През май 2014 г. се навършват 100 години от рождението на Борис Христов - един от най-големите оперни изпълнители на ХХ век. Вековният юбилей обедини български държавни институции, правителствени и неправителствени организации. Десетки изпълнители посвещават свои изяви на великия бас, който е сред личностите в календара на ЮНЕСКО за тази година.
Годишнината е повод и да си припомним най-важните моменти от биографията и делото на известния артист, чиито неповторими сценични превъплъщения отдавна са част от световната музикална история. Щедро надарен с красив и мощен глас, той буквално потъва във всеки образ, за да насити с дълбочина и най-незначителния детайл от изпълнението си. Живее като истински гражданин на планетата, но никога не пропуска възможността да подкрепи българската култура. Особено младите й представители. Макар и останал български гражданин, по време на тоталитарния режим Борис Христов не е допускан в родината си до 1967 г. За щастие, по-късно държавата променя отношението си.
Роден е в семейство на интелектуалци. Като дете пее в хора на храм „Свети Александър Невски“, по-късно е солист на мъжкия хор „Гусла“. През 1942 г. отива в Италия, където учи оперно пеене. Няколко години по-късно вече шества по световните сцени – миланската Ла Скала, лондонската Ковънт Гардън, оперните театри в Рим, Венеция, Неапол, Барселона, Лисабон, Рио де Жанейро и много други. През 1986 г. в Рим е открита Българска академия за изкуство и култура, носеща неговото име. В нея великият бас обучава млади оперни изпълнители до 1992 г. – година преди да си отиде от този свят.
Националният комитет, който подкрепя инициативите за честването на бележитата годишнина, е под патронажа на председателя на Народното събрание на Република България Михаил Миков. Той обединява правителствени и неправителствени организации, националните медии. „Нашата задача е да отбележим вековния юбилей на Борис Христов с мащаби, които отговарят на тази велика личност“ – казва Момчил Георгиев. Той е представител на комитета, а в интервюто обобщава идеите и събитията, посветени на Борис Христов. Ще чуете кои български музиканти са сред съмишлениците в осъществяването им.
В края на живота си Борис Христов дарява софийския си дом на българската държава, „за да се грижи за развитието на млади оперни певци“. Днес там е разположена музейна експозиция, организират се изложби, кипи активен концертен живот. Директор е Елена Драгостинова. Утвърден и уважаван музиколог и журналист, тя с готовност придружава посетителите на музея, разказвайки им интересните истории, с които е наситен този дом.
„Стогодишнината е повод да се обърнем към творческото верую на големия певец, към неговите артистични принципи и преди всичко - към човешките му убеждения“ – казва е г-жа Драгостинова. От нея научаваме за началото на честванията, поставено в Москва с триумфален концерт и интересна лекция. Музикален център „Борис Христов“ ще гостува и в различни европейски страни. На 28 февруари в Рим представя програма, в която участват двама млади изпълнители – Мария Жекова и Алек Авенисян, както и последните ученици на Борис Христов - Пламен Бейков и Мариана Цветкова. Концертът в Академията „Борис Христов“ е под патронажа на българския посланик във Ватикана Кирил Топалов.
„С вълнение приех тази покана – казва Мариана Цветкова. Толкова искам да се докосна отново до мястото, в което почти година работих с този велик творец. Бях при него през 1991 г. Оттогава той неизменно присъства на всяко мое представление. Винаги е там, на един стол в залата. Знам, че слуша и е готов да ме критикува когато не си дам сърцето докрай. Независимо дали представяме песен, ария или цяла творба, той искаше от нас да сме искрени, да даваме сто процента от себе си, да не се прибираме след представлението „със спестявания“. Връщането в Рим, в самата Академия, е връщане към всички трепети и страхове, когато трябваше да се явя с поредната нова ария. Пред очите ми е образът му - как той заставаше, готов да изрази неодобрение или да се разплаче от умиление“.Излезе първата „Книга на песните на ЕС“ (The EU Songbook), която съдържа по 6 песни от всяка от 27-те страни членки на ЕС и химна на общността "Ода на радостта", предава БТА. Песенният сборник е датски проект с нестопанска цел и няма финансови връзки..
От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма част от времето си на откривателството на старинни ръкописи, на които вдъхва нов живот със своя..
Kottarashky е един от най-интересните автори на музика, които се появиха на българската сцена в първото десетилетие от новия век. Зад този псевдоним стои Никола Груев, който неуморно експериментира със смесването на жанрове. Познаваме го предимно с..
Оставайки вярна на нежния си елегантен стил, певицата Белослава винаги успява и да ни изненада. "Харесвам те" е заглавието на най-новата ѝ песен, този..