Тези дни Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма, определи като „подвиг” усилието на всички български ски курорти да открият навреме сезона и да го поддържат вече месец само с изкуствен сняг поради необичайно топлата зима. Той употреби силната дума заради загубите, които ски курортите са готови да понесат, за да запазят имиджа на страната ни като четвърта най-търсена ски дестинация в Европа.

„Дано всяка година не се налага да повтарят този подвиг”, е реакцията на природозащитниците, които от години изразяват съмнения относно сияйното бъдеще на ски туризма в нашата южна страна. Основанията им са климатичните промени, които постепенно, но трайно изместват зимата към все по-късен старт и реално скъсяват снежния сезон. Те са силно притеснени и от друго порочно явление – горещото желание за превръщане на България в световна ски дестинация е съпроводено с откровено незачитане на законите при създаване на нови ски съоръжения.

Първо строим, после при нужда узаконяваме

Човек трудно може да се сети за ски писта у нас, която да е създадена, спазвайки изцяло законите, казва Александър Дунчев от Фонда за дивата природа (WWF),България. Тази практика датира още от времето на комунизма и продължава и до днес, добавя той. Най-пресният пример е замяната на стар влек с новия 4-местен лифт „Двата моста” до връх Снежанка в Пампорово, дори без разрешително за строеж, без нужната оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС). Оправданието на фирма „Пампорово” е, че от 2004 г. съществува спор с горската администрация по отношение на определени терени и на тях им е омръзнало да чакат разрешаването му. Вярно, че десетгодишно чакане си е изнервящо, но то едва ли може да бъде достатъчно основание за арогантно незачитане на закона. Арогантно, защото в случая дори не се знае, т. е. не е обявен строителят на новия лифт, за да не понесе тежките глоби за извършените нарушения... И смешна, и тъжна картинка...

„Във всички ски зони имаме един и същ проблем – първо се строи, а после при нужда се узаконява – обобщава г-н Дунчев. – Още по-лошото е, че в много случаи строежите остават и неузаконени, тъй като никой не търси отговорност от инвеститорите. Това е и основното предизвикателство пред развитието на ски туризма в България. От момента, в който инвеститорът се чувства свободен да нарушава законите, няма как да се гарантира общественият интерес за създаването на устойчив зимен туризъм.”

Най-яркият пример, повод за дългогодишна война между екологичните организации и инвеститора „Юлен” АД в ски курорта Банско, е ски зоната там, разпростряла се безнаказано върху 65 ха повече от отредената й концесия. Но има и други колоритни случаи като този с незаконния лифт от х. „Пионерска” до х. „Рилски езера” в Рила.

„Тя дори не се води ски писта, а просека по протежение на лифта, прокарана в общински гори без разрешително за сеч, да не говорим за ОВОС или разрешение за изграждане на ски писта – уточнява Александър Дунчев. – Няколко опита на държавните институции да спрат тази сеч останаха неуспешни. Де факто незаконната просека се използва като ски писта при на практика пълен отказ на държавните институции да спрат това с оглед сигурността на гражданите. Защото една ски писта, която се ползва без разрешителни, е твърде вероятно да не отговаря на условията за безопасност на скиорите.”

Не вярвам родните инвеститори в голямата ски мечта да са се замисляли някога какво биха правили, ако у нас се случи инцидент като този с Михаел Шумахер. Какви ли санкции ще трябва да плащат при съдебен иск, когато се окаже, че пистите или влековете са незаконно изградени или експлоатирани?

Има ли място за ски туризъм в България, осеяна с планини?

Отговорът на коалицията „За да има природа в България” е да, но не за мащабни ски комплекси. „За развитие на мащабни ски проекти трудно може да се говори, тъй като единствените места, където се задържа повече сняг, са най-високите части на планините, които са строго защитени територии – или национални, или природни паркове. И там ново строителство по принцип е забранено. За сметка на това у нас има условия за развитие на ски туризъм в по-ограничени мащаби, съобразени с природните дадености и с това от този туризъм да се възползват местните хора – и като инвеститори, и като собственици на къщи за гости. А не външни инвеститори просто да ги наемат като обслужващ персонал.”

Друг аргумент са вече споменатите климатични промени, водещи до късни зими, бързо застигани от пролетта. Оттук нуждата от поддържане на изкуствен сняг през по-дълги периоди, което пък води до изчерпване на водните ресурси и до замърсяване на питейните води с химикали, нужни за създаване на изкуствения сняг. „Т. г. вече има проблем с водоснабдяването на гр. Банско и близкото с. Баня, именно поради прекомерно помпане на вода за изкуствения сняг”, коментира г-н Дунчев. Добавяйки, че изсичането на гори за прокарване на много ски писти води и до увеличаване на наводненията в планинските градчета, а също и до образуване на опасни свлачища, каквито случаи вече също се наблюдават.

Чепеларе е добрият пример.