Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пътешествие роди книга за България

Хелмут Мат

Какво може да накара един чужденец да напише книга за България? Научен интерес, любов към страната... или просто едно интересно пътуване – кратко, но пълно с емоции и впечатления, като това на семейство Линда и Хелмут Мат от Херболцхайм, Германия.

Всичко започва през 1984 година, когато 24-годишният Хелмут Мат от едно малко градче в Шварцвалд иска да узнае, какво всъщност става в страните отвъд Желязната завеса, в които обществото бавно, но сигурно се надига. Един от прозорците, през който той може да надникне, е радиото. Така открива Радио България (тогава още Радио София) и неговите емисии на немски език. Впечатлен от изобилието на информация за една европейска, но почти неизвестна страна, Хелмут Мат остава верен на Радио България.

„До ден днешен Радио България е моят фаворит между все още значителното множество от радиостанции, които работят за чужбина”, разказва в книгата си Хелмут Мат. „Така почти всеки ден в нашия дом получаваме обширна информация за България и света, с много задълбочени и критични анализи, включително за по-сложни събития. Едновременно с това програмите са много развлекателни. Запленяващата красота и почти неизчерпаемото разнообразие на българското изкуство и българската музика сигурно щяха до ден днешен да са ми неизвестни, ако още в ранни години не бях открил чрез късите вълни предаванията от българската столица.”

Хелмут Мат не губи връзката си със света посредством радиото и когато следва и работи, макар и да не може да се отдаде изцяло на младежкото си хоби. Той следва германистика, философия и история, изучава информатика и търговия, след което започва работа в различни фирми и банки. Обича да пътува и да се запознава отблизо със страните, чиито чужди програми слуша. А непознатите страни се оказват страшно много и едва през лятото на 2013 година Хелмут Мат и жена му Линда решават най-после да видят със собствените си очи България.

В рамките на десетдневната си ваканция разглеждат столицата София, Банско, Самоков и Пловдив, катерят се из планините Витоша, Рила и Пирин, и посещават забележителности като Рилския манастир. Много от местата са им добре познати от предаванията на Радио България. За София Хелмут Мат отбелязва:

„София е забележителен град, пълен с история, в който античност и съвремие, изток и запад, християнство и ислям се срещат толкова нагъсто. Който търси исторически център, като в Прага или Братислава, ще остане разочарован. Историята тук е навсякъде. София е невероятен град, толкова различен от другите европейски столици. Тя има свой специфичен чар.”

Едно от местата, които още преди пътуването си семейство Мат набелязват като задължителни, е Българското национално радио. Защото, както посочва после в книгата си Хелмут Мат: „Това пътуване, което тук описвам, най-вероятно никога нямаше да се състои без Радио България. Времето така и не стигна да се наприказваме, след почти 30 години тесни писмени контакти с немската редакция.”

„Бях решил да напиша пътепис, който се превърна в цяла книга. Вдъхновяващи бяха наситеността на събитията, множеството впечатления и често историческата значимост на местата, които посетихме. Според статистиката за момента България е най-бедната страна в ЕС. Но в много отношения тя е и една богата страна: разкошна, често девствена природа, богата култура и любезни и сърдечни хора, горди с произхода си. Дългата и превратна история е оставила след себе си богато наследство от безценни места на паметта. Историята и историите придават на едно място истинско значение. Осъзнавайки това, се роди тази книга, в която преживяното се поставя винаги в историческия и културен контекст.”

Книгата на Хелмут Мат „Български импресии – Приключенско пътуване из една непозната страна” излиза от печат през януари 2014. Тя не е пътеводител, а едно както емоционално, така и на моменти духовито описание на впечатления и срещи в страна, която по света е известна по-скоро като евтина туристическа дестинация.

Пред наблюдателното око на пътешественика не остават скрити и много недостатъци, които правят неприятно впечатление на западноевропееца: лоши пътища, изоставени нови строежи и разпадащи се ценни стари сгради, обирджийски заведения в курортите, липсващи или заблуждаващи туристически маркировки... Неприятни усещания предизвикват и  бездомните кучета по улиците, и шумното извозване на боклука по никое време... 

Въпреки това, Хелмут Мат завършва книгата си със следните думи: 

„Със своите очарователни градове, с разкошната си природа и милите, любезни и отзивчиви хора, България зае завинаги място в сърцето ми, въпреки някои недостатъци и видимата бедност на много места. Със сигурност това няма да остане последното ни посещение в тази балканска страна. Има още толкова много неща, които бих искал да видя: Стара планина, Родопите, Долината на розите, Черно море... По-специално народното творчество ще бъде в центъра на следващото ни посещение: народна музика, танци и събори, може би и празникът на розата в Казанлък с коронясването на царицата на розите – кой знае?”



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Седмица на бразилската култура в Русе

В продължение на четири дни, между 28 и 31 октомври, жителите и гостите на крайдунавския град Русе ще имат възможността да се насладят на бразилско кино, литература, музика с вход свободен! Събитието се провежда в прекрасната сграда на..

публикувано на 28.10.24 в 16:39
Мария Бакалова връчва Голямата награда на фестивала на Илия Алеков, представител на филма за България.

Филмовата драма "Лимонов" спечели голямата награда на “Синелибри“ в София

Италианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в международния конкурс за пълнометражен игрален филм на „Синелибри“. Фаворитът бе обявен от председателя на журито..

публикувано на 27.10.24 в 18:48

Честваме 165 години от рождението на езиковеда Александър Балан

На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..

публикувано на 27.10.24 в 15:28