени с надежди и очаквания, отново сме в навечерието на поредното ново начало. Каквото и да вещаят икономическите прогнози, колкото и несигурно да изглежда бъдещето за много българи, в празничната нощ всеки от нас ще отправи пожелания за себе си и за най-близките си хора към силите, в които вярва. Така е от незапомнени времена. Изправени пред неизвестното, може би много по-често от нас, прадедите ни са събирали цялата си духовна сила, за да преминат за пореден път границата към неизвестното. Повтаряли са магическите обреди, спазвайки и най-малката подробност. С надеждата да измолят благословия, да защитят себе си и рода си, дома си и цялата общност. Във всеки от нас има поне малка частица от тази родова памет. По неведоми пътища тя се събужда винаги, когато попаднем в същите тези гранични времеви зони.

Първият ден на годината народът ни нарича Сурваки. Наименованието идва от обичая сурвакане, който се извършва в нощта срещу празника. На същата дата православната църква почита паметта на Свети Василий Велики. Васильовден е другото име на фолклорния обичай, съчетал в себе си християнски и езически практики. В ритуалните песни се споменава мома Васила или Василия, която гадае бъдещето на младите момичета. А празничната трапеза, която е поменална по своя характер, се събира чак на другия ден. Поднася се с благодарност към Бога, предците и невидимите стопани на дома. Според вярванията, през цялата вечер и през нощта те идват, за да се нахранят. В митологията на българската ромска общност съществува образът на Банго Васил. Те също не раздигат трапезата в очакване защитника на циганите да дойде и да се нагости богато.

Според митологичните представи на народа ни, Коледа и Сурваки – двата най-големи празника на границата между старата и новата година, попадат в т.нар. „мръсни дни”. Това е времето на родилните мъки на Богородица, които започват на Игнажден (20 декември). Обхваща Рождество Христово (на 25 декември) до кръщаването на младенеца на Богоявление или Йордановден (6 януари). От незнание към знание, от хаос към ред, от тъмнина към светлина – тези процеси структурират и цялата обредност около празниците в преходния период. Поредицата от обичайни практики в навечерието на Сурваки почти изцяло повтаря обредността около Бъдни вечер и Коледа. Една от основните разлики е, че в навечерието на 1 януари трапезата задължително трябва да е „блажна“ – т.е. месото да е в изобилие. От прасето, заклано за Коледа, са запазени главата и краката. С малки варианти, продиктувани от местните обичаи, на масата се сервира варена свинска глава или пача. Това е единственият случай в нашата традиция, когато свинското месо намира място сред жертвените блюда и се прекадява заедно с останалите храни на обредната трапеза. Интересна подробност – според Димитър Маринов, описал обичая на границата между ХIХ и ХХ век, свинска глава прекадяват и циганите на този празник, независимо дали са християни или мохамедани.

Рано сутринта на 31 декември жените първо месели тесто за обредните хлябове. Веднага след това, без да измият ръцете си, те излизали на двора. Докосвали всяко плодовито дърво, всеки кошер, всичко, що храни и облича голямата челяд. В някои райони на страната ни това своеобразно наричане за плодородие и богата реколта се практикува и в наши дни. Обредните хлябове на трапезата са в зависимост от традицията в района. Наред с погачата, покрита с пластична украса (изображенията са предназначени да донесат здраве и берекет), приготвяли още няколко тестени изделия. Сред тях е задължителната баница с късмети. Неин вариант е млинът, който и до днес правят в някои селища. Печени на връшник тестени кори, между които се слага сирене, яйца, свинска мас – рецептата е проста. Другаде сервират зелник, приготвен по същия начин, но с пълнеж от зеле, спанак, праз или други зелени листа. Малко позабравено в съвременността е друго обредно ястие, наречено булгурник. Основната съставка са натрошени пшенични зърна, които се пържат с яйца и свинска мас. След това сместа се изсипва в разлат съд и се пече под връшник. След като е готов, булгурникът се залива с топло масло. Във всички тези тестени изделия слагали малки клончета от дрян. Домакинята запомняла как изглеждат късчетата от „желязното дърво”, с колко пъпки са и пр. Наричала всяко за различни късмети, свързани с поминъка и надеждите на семейството – здраве, женитба, успешна търговия, много агнета напролет, пълни ниви с жито и пр. Днес баницата с късмети е неотменима част от празничната българска трапеза.

Баница с късмети

Ладуването или наричането на пръстени е друг старинен ритуал, който се изпълнявал на Васильовден. Някога неомъжените момичета се събирали около котел с вода, в който поставяли пръстените си и гадаели какъв ще бъде женихът им. Превърнал се в скъпа реликва от миналото, днес той присъства главно в телевизионните възстановки около празника. Съвсем различно е битието на обичая, дал името на празника.

„Сурва, весела година, златен клас на нива, червена ябълка в градина...” В първите часове на новата година тези думи звучат навсякъде, където има българи. Според обичая, момчетата ги произнасят докато енергично сурвакат млади и стари, познати и непознати. Независимо от промените в живота и вярванията на хората, сурвачките са запазили своето място в новогодишните празненства. Едва ли има българска къща, особено с малки момчета, в която пъстро украсената сурвачка да не е сложена на видно място още от Коледа. Връщайки се към традициите, все по-често предпочитаме сами да изработим красивите дряновици – малко разноцветни вълнени конци, малко сушени плодове, наниз от пуканки и сурвачката е готова. Остава да й сложим задължителната „златна” паричка. Може да използваме дори най-обикновен станиол или обвивка от бонбон – това не променя ритуалната й сила, която ще донесе пари и всякакви материални придобивки през годината.

Пренесен от древността, този обичай има дълбока символика. Независимо от колоритните подробности, характерни за определено населено място, в цялата страна сурвакането има сходни черти и е еднозначно като типология с коледуването. Подобно на коледарите, които правят символичен кръг около селището, в нощта срещу Коледа, сурвакарите също обхождат всички домове. Нека припомним, че в старинните култури кръгът е символ на слънцето и на Бога. Затова има предпазни функции. В повечето райони на страната се изпълняват и двата обичая. През годините се е установила практиката в сурвакането да участват най-малките – момчета от 5 до 10-12-годишна възраст. Носят дрянови пръчки – сурови клонки, отсечени предния ден. Оттук името „суровачка” или „сурвачка”. Изборът на дървото, от което се приготвя сурвачката не е случаен. В народните вярвания дрянът е символ на издръжливост, здраве и дълговечност. Това носи и докосването до това дърво, а също и пожелание за щастие и благоденствие, мир и любов на всички хора по света!

Споделете

Новата година идва – за границите, благодарността и надеждите

Още от категорията

Първи фестивал на българските фолклорни състави в чужбина

"Хоро при извора" във Велинград – когато традицията извира от сърцето на Родопите

Вампирите по нашите земи не са от вчера. Кой е българският?

Фестивалът "Някога... Когато хлябът имаше душа" възкресява местни традиции в Петричко

Българско Национално Радио