При управлението на Георги Кьосеиванов България е сред най-бързо развиващите се държави в Европа

На 19 януари 2014 г. се навършват 130 години от рождението на Георги Кьосеиванов – дипломат, политик и талантлив държавник. Той е роден в град Пещера. Води потеклото си от известен възрожденски род. Баща му е бил член на Местния революционен комитет по време на Априлското въстание. А майка му Райна Петрова Горанова е дъщеря на ръководителя на въстанието в Батак – Петър Горанов. Георги Кьосеиванов завършва право във Франция през 1906 г. Дипломатическата му кариера започва в легацията ни в Париж, след това се редят Рим, Истанбул, Швейцария и Берлин. От 1926-а е пълномощен министър в Атина и в Букурещ, а през 1933-а и в Белград. Там Георги Кьосеиванов е открит за голямата политика от цар Борис. Става министър-председател на България на 23 ноември 1935 г. На този пост е до февруари 1940, в един труден за света период, след тежка икономическа криза и разгарящата се Втора световна война.

„На Кьосеиванов дължим много – казва проф. Людмил Спасов, един от изследователите на неговото дело. – В периода 1936-39 г. се разгръща мощно народофронтовско движение в Европа. В Испания се стигна до кървава гражданска война. У нас също действат народофронтовски сили по указание на Коминтерна, точно тогава Кьосеиванов успява като министър-председател да създаде една уникална политическа система. Имаме парламент без партии, имаме общински съвети, също без партии. Много интересен факт е едно съвещание, на което цар Борис поставя важни задачи пред министрите на Кьосеиванов. А те са: да не се възстановяват партиите, да се подобри материалното състояние на народа и стоките от първа необходимост да поевтинеят, да се въстановят общинските съвети, да се проведат общински избори, да се създаде парламент. Аз имам основание да смятам, че това е програма на премиера, представена от царя за по-голяма тежест – споделя проф. Спасов. – В началото на 1937г. той изработва наредба за провеждането на общински избори. За първи път на българските жени е дадено избирателно право. Окрилен от този успех, Кьосеиванов подготвя нови парламентарни избори през пролетта на 1938 г.”

Нещо уникално става, без партии ние имаме парламент. Сформирано е
24-то обикновено народно събрание със 160 избраници, от които 93 са проправителствени, а 67 са в опозиция. Докато в другите държави има кървави сблъсъци, в България, благодарение на умелото ръководство на Георги Кьосеиванов, няма никакви стълкновения и социално напрежение.

Друга голяма заслуга на Кьосеиванов е, че той успява да изправи икономиката на крака, след голямата криза от 1929-1934 г. Под негово ръководство е приет Закон за индустрията. Българската промишленост е поставена под държавен контрол и бележи невероятни успехи. Върхови постижения има в много области. БНБ, с държавно участие, е основният господар на банковата система. Транспортът също е държавен.

„Резултатите са повече от блестящи. 1939-а е митичната година в нашата история. Тогава имаме ръст на промишленото производство 6,9%, който е един от най-високите не само на Балканите, но и в Европа – казва проф. Спасов. – Но стихията на Георги Кьосеиванов е външната политика. При неговото управление България е всепризната нова звезда в политиката на Балканите, съобщава в докладите си американският пълномощен министър и допълва, че в София се е появил един голям дипломат – Георги Кьосеиванов. Какво го кара да мисли така? През 1936г. на международна конференция, по указание на Кьосеиванов, България подкрепя турското искане за мирна ревизия на жестокия Ньойски договор. Турция си възстановява суверенитета над проливите и Истанбул. Това позволява на българската ревизионистична политика да бележи успех след успех. В 1937 година се подписва Българо-югославският пакт за нерушим мир и вечно приятелство, който изключва военен конфликт между България и Югославия. Създават се две приятелства на Балканите: югославско-българското и гръцко-турското. Само една държава се оказва изолирана – Румъния. Тогава румънците сменят своя тон по отношение на България. Те сами предлагат да се подпише споразумение за българските църкви и училища в Румъния. Кьосеиванов отстоява позицията, че сме на друга фаза на преговори – Южна Добруджа трябва да ни се върне. Той успява да интернационализира Добруджанския въпрос и да определи приоритетите на българската външна политика: връщане на Добруджа, излаз на Егейско море, връщане на част от Западните покрайнини, предадени на Югославия с Ньойския диктат. В сложната предвоенна обстановка организира и три задгранични мисии, с цел да осигури най-доброто за България. Първата е в Германия, за да получи от извора информация за по-нататъшните тенденции в международната конюнктура. Втората е в Англия и Франция, а третата в Москва. В края на управлението си Кьосеиванов сключва и съглашение за стокообмен и плащания със СССР, имащо важно значение за българското стопанство.”

Неговата дипломатическа активност става причина след избухването на Втората световна война цар Борис да бъде сериозно обезпокоен. Причината е, че Георги Кьосеиванов става много самостоятелен. Царят не може да предвиди накъде той ще ориентира българската външна политика, но усеща, че в никакъв случай няма да е към Германия. Това поражда конфликт между Двореца и министър-председателя. В края на 1939 г. обкръжението на цар Борис започва некоректна атака срещу Кьосеиванов и семейството му и той си подава оставката. Назначен е за пълномощен министър в Швейцария. След 9-ти септември 1944 г. Георги Кьосеиванов е уволнен от новата власт. Не се завръща в родината, а остава емигрант в Швейцария. Умира през 1960 г. на чужда земя. „За големия държавник Георги Кьосеиванов тепърва ще научаваме нови и нови неща, и то все в положителна светлина” – заключава проф. Спасов.

Споделете

При управлението на Георги Кьосеиванов България е сред най-бързо развиващите се държави в Европа

Още от категорията

Църковен календар - 7 март 2025 г.

Църковен календар - 6 март 2025 г.

Църковен календар - 5 март 2025 г.

Църковен календар - 27 март 2025 г.

Църковен календар - 28 март 2025 г.

Отбелязахме 112-ата годишнина от Одринската епопея

Българско Национално Радио