Възстановяването на великата българска дъбова гора, известна ни от древността, започна от Черноморието благодарение на приключилия през този месец тригодишен проект, осъществен от държавните ловни стопанства в Балчик и Несебър. Той бе част от програмата на ЕК за опазване на биоразнообразието „Лайф плюс”. За Великата българска гора (Magna Silva Bulgarica), която е покривала почти изцяло територията на страната, знаем от древните източници. Както и това, че тя до голяма степен е била дъбова. Знаем още, че в древността дъбът се е смятал от много народи за свещено дърво, бил е опазван и размножаван. За разлика от по-късни епохи, когато на Стария ни континент започва масова сеч на гори. Следва период на залесяване на оголените места предимно с иглолистни дървета, поради това, че по-бързо растат. Но това променя естествения характер на горите и ги прави по-уязвими. А ето, че най-сетне дойде време и за възстановяване на горите, такива, каквито природата ги е създала преди хилядолетия.

Похвална е инициативата на горските специалисти от района на българското Черноморие да започнат възстановяване на дъбовите масиви в България чрез залесяване с местните, исторически съществували по тези места видове дъб.
„Каквото е лъвът сред животните и орелът сред птиците, това е дъбът сред другите дървесни видове”. Този цитат на френския мислител Жан Прийор ни припомня доц. Мария Брощилова от Опитната станция по дъбови гори към Изпълнителната агенция по горите, един от водещите експерти на проекта. Той обхваща две защитени крайбрежни зони „Емине – Иракли” и „Долината на река Батова”.

„Понеже съчетават ландшафта на горите и морето, тези две зони са изключително красиви, но имат нужда от опазване и възстановяване”, казва доц. Брощилова. „Направеното наскоро проучване и картиране на зоните от мрежата „Натура 2000” в България показа, че най-лошо е състоянието именно на защитените зони по Черноморието. Причини са и човешката намеса, и климатичните промени. С този проект ние възстановяваме към 115 ха дъбови хабитати по крайбрежието. Бяха събрани над 10 тона жълъд. Отгледахме 400 хил. фиданки, главно от дъб, но и от характерните му естествени спътници в гората. По-голяма част от залесяването обаче се извърши с директно засаждане на жълъди. Проведохме сеч, подпомагаща растежа на дъбовите гори на площ от 200 ха. Смятам, че този проект допринася поне малко за опазване и възстановяване на най-ценните дъбови гори у нас. Всички знаем за огромните предизвикателства, които ни очакват с климатичните промени в бъдеще. Единственият и най-сигурен щит срещу тях са горите по цялото земно кълбо, в това число дъбовите гори в България.”

Мария Брощилова припомня в тази връзка думите на Антон Чехов, който край своята вила в Подмосковието посадил малка гора. „Слушайки как шуми моята гора, аз знам, че поне малко допринасям за климата. И ако след хиляда години човечеството е щастливо, за това ще бъда малко виновен и аз.” Казано е преди повече от век.

В рамките на проекта добър отклик получи лансираната кампания „Аз подкрепям възстановяването на Великата българска дъбова гора”, чийто патронаж бе поет от президента Росен Плевнелиев. Желанието да бъдат възстановени изконните ни дъбови гори обедини граждански структури от цялата страна, журналисти, актьори, ученици и техните учители. Кампанията се насочи и към сънародниците ни в чужбина с посланието „Ела в България, посади дърво в родината на Спартак, Орфей и Дионис”. Първата стъпка бе създаването на „ученическа гора” в долината на река Батова край Балчик, последвана от други подобни инициатива в цялата страна. Най-масово откликнаха учениците от Перник, които посадиха горичка от 600 дъба.

Знаково лице на кампанията стана писателят Антон Дончев, който споделя с природолюбителите интересни исторически факти и предания, свързани с древните дъбови гори. По думите му, първите създатели на резервати и пазители на биоразнообразието са древните владетели, бранили ревниво своите ловни гори и полета. Когато Александър Велики пристигнал в Персия, той попаднал на ловни имения, оградени с три метра високи стени в протежение на 30-40 км, посочва писателят. Наследник на подобно владетелско имение е според него днешното държавно ловно стопанство „Воден” в Североизточна България. Академик Дончев разказва интересна притча за Св. Климент Охридски, първия епископ, проповядвал на български език, основател на Охридската книжовна школа, обучил на славянско писмо близо 3500 бъдещи духовници. Но Св. Климент Охридски е бил и лесовъд, който се занимавал с облагородяване на дивите плодни дървета. Неговите хора покрили половината сегашна Македония с опитомени дървета, твърди писателят. А ето и притчата:

„Изправя се един монах и казва на Св. Климент Охридски: построихме тук нови къщи, нови черкви, но пътеките до тях са голи. Трябва нещо да посадим, да има сянка, да пеят птички, да растат цветя. Добре, казал епископът, но какво да посадим? Най-бързо ще израснат тополите, ябълките или липите, отвърнал монахът. И добавил: Те обаче са „женски” дървета, меки, не стават за нищо. Нито греда може да направиш от тях, нито мост, нито къща да построиш. Какво тогава да посадим? Ами най-добре е дъбове, бил отговорът. „Обаче, прибавил монахът, като гледам твоята гола глава и моята бяла брада, нито ти, нито аз ще минем под сянката на тези дъбове”. Нищо, казал Св. Климент Охридски, още днес садете дъбове.”