Ракията заема особено място в живота на българина. Тя е обичана напитка, лекарство, повод за веселие и сладки приказки, един от знаците на традиционния български празник. Среща се в различни разновидности, като най-популярна е гроздовата, наричана фамилиарно с женското име Грозданка. В планинските райони, където лозата не вирее, се приготвя сливовица. И до днес балканските градове като Троян, Тетевен и Елена спорят помежду си къде се пече най-хубавата сливова ракия. Районът на Силистра пък е прочут с кайсиевата сиракия. Питието се приготвя също от ябълки, круши, череши, смокини. Почти легендарна слава е добила гюловицата, приготвяна от цветовете на маслодайната роза в долините на Карлово и Казанлък. Тя е възпята от класика на българската литература Любен Каравелов, който ѝ посвещава трогателни слова в началото на повестта си „Мамино детенце”: „...който не е пил казанлъшка гюлова ракия – той нищо не знае, от нищо не отбира. Ах ти, моя люляно, ти казанлъшка гюлова ракийко! В твоите алкохолни искрици се скриват стотина тома из най-знаменитите епохи на българската история... И аз съм те пил някога си, и аз съм се наслаждавал от твоя аромат, и аз съм имал удоволствие да изпитам твоята приятност...”
За хубава се смята силната ракия, назовавана с епитети като люта, върла, скоросмъртница. Когато е с нисък градус пък се нарича пренебрежително пърцуца или шльокавица и се използва главно за лекарство. Изразът „слаба ракия” се отнася за човек без влияние и възможности, за безхарактерен мъж, за лесен противник. Говори се също и за „ракиено време” – часа около залез слънце, преди вечеря, когато обичайно се поднася питието.
Хубавата ракия е гордост за добрия стопанин, а приготвянето ѝ се смята за типично мъжка дейност. Ходенето на казан е повод за мъжете да прекарат извън къщи почти цял ден – време, което обикновено се запълва с напоителни разкази и пиперливи шеги, обилно полети с огнената напитка.
Убеден в лечебните свойства на ракията, българинът я прилага при различни болести и неразположения. При настинка човек се затопля с греяна ракия, подсладена с мед или горена захар. При зъбобол болният зъб се жабури с ракия, а при болки в ушите се поставя памуче, напоено в съгревающата течност. С нея се промиват рани, правят се разтривки, напояват се компреси. От ракия се приготвят и различни настойки и извлеци, които после се пият, намазват се на болните места или се вдишват.
Ракията присъства на трапезата на българина в делник и празник. Щом се прибере вечер от полето, умореният селянин ще отпие няколко глътки, за да се ободри. В празнични дни ще се отбие в кръчмата, където ще изпие едно-две юзчета (малки стъклени шишенца, които побират около 180 г), ще размени новини, ще обсъди политиката. С ракия се посрещат гости, калесва се за сватба, кани се на кръщавка. Важен елемент от традиционната сватба е т. нар. блага ракия. Подсладена, затоплена, а понякога и оцветена в червено, тя е знак, че булката се е оказала честна, т.е. девствена през първата брачна нощ.
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..
Едно от най-любопитните и колоритните места на всяко населено място е неговият пазар. Без значение дали е ежедневен или се случва в специален ден от седмицата, дали има специфика на продукцията, която предлага или не, пазарът е културен феномен, който..
Бъдни вечер, наричана някога и Бъдник, Малка Коледа или Неядка, била възприемана като част от тъмен, страшен период, зареден с мощен потенциал за..