Ако приключенското във вас ви тегли с пълна сила към далечни светове, но се нуждаете от информация, споделена от първо лице, или пък не ви достигат кураж и вдъхновение да предприемете някое щуро пътешествие, то подходящото за вас място е Клубът на пътешественика. Като всичко останало в наши дни, той се подвизава успешно във Фейсбук, радвайки се на над 5000 почитатели. Добрата новина обаче е, че това не е само виртуално, а реално пространство, където можете да срещнете сродни авантюристични души и да се заредите на макс за нови подвизи. Всъщност, това е първият подобен клуб в България. Както можете да се досетите, идеята за появата му би могла да бъде само на някой страстен пътешественик. И наистина е така, в случая обаче са двама – Марги и Сашо. Хрумването ги спохожда по време на едно пътуване с колела из Мароко. „Седяхме на чаша марокански чай в едно кафене насред пустинята и си говорехме колко хубаво би било, ако в София има място, където да се събираме и да споделяме общия си интерес към пътешествията с други хора”, разказва Марги. Речено, сторено. След две години странствания по широкия свят, двамата се връщат в България и запретват ръкави да сбъднат мечтата си. За каузата е спечелена и Надя, тяхна добра приятелка. Така преди година и половина на малката уличка „Виктор Юго” в центъра на София се появява Клубът на пътешественика. Няма как да го подминете, защото още от вратата ще ви посрещне неговото лого – симпатично магаренце.
„Идеята ни е да зареждаме хората, да ги мотивираме да пътуват и да им показваме, че никак не е трудно – обяснява още Марги. – Искаме също да създаваме култура на уважение към планината, както и да бъдем максимално полезни от гледна точка на информацията. Тук имаме голяма библиотека, благодарение на всички приятели, които носят книги. Ние също сме донесли нашите. Защо да събират прах във вкъщи, когато могат да бъдат споделени с другите хора? Още в самото начало взехме принтер, ксерокс и скенер в едно, за да може, ако някой иска да предприеме пътуване, да му принтираме необходимата информация, да му сканираме и разпечатаме някоя карта. Често се случва и хората да питат: „Заминавам за Непал, познавате ли някой, който вече е бил там?” Ако ние самите не сме ходили, веднага ги свързваме с някого, уреждат си среща и разменят полезна информация.”
Самият клуб е уютно и приятно място. Тук няма да намерите традиционните мебели. Вместо столове, Марги и компания са подбрали чували, пълни със слама, на които може да се настаните удобно. Масите са малки, дървени и мултифункционални, защото често се налага да бъдат използвани и като чин за обученията, които организират тримата ентусиасти.
„Най-основното, което правим, са презентации на пътешественици, които каним да разкажат за някое свое диво странстване – обяснява Марги. – Те идват заредени със снимки и интересен разказ, било то по-приключенски или по-информативен. Винаги е много приятно, тъй като тук не могат да се съберат много хора, максимум 34 души. Пространството не е голямо и става много интимно, сякаш си на гости. За приятната атмосфера допринася и възможността да изпиеш чаша чай или вино. Другото, на което много наблягаме, са курсовете за първа помощ. Това беше първото нещо, което направихме още преди да го има клуба като място – на хижа „Мальовица” организирахме съботно-неделен курс за първа помощ в планината и по време на пътуване. Смятаме, че е много важно като обща култура всеки човек да знае как да реагира, ако попадне в по-екстремна ситуация. Оказа се, че интересът е голям и напоследък правим такива обучения всеки месец. Това ни прави щастливи, защото явно хората искат да се образоват. От началото на март стартираме и второ ниво, което ще бъде още по-практически ориентирано и ще се разиграват реални ситуации. Организираме също лекции за първа помощ при лавинни инциденти, също за придобиване на умения как човек да се държи в зимната планина, как да избира маршрут. Лятото пък организирахме лекции по метеорология и канихме най-различни специалисти в тази област – било то парапланеристи, планински водачи или метеоролози. Стремим се това, което на нас ни е интересно, да го споделим с други хора.”
Събитията, организирани от клуба, се радват на голям интерес още от самото начало. Оказва се, че сред феновете им са не само млади, но и по-възрастни ентусиасти, хора с всякакви професии. „Идвали са например програмисти, на които явно вече им е дошло в повече от работата. Вариантите са два: или зарязват всичко и стават тотални пътешественици, или взимат голяма отпуска и потеглят нанякъде”, разказва Марги. Такъв е случаят на Иван и Татяна, които неотдавна пренесоха с интересния си разказ и снимки гостите на Клуба в екзотичния свят на Южна Америка. „Двамата си пуснаха неплатен отпуск и в продължение на 4 месеца обикаляха на стоп Латинска Америка. Това беше меденият им месец”, казва Марги. Тя самата зарязва професията на счетоводител, за да стане планински водач и ски учител. Всяка зима двамата със Сашо са ски инструктори в австрийските Алпи. За съвместните им странствания, тя споделя:
„Първото най-откаченото пътуване беше един месец в Турция, където обикаляхме на стоп и се катерехме по разни катерачни обекти. Спяхме където ни падне, общо взето на диво, там, където ни свареше нощта. Това беше първото голямо изживяване за мен. След това отидохме на стоп до Гибралтар, където си намерихме работа. Там работихме две лета подред. После кръстосвахме из Португалия и Испания, доброволствахме по разни ферми. На втората година, когато бяхме в Гибралтар, си направихме пътешествие с колела из Мароко. Обикаляме също Балканите, защото все още са много диво място. Ходим по Алпите, разбира се, по работа, но гледаме да се възползваме от възможността и да ги опознаваме.”
За любимите си места в България Марги разказва:
„Едното е за мен много, много силно място. Това е язовир Беглика и местността Чатъма. Всяка година ходя там на детски лагери, организирани от неправителствената организация „Байкария”. Изключително ми е приятно да ходя там, защото съм с приятели, но и защото споделям своите знания с малките деца и се забавляваме. Друго любимо място е районът на връх Мальовица в Рила. То е за мен като втори дом, защото имаме възможността да караме ски, да се катерим или просто да си почиваме, но винаги в компанията на приятели.”
Българската академия на науките за първи път ще има жена председател. Това е член-кореспондент Евелина Славчева, която днес беше избрана да застане начело на 155-годишната институция. Осемдесет и един от членовете на Общото събрание на БАН дадоха..
На национално съвещание по повод зачестилите случаи на агресия на обществени места и на домашно насилие, свикано от и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, беше изразена позицията, че прокуратурата и МВР няма да бъдат безучастен регистратор на подобни..
Сблъсъците пред Народния театър "Иван Вазов" по повод премиерата на "Оръжията и човекът" от Бърнард Шоу станаха повод 247 театрални организации от 39 държави да се обърнат с апел към институциите на Европейския съюз. "В Народния театър в София над..
Кой казва, че българите сме намръщени и черногледи хора? Разходете се из софийските коледни базари и ще останете с коренно различно впечатление...
Оцеляването на милиони хора по света, живеещи в условията на войни, глад, болести и безмерно отчаяние, ежедневно е поставено на карта. Нерядко..
Председатели на Общински съвети от Кюстендилска област се събраха на граничната гара Гюешево, за да декларират желанието си за ускорено..