България е сред доставчиците на гъши дроб за френската празнична трапеза

публикувано на 20.12.13 в 13:00

Снимка: БТА

Ние, на Балканите, за Коледа си обичаме да заколим прасе сукалче и да го загърлим със запечено до златисто кисело зеле. По други географски ширини в тези празнични дни ценят по-различни неща – къде сьомга, къде стриди и други морски дарове, къде гъши дроб, така тачен във Франция например. Страната на галите си остава монополист както в консумацията, така и в производството на този деликатес. Годишно там се произвеждат около 20 хиляди тона гъши дроб. А консумацията надхвърля значително тези мащаби. Откъде идва останалата част от гъшия дроб на френската празнична трапеза?

Гъшият дроб – нито баш френски, нито баш гъши

Французите ще се закълнат, че той си е френски. Всъщност не е. Така както и дори не е гъши, а патешки. Някога е бил изцяло гъши, а в наши дни заклейменото от природозащитниците „огушване” се прилага много повече при патиците, отколкото при гъските, защото е по-евтино, твърдят специалистите. Резултатът бил един и същ при болестното за птицата увеличение на дроба чрез „огушване”. Упорство в традицията за отглеждане и на гъски с тази цел все още проявяват Франция и Унгария.

Извън Франция с производство на гъши дроб (на френски изразът „foie gras” означава буквално „тлъст дроб”, защото това е ценното му качество) се занимават още четири държави. Веднага след родината на гъшия дроб на второ място се класира Унгария, следвана от България, Испания и Белгия. За това обаче френският гражданин научава от време на време, когато види по телевизията как разгневени френски фермери спират по родните шосета камионите с гъши дроб, идващи от Унгария или България, които им подбивали пазара. Всъщност, производството на гъши дроб извън Франция си остава в доста скромни размери, за да разклати галската хегемония. Вторият по значимост производител в Европа – Унгария, осигурява около 3000 тона, а България малко над 2000.

България навлиза на този пазар доста отдавна, още от 60-те години на миналия век. У нас се „огушват” предимно патици. В момента такава дейност развиват около 50 ферми. „Гъшият дроб” дава хляб на 15-20 хиляди души, по информация от Съюза на птицевъдите у нас. В страната има вече лицензирани птицекланици, които могат да продават директно в другите страни от ЕС. Но основен и изключително труден пазар си остава Франция, заяви за Радио България Павел Челебиев, собственик на фирма, една от големите български производители и износители на гъши дроб. „Франция винаги си е била изключително капризен и несигурен пазар, но откакто започна кризата, нещата още повече се влошиха, търсенето отчетливо намаля.” Според него оживление на този пазар все още няма. За сметка на това расте търсенето на родния пазар, където гъшият дроб не като пастет, както е във Франция, а като цял дроб на скара или друга подобна обработка фигурира вече в менюто на всички по-изискани ресторанти. Но българският пазар е все пак много малък по мащаб и е слаба утеха за производителите.

Последните се придържат към правилото на дискретността, не обичат интервютата. Гледат да не привлекат към себе си вниманието на еколозите заради прословутото „огушване”, което предизвиква при птиците нещо като цироза, увеличаваща дроба им. За отстояване на общия интерес петте държави производителки на гъши дроб се обединиха в своя организация Euro foie gras (Евро гъши дроб). Консумацията му вече се бойкотира от Канада. А и в Европейския съюз се надигат гласове срещу нехуманната практика, особено сред държавите, неангажирани с това производство.

Лъч надежда

В България и Унгария патиците се отглеждат по няколко в клетка, защото е по-евтино, докато французите по традиция ги „огушват” в индивидуални клетки. А според последните виждания на еколозите, в този случай птиците се чувствали по-зле, когато са сами, отколкото заедно с други събратя. И тук българските производители виждат своя шанс. Според френския вестник „Льо Монд” производителите на гъши дроб във Франция трябва да инвестират за осъществяване на промяната 100 млн. евро. Надеждите на българските им колеги са, че инвестицията може да откаже част от френските птицевъди от този бизнес.

По публикацията работи: Мария Димитрова-Пишо

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!