Темелко Темелков е човек, който винаги се е стремял да прави това, което му харесва. Фотографията от хоби се превръща в негова професия, когато вижда, че има бъдеще като творец. В годините е доказал своя професионализъм, свързвайки името си с мода, реклама, музикални клипове и филми. Повод да обърнем поглед към изкуството му е „Вечерна прожекция” – първа самостоятелна негова изложба. Въпреки че нарича себе си комерсиален фотограф, той търси вдъхновение в човека и в неговата естествена красота – без грим, без фалш. Уловените мигове с фотообектива му ни пренасят в свят колкото реален, толкова и измамен. Но това, което го доближава до нас, зрителите, е емоцията, в която ни потапя чрез снимките си. Темелко Темелков е почитател на по-старото фотоизкуство, на времето, в което черно-бялата фотография е била стил, визия, енергия. За него тя е класиката, историята в това изкуство. Вече всичко около нас е цветно, само фотографията може да си позволи лукса да бъде запазена в своя първоначален вид, а именно черно-белия. Така човек се фокусира върху дадения обект, без да се разсейва от цветовете. За Темелко Темелков черно-бялата фотография е въпрос на личен избор. Затова и във „Вечерна прожекция” почти всички фотоси, с няколко изключения, са черно-бели. Образите, попадащи под обектива на Темелков, най-често са непознати лица, които, както той се изразява, „нямат нищо против да бъдат снимани”. Разбира се, сред тези, които са заснети за тази изложба, има негови приятели и колеги. Но като цяло тематиката, засегната в изложените фотоси, е под влиянието на нощния, вечерния живот, на клубовете и баровете – там, където хората се отпускат, забавляват се, свалят едни маски, за да ги заменят с други.
Майсторът на обектива разказва за мотивацията, стимула, начина на работа, за вдъхновението, което фотографията му дава:
„От години обсъждам с координаторите на „Фотосинтезис” идеята да направя самостоятелна изложба в тяхната галерия. Досега не съм събирал в експозиция мои снимки, защото не мисля, че има какво толкова да покажа. Имам предвид факта, че моята работа за списания и реклами е достатъчно видима за хората. Повечето мои колеги изпитват силно желание да споделят собствените си преживявания с хората, но аз не съм такъв. Затова и поводът за „Вечерна прожекция” бе инспириран от „Фотосинтезис”, а не от мен. Темата, която представям, не е конкретно набелязана – това са снимки, които съм правил за себе си, а не с цел да бъдат някъде показани. Всъщност сега за първи път си дадох сметка, че наистина разполагам с материал, който би бил интересен за хората. Аз съм комерсиален фотограф, не снимам само за удоволствие. Но когато човек задълбае прекалено много в комерса, започва да му липсва основната причина, поради която е започнал да се занимава с фотография. И по-точно – творческият аспект като стимул. За мен снимките от изложбата са едно вътрешно успокоение, че аз продължавам да развивам любовта си към снимането и мога да правя неща, които ме забавляват. Мисля, че и затова изложбата ми е непретенциозна. Аз обичам да снимам хора, обичам да общувам с тях и затова ги снимам. В началото, когато започнах да се занимавам с това изкуство, у нас още едва прохождаше модната и рекламната фотография. Затова насочих моя интерес и обектив към хората.”
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..